О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50140

гр. София, 02.03.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №730 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу решение № 657/04.11.2021г. по т. д. №244/2021г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав. С него е потвърдено решение № 260000/06.01.2021г., поправено с решение № 260019/11.02.2021г., по т. д. №21/2020г. на Врачански окръжен съд, Гражданска отделение, с което НЗОК е осъдена да заплати на „Първа частна МБАЛ - Враца“ ЕООД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД следните суми: 559 610 лв. – главница, представляваща цената на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по клинични пътеки и медицински изделия по договори №060369/2015г., №060369/2018г., №060891/2016г. и № 060891/2017г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и медицински изделия и допълнителните споразумения към тях, разпределена както следва: за месец март 2017г. – 39 727 лв. за КП и медицински изделия, за месец април 2017г. – 73 336 лв. за КП и медицински изделия, за месец май 2017г. – 65 329 лв. за КП, за месец юни 2017г. – 74 533 лв. за КП, за месец юли 2017г. – 83 148 лв. за КП, за месец август 2017г. – 97 007 за КП, за месец септември 2017г. – 62 993 лв. за КП и медицински изделия, за месец октомври 2017г. – 49 002 лв. за КП и медицински изделия, за месец ноември 2017г. – 13 956 лв. за КП и за месец декември 2017г. – 579 лв. за КП, ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковете – 21.02.2020г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 141 613,49 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на изпадане в забава на плащането по всяка една от сумите до датата на предявяване на исковете – 21.02.2020г.

В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд погрешно е тълкувал законовите разпоредби в областта на задължителното здравно осигуряване, поради което изводите му противоречат на решение №2/22.02.2007г. по конст. дело №12/2006г. на Конституционния съд на Р. Б. Твърди, че клаузите на процесните договори изрично ограничават плащанията до определените в приложение №2 стойности, като липсва последващо решение на Надзорния съвет на касата за закупуването на допълнителни дейности. Твърди още, че въззивният съд не е съобразил, че утвърдените от НС на НЗОК стойности са задължителни за изпълнителите и са неразделна част от индивидуалните им договори с НЗОК. Поради това счита за неоснователен извода на съда, че лечебното заведение следва да оказва болнична помощ, независимо от определените с договора с НЗОК стойности. Твърди, че съдът не е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1, т.1 от ЗЗО правото на задължително осигурените лица да получават медицинска помощ не е неограничено, а е обвързано с бюджетните финансови възможности на касата, с което не се ограничава правото на избор на пациента на лечебно заведение. Поддържа, че с подписването на процесните договори НЗОК не е поела задължението да заплаща неограничено болнична медицинска помощ.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател обосновава приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, като поставя следните правни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1/Дължи ли се плащане неограничено – над установените лимити, за да се гарантират правата на здравноосигурените лица да получат медицинска помощ за дейности по клинични пътеки, финансирани от бюджета на НЗОК?; 2/ Постигнатото между НЗОК и изпълнителя на болнична помощ съгласие по договора за оказване на болнична медицинска помощ, сключен по реда на чл.59 от ЗЗО, относно реда и начина на заплащане на оказаната на здравноосигурените лица медицинска помощ противоречи ли на императивната правна уредба, гарантираща осигуряване на гражданите на Р. Б. на достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване? Поддържа, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №2/22.02.2007г. по конст. дело №12/2006г. на Конституционния съд на Р. Б. Твърди, че вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът по касация „Първа частна МБАЛ - Враца“ ЕООД оспорва касационната жалба. Твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като поставените въпроси са изведени чрез тенденциозно и фрагментарно тълкуване на правните изводи на съда, а въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, формирана по сходни казуси. Твърди още, че касационната жалба е неоснователна по същество. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че между насрещните страни са съществували отношения по четири договора: договор №06039/19.02.2015г. и допълнителни споразумения към него, действал до 31.03.2017г., договор №060369/11.05.2017г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, договор №060891/27.05.2016г. за извършване на амбулаторни процедури, действал до 30.03.2017г. и договор №060891/11.05.2017г. С тези договори НЗОК е възложила на „Първа частна МБАЛ - Враца“ ЕООД, като лечебно заведение, изпълнението на медицинските дейности по оказване на болнична медицинска помощ на правоимащите лица по клинични пътеки, предмет на договорите, в рамките на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на касата, както и да извършва амбулаторни процедури в нормативно регламентирания обем – част от същия пакет. Приел е за безспорно още, че медицинските дейности и амбулаторните процедури са действително извършени от лечебното заведение през процесния период месец март – месец декември 2017г. и са надлежно отчетени в сроковете и по реда, предвиден в договорите и в действалия през процесния период Национален рамков договор. По спорния въпрос за дължимостта на надлимитните дейности въззивният съд е съобразил разпоредбите на чл.59 от ЗЗО, чл.52, ал.1 от Конституцията на Република България, чл.81, ал.1 и ал.2 от ЗЗ, чл.4, ал.1 и ал.2 и чл.5, т.8, т.9 и т.10 от ЗЗО. Приел е за неоснователен довода, че уговарянето на месечните лимити на медицинските дейности с индивидуалните договори, сключени с изпълнителите, не накърнява правото на задължително осигурените лица да получават медицинска помощ в избраното от тях лечебно заведение, като е изложил съображения, че това право би имало чисто декларативна стойност, ако не му кореспондира насрещното задължение на НЗОК да заплати на предпочетения от правоимащите лица изпълнител на медицински дейности по клинични пътеки тяхната стойност, ако те са надлежно извършени при спазване на съответния алгоритъм за осъществяването им и са своевременно отчетени по установената форма и ред. Акцентирал е, че НЗОК е разплащателен орган, а не субект по правоотношението, свързано с оказване на медицинска помощ, и не може да определя правилата за заплащането й, а следва да я заплати при наличието на законоустановените предпоставки за това. Приел е, че ограничението на здравните дейности по чл.4, ал.1 от ЗЗО се отнася до вида, обхвата и обема на пакета от здравни дейности, обективирани в стандартизираните модули на т. нар. „клинични пътеки“, но не се простира върху стойностния обем, който определен изпълнител на такива дейности, сключил договор с касата, може да осъществи през определен период, в рамките на който е ограничена отговорността на НЗОК. Отбелязал е, че противното разбиране води до неприемливия извод, че при изчерпването на определен стойностен лимит лечебното заведение следва да преустанови извършването на медицински дейности по клинични пътеки или да покрие разходите по оказването им със собствени средства, респ. за собствена сметка, което в първия случай представлява нарушение на разпоредбата на чл.51, ал.1 от Конституцията на Република България, а във втория – на принципа на гарантираност на пакета от здравни дейности от бюджета на НЗОК. В заключение, въззивният съд е приел, че отговорността на НЗОК е за заплащане на пълната стойност на действително извършените и своевременно отчетени медицински дейности по клинични пътеки и не е ограничена до уговорените с индивидуалните договори с изпълнителите месечни лимити. Приел е, че доколкото в процесните договори задължението е уговорено като срочно, НЗОК изпада в забава при условията на чл.84, ал.1 от ЗЗД – след изтичане на срока за изпълнение и дължи на лечебното заведение обезщетение за мораторните вреди от неизпълнението в размер на законната лихва, установена по размер от заключението на съдебно – счетоводната експертиза.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият въпрос, поставен в изложението, не удовлетворява общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не обосновава наличието на правен извод на въззивния съд, който да противоречи със соченото решение № 2/22.02.2007г. по конст. дело № 12/2006г. на Конституционния съд на Р. Б. Съдът изрично се е позовал на чл.52, ал.1 от Конституцията на Република България и е изложил мотиви, че оказаната надлимитна помощ е гарантирана от закона, като същата не може да бъде отказана на лицето, което е упражнило правото си на избор да я получи от лечебното заведение, поради изчерпване на уговорения с НЗОК месечен лимит. Цитираното от касатора решение на Конституционния съд е неотносимо към разрешения от въззивния съд правен спор, доколкото дава отговор на въпроса дали са противоконституционни нормите на чл.4 и чл.5 от Закона за бюджета на НЗОК за 2007г., които не уреждат възникналото през 2017г. правоотношение.

Вторият въпрос по същество касае задължението на НЗОК да заплаща извършени от болничните заведения надлимитни дейности и е относим към предмета на спора, но по него не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По въпроса дали съществува задължение на НЗОК да заплаща извършени надлимитни дейности и дали са действителни уговорките в индивидуалните договори между НЗОК и изпълнителите на болнична медицинска помощ, с които плащането от НЗОК се ограничава до определени стойности, е налице практика на ВКС, обективирана в решение № 169/16.02.2021г. по т. д. №1916/2019г. на ВКС, II т. о. Прието е, че уговорената в сключения между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, само ако е в рамките на стойностите на Приложение №2, не е нищожна на основание чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗД. Тази клауза не противоречи на императивни разпоредби на ЗЗО и съответства на чл.4, ал.1, т.2 от Закона за бюджета на НЗОК и Националния рамков договор. Тя обаче няма за последица отказ от плащане на медицинската дейност и вложени медицински изделия, стига те да са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. В случай че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител. Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и от свободен избор на изпълнител поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл.45 от ЗЗО при превишение на месечния лимит. Уговорените в индивидуалния договор за оказване на болнична помощ между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансово – отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в Приложение № 2, и се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и спецификациите надвишават стойностите за съответния месец в Приложение №2, са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като противоречащи на императивни правни норми в ЗЗО. Наличието на формирана практика на ВКС, в съответствие с която е постановено обжалваното решение, изключва наличието на селективното основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 6999,60 лв. с ДДС, съобразно представените доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №657/04.11.2021г. по т. д.№244/2021г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, с адрес [населено място], [улица], да заплати на „Първа частна МБАЛ - Враца“ ЕООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], на основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 6999,60 лв. /шест хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и шестдесет ст./ с ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.