О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50067

гр. София, 27.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 2561/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. И. Г. – ищец в производството, чрез пълномощник адв.С. Й. от АК-В., срещу въззивно решение № 34/07.03.2022 г. по в. гр. д. № 600/2021 г. на Апелативен съд-гр.Варна, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. Поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.3 ГПК, също и по чл.280, ал.2 ГПК, развити в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Претендира разноски за всички съдебни инстанции.

Насрещната страна община Варна - ответник в производството, с писмен отговор чрез пълномощник юрк.Г. П., оспорва касационната жалба. Претендират разноски в касационното производство.

Третото лице-помагач на ответника- „Хидрострой“ АД, с писмен отговор чрез пълномощник адв.С. С. от АК-В., оспорва касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при преценката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 1615/01.11.2021 г. по гр. д. № 1486/2021 г. на ОС - Варна, вместо което е отхвърлен иска с правно осн. чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД на М. Г. срещу община Варна за заплащане на сумата 30 000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, подробно описани, вследствие на подхлъзване на непочистен от сняг и лед тротоар и падане на 06.01.2017 г. близо до блок 13 на [улица], и иска за сумата 3141,82 лв.– обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие същия инцидент, изразяващи се в направени разходи за медикаменти и консумативи

за лечението, ведно със законната лихва върху първата сума от 06.01.2017 г. и върху втората сума от 04.04.2017 г., до окончателното им изплащане, като е определена и отговорността за разноските.

С оглед постановеното решение са разгледани два иска, иск за неимуществени вреди с цена на иска 30 000 лв., и иск за имуществени вреди с цена на иска 3141,82 лв. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, когато цената на иска е до 5000 лв, за граждански дела, то решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. В случая, частично решението на въззивния съд, по иска за имуществени вреди, не подлежи на касационно обжалване, поради предвиденото изключение, тъй като цената на иска е 1347,95 лв., т. е. под 5000 лв., и обуславя частична недопустимост на касационната жалба на ищцата, независимо от указанието на въззивния съд за обжалваемост и по този иск. В тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата част касационната жалба на М. Г. срещу въззивното решение по предявеният осъдителен иск за 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, е допустима, отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. По нея настоящият касационен състав намира следното по преценката за наличие на основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение :

Първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди за пълния предявен размер, като е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника община Варна, и е счетено за неоснователно възражението на ответника за съпричиняването на вредоносния резултат от ищцата.

Решението е било обжалвано от ответника община Варна, с оплаквания, за необоснованост и неизясняване на делото от фактическа страна, и неизпълнение на задължението на съда да събере и служебно доказателства за изясняване на факти от значение за делото, поради неправилно възприемане на установеното от свидетелите място на падане на ищцата и неизясняване дали това място не е прилежаща зона на бл.13 по смисъла на ЗУТ и ЗУЕС, което е от значение за определяне отговорността на ответника.

В своето решения въззивният съд, въз основа на същите доказателства, като тези събрани в първоинстанционното производство, е възприел за установени други факти, отнасящи се до мястото, на което е паднала ищцата, и относно градоустройствения статут на това място, различно на приетите за установени факти в първоинстанционното решение, и които са от значение за определяне наличието на елемент от фактическия състав на чл.49 ЗЗД, обуславящ отговорността на ответника.

Ищцата твърди, че е паднала на непочистено от снежни навявания и заледено място, обозначено от нея с исковата молба и с уточнителна такава /след указания на първоинстанционния съд/ като на тротоара на [улица]в [населено място], в пешеходната му част, в посока кв.В.-Център, от страна на жилищните блокове, с най-близък ориентир /поради липсата на адм. адрес/ от долната страна на паркинга на бл. 13 на [улица], мястото на падане е и обозначено на приложена схема - извлечение от Google Maps.

Въз основа на анализ на показанията на двамата разпитани свидетели и на приложената схема-извлечение от Google Maps, въззивният съд е направил извод, че инцидентът на 06.01.2017 г. не е настъпил на соченото от ищцата с исковата молба място - тротоар на [улица]в [населено място], от долната страна на паркинга на бл. 13 на [улица], което място би обусловило отговорността на ответника като собственик и стопанин на пътя и тротоара към него съгласно чл.11 ЗОбщС и §6, т.1 и т.6 от ДР на ЗДвП, а е настъпил на друго място - на пешеходна алея, ограждаща сградата на бл.13 и служеща за връзка между нея и съседния [жилищен адрес] както и с намиращия се паркинг между тях, което друго място не е улица, респ. тротоар с посочените характеристики по ЗДвП, а е прилежаща площ към съществуващите сгради по смисъла на чл.22 ал.2 от ЗУТ. Направен е извод, че според значението, вложено в ЗУТ, прилежащата площ към сградите следва да се приеме за такава, необходима за обслужването на съответната сграда, и така не е част от уличната инфраструктура и дори в случаите, когато е оформена като тротоар за преминаване, и не се покрива с дефиницията на §6 т.6 от ДР на ЗДвП, тъй като не е прилежаща към платното за улично движение на превозни средства. Поради това за общината не съществува задължение, вменено й от закона, да поддържа, включително почиства от сняг и лед, в междублоковите пространства, а това задължение тежи върху собствениците или ползвателите на недвижими имоти или части от тях, по силата на чл.72, ал.2 Наредба за управление на отпадъците на територията на О. В. приета с решение № 515-7 по протокол № 13 от 29.09.2016 год на Общинския съвет в гр. Варна. Така е формиран краен извод, че общината не следва да отговаря за вредите, които евентуално биха настъпили в пространствата около жилищните сгради, и поради липсата на законово задължение за общината да извършва дейност по снегопочистване на мястото, където е настъпил инцидентът и ищцата е пострадала, не е налице противоправност като съществен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение – отменено.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът - ищец моли да се допусне касационно разглеждане на въззивното решение по пет процесуалноправни въпроса, като решени в противоречие с посочена практика по всеки въпрос практика на ВКС - основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно : 1/ Допустимо ли е съдът да обоснове фактическите си изводи с гласни доказателства, неотразени в протокола от открито съдебно заседание?Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, и в частност-свидетелските показания на очевидец относно механизма на настъпване на увреждането при предявен деликтен иск ?- противоречие с решение № 183/30.06.2017 г. по гр. д.№ 4028/2016 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 463/05.04.2016 г. по гр. д.№ 2541/2015 г. на ВКС, ІV г. о., 2/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи самостоятелен анализ, и имал ли такова задължение въззивната инстанция като съд по същество на спора? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и по какъв начин се извършва анализ на показанията на свидетелите?- противоречие с решение № 60177/26.10.2021 г. по гр. д.№ 139/2021 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 173/06.11.2020 г. по гр. д.№ 4404/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 132/31.10.2018 г. по гр. д.№ 4116/2017 г. на ВКС, І г. о., 3/ Длъжен ли е съдът, като проявление на служебното начало да даде указания и/или да зададе въпроси по реда на чл.145, ал.1 ГПК на страна, която е навела противоречащи едно друго фактически твърдения ?- противоречие с решение № 75/22.07.2020 г. по т. д.№ 838/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 644/12.10.2010 г. по гр. д.№ 1269/2009 г. на ВКС, ІV г. о., 4/ При направено оплакване във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения, въззивният съд длъжен ли е да събере доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, за да изясни фактическата страна на спора?- противоречие с решение № 60/24.07.2019 г. по т. д.№ 1727/2018 г. на ВКС, І т. о., 5/ Допустимо ли е основателността на исковата претенция да се обсъжда в контекста на възражения, които не са заявени от ответника в рамките на преклузивния срок по чл.133 ГПК? – противоречие с т.4 на ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/2001 г. на ОСГК, решение № 281/24.01.2019 г. по т. д.№ 675/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 22/29.06.2017 г. по гр. д.№ 545/2015 г. на ВКС, І г. о.

Искането за допускане касационно обжалване се обосновава и с чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ Какъв е разграничителният критерий между прилежаща площ към сгради по смисъла на чл.22, ал.2 ЗУТ и уличен тротоар, като елемент от обхвата на пътя по смисъла на §6 т.1 и 6 от ДР на ЗДвП, вр. чл.5, ал.2 ЗП ? Може ли един участък да е едновременно прилежащ терен на сграда и част от пътя?, и 2/ Може ли община с подзаконов нормативен акт да вменява в задължение на други субекти да стопанисват и поддържат общинска собственост, която по закон е отговорност на общината и ако такова вменяване е допустимо, отразява ли се то върху пряката отговорност на общината към лица, претърпели вреди от неизпълнението на задължението на общината?

Сочи се и основание по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК-очевидна неправилност, обоснована с грубо преиначаване на показанията на свидетелите, грубо нарушаване правилата на формалната логика и езиковите правила, обосноваване на фактически извод с несъществуващи гласни доказателства и извадени от контекста части от изречения.

Предвид данните по делото и мотивите на въззивното решение, е налице основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставеният от касатора процесуално правен въпрос по т.4 от номерацията по-горе, по който въпрос въззивното решение разкрива противоречие с практиката на ВКС формирана с посоченото и представено от касатора по този въпрос решение. При това положение е безпредметно да се изследват другите релевирани от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1, 3 и ал.2, предл. трето ГПК, част от които са и оплаквания по чл.281 ГПК и по тях касационния съд може да се произнесе с решението по същество.

При извършената служебна проверка от касационния съд, не се установяват факти, сочещи вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение.

С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. И. Г. против възвивно решение № 34/07.03.2022 г. по в. гр. д. № 600/2021 г. на Апелативен съд-гр.Варна, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от М. И. Г. срещу община Варна иск с основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 3141,82 лв.– обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва върху нея от 04.04.2017 г., до окончателното изплащане, като ПРЕКРАТЯВА настоящето производство по касационната жалба в същата част.

Определението в тази част подлежи на обжалване от касатора М. Г. с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от съобщението му.

ДОПУСКА касационно обжалване на възвивно решение № 34/07.03.2022 г. по в. гр. д. № 600/2021 г. на Апелативен съд-гр.Варна, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от М.И. Г. срещу община Варна иск с основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди (подробно описани), ведно със законната лихва върху нея от 06.01.2017 г. до окончателното изплащане.

УКАЗВА на касатора Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса 600 лв. по сметка на ВКС, като при неизпълнение в срок на горното указание, производство по делото ще бъде прекратено.

При внасяне на дължимата държавна такса в срок, делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване.

Определението в тази част не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: