Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: Р. Л. К. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 8173/2025 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Х., представен от адв. Л., срещу решение № 17960/27.05.2025г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 4325/2025 г. Касаторът заявява общо трите категории основание за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. С характер на касационни оплаквания са доводите за опущения в познавателната дейност на съда, на която са основани установяванията за отсъствието на високо ниво на безогледно насилие на територията на страната му по произход и по специално в провинция Д. А. включително за отказ на съда да разгледа бежанската му история. Касаторът се позовава на информация от Агенция на ЕС по убежището, достъпна в интернет и на позиция на Върховния комисар на ООН за бежанците. Актуалната информация за страната по произход сочела на осъществяване на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, а и връщането му в страната в настоящия момент би противоречало на принципа non refoulment. Иска отмяна на обжалваното решение, а имплицитно и на решението на председателя на ДАБ към МС и връщане на преписката на административния орган.
Ответникът касация - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата на С. Х. срещу решение № 1929/25.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет (ДАБ към МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Първостепенният съд е описал динамичния фактически състав по издаването на обжалвания административен акт. Приел е, че актът е издаден от компетентен административен орган, във формата за действителност и без при издаването му да са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, като актът е съобразен с материалния закон. Съдът е обсъдил предпоставките за предоставяне на търсената от Х. международна закрила и е отрекъл те да са осъществени.
По установяванията на инстанцията по същество в производството по ЗУБ С. Х. е регистриран като сирийски гражданин, роден в Сирия, гр. Д. А. [заличен текст] по народност, [заличен текст], неженен. При проведеното с него интервю не се установило по отношение на него да е извършено преследването по чл. 8, ал. 1 ЗУБ в страната по произход. Причините за напускане на тази страна не сочели на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец.
По мотивите на съдебния акт жалбоподателят не е заявил да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства от категорията на тези по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, а опасността от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ не съществува. Обсъдени са справки, изготвени от Д. М. дейност към ДАБ, включително справка от 03.02.2025 г. за обхвата на въоръжения конфликт в Сирийската арабска република и справки от 14.03.2025 г. и от 19.05.2025 г. Последната справка възпроизвеждала информация от Върховния комисариат на ООН за бежанците, според която към 08.05.2025 г. считано от 08 декември 2024г. около 481 730 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни; общият брой на сирийските граждани, които са се завърнали в Сирия от началото на 2024г. надхвърля 842 570 души; към 8 май2025г.,считано от 8 декември 2024г., 1 186147 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, включително 337 868 души, които са се завърнали от места за вътрешно разселени лица. По обобщението на съда в някои части на територията на Сирия положението е нестабилно и напрегнато, са започнали процеси на стабилизиране на обстановката и функциониране на обществените услуги. Съдът е приел, че с оспорения акт не се нарушава забраната по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съдебен акт е правилен.
Касационният жалбоподател изразява несъгласие с фактическите изводи на съда, но не сочи нарушени процесуални, логически или опитни правила и доказателствените средства, засегнати от опорочена познавателна дейност. Само тогава оплакванията му биха се отнесли към съществените нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността като касационните основания за неправилност на съдебния акт.
Касационната жалба съдържа фактически твърдения и фактически доводи, които не са основани на събрани доказателства. Като процесуално действие на страната, те са различни от обосноваването на пороци на първоинстанционното решение, представляващи касационни основания (вж. чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК). Заради забраната по чл. 220 АПК касационното съдебно производство не е средство за изправяне на процесуалните пропускания на пред инстанцията по същество. Процесуално задължение на чужденеца в извънсъдебната фаза на производството е да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си за международна закрила (вж. чл. 63а, ал. 2 ЗУБ) без правото му да представя доказателства да е преклудирано до края на тази фаза. Израз на състезателното право в процеса е правото му като страна в производството по оспорване на решението на директора на ДАБ да посочи фактите, на които основава исканията си и да представи доказателства за тях (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 150, ал. 2 АПК). Фактическите твърдения и доводи на касатора не се проверяват със средствата на инстанционния контрол, освен ако възсъздават такива от първоинстанционното производство и то като противовес на фактически изводи на съда, формирани в нарушение на процесуалните, логическите или опитните правила, само когато има въведени такива касационни основания. Тогава касационният съд може да поправи порочната познавателна дейност на първостепенния съд и да приеме различни от установените от този съд факти.
Не се основава на информационни източници фактическият довод за достигнато в провинция Д. А. Сирия такова високо ниво на безогледно насилие, което да поставя в състояние на сериозна заплаха цивилно лице само с факта на присъствието му на тази територия.
Без да се твърдят конкретни допуснати от първоинстанционния съд нарушения в процеса на доказване, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на установените от този съд факти (чл. 220 АПК). С арг. от чл. 219, ал.1 АПК за касационния съд съществува ограничение да ползва сочената от повереника на касатора общодостъпна информация.
Съобразен с материалния закон е подходът на съда за изследване в отношение на субсидиарност на мерките на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец е елемент от фактическия състав за предоставяне на хуманитарен статут (чл. 9, ал. 1 ЗУБ).
В молбата на Х. за предоставяне на международна закрила не се съдържа твърдение той да се опасява от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група (вж. чл. 8, ал. 1 ЗУБ) и това опасение да е в причинна връзка със ситуирането му извън страната, както и с невъзможността или отказа му да се ползва от закрилата на държавата на произхода или да се завърне в нея. На такива опасения не сочи и информацията, предоставена пред интервюиращия орган. Сведенията в интервюто са измежду източниците на информация за обстановката в държавата на произход на чужденеца (вж. чл. 63, ал. 2 ЗУБ). Неотносими към тази форма на международна закрила са опасенията, основани на състоянието на вътрешен въоръжен конфликт.
Първостепенният съд е съобразил своеобразния прогресивен характер на материалноправната легитимация на търсещия международна закрила (арг. чл. 9, ал. 3 ЗУБ), като е включил в предмета на доказване актуалното състоянието на държавата по произход и след напускането ѝ от чужденеца. Не се основава на съдържанието на съдебния акт упрекът на касатора, че не са разгледани причините му за напускане на страната по произхода.
Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произхода на Х. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт..
Кандидатът за закрила не е посочил в молбата за закрила и в интервюто обстоятелства, определящи го като субект на заплахата по чл. 4, ал. 3 ЗУБ при завръщане в държавата по произход. В извънсъдебната фаза на производството е изключено прилагането на забраната за non refoulment. Липсва порок на административния акт, който съдът да е пропуснал да възприеме.
Отказът на председателя на ДАБ към МС да предостави на С. Х. международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт за отхвърляне на оспорването срещу индивидуалния административен акт правилен.
Дължимо е оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17960/27.05.2025г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 4325/2025 г.
Решението не може да се обжалва.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ
секретар:
Членове:
/п/ РУМЯНА ЛИЛОВА
/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА