О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50059

София, 24.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 1904/2022 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство чрез пълномощника си - областния управител на О. Д. против въззивно решение № 221 от 21.12.2021 г. по в. гр. д. № 309/2021 г. на Окръжен съд-Добрич. С него е потвърдено решение № 260242 от 15.03.2021 г., допълнено с определение № 260834 от 19.04.2021 г. по гр. д. № 843/2020 г. на Районен съд-Добрич, с което е отхвърлен предявеният от Държавата против О. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че ищецът е собственик на недвижим имот с площ 641 кв. м с кадастрален идентификатор ***по КККР на [населено място] и за осъждане на ответника да му предаде владението върху този имот.

В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички относими и допустими доказателства, както и доводите и възраженията, наведени от Държавата във въззивната жалба. Не е изложил мотиви защо приема, че спорният имот попада под действието на § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС, и не е изследвал дали към момента на влизане в сила на цитираната разпоредба имотът е бил със статут на публична или на частна държавна собственост. Не е изяснил и не е изложил съображения дали с оглед на своето предназначение към момента на влизане в сила на ЗМСМА процесният имот е представлявал обект на общинската инфраструктура с местно значение по смисъла на § 7, ал.1, т.6 от ПЗР на този закон.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация О. Д. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Бакарди клуб” ЕООД, не е взело становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

По отношение на спорния недвижим имот с площ 641 кв. м, по делото е установено следното: Имотът е придобит от Държавата като част от дворно място с площ 2 507 кв. м и детски дом в него със застроена площ 208 кв. м. на основание международен договор-Крайовската спогодба от 17.09.1940 г., подписана между Ц. Б. и К. Р. На 29.01.1951 г. е съставен Акт № 527 за завземане на недвижим имот за държавен, в който е посочено, че същият се ползва от „детски дом” при ГНС, ЦДГ № 1, и от „Библиотечно дело” - гр. Толбухин. През 1953 г. е бил изработен кадастрален план на града /без данни за одобряването му/, по който съществуващият имот е бил нанесен с пл.№ ***с очертания по съществуващата каменна ограда. През 1958 г. е одобрен Общ регулационен план на населеното място. В кадастралната основа към него имотът има същия пл.№ ***, ограден е от четири улици и за него е отреден парцел І-„За детски дом” в кв. 169а. В разписния лист към плана за собственик е вписан „Дневен детски дом” и „Дворец на пионерите”. През 1967 г. е одобрен регулационен план и напречни профили на улиците на централната и западната част на града. В кадастралната основа към този план имотът е заснет с пл.№ ***, има същата форма и размери, и за него е обособен самостоятелен квартал ***само с един парцел-„За детски дом”. През 1987 г. е одобрен застроителен и регулационен план върху нова кадастрална основа, по която имотът е заснет с пл.№ ***, като размерите му са намалени поради разширение на улици, а в разписния лист като собственик на имота е посочено ”Детска градина”. През 1980 г. е бил изграден „Дом-паметник Й. Й. , който не е нанесен в кадастъра. Имотът попада в кв. ***, за него не е отреден самостоятелен парцел, а е включен в по-голям парцел „За жилищно строителство”. След изграждане на Дом-паметник „Й. Й. кадастралните граници на имот пл.№ ***са били заличени. Със заповед от 06.06.1992 г. на кмета на община Добрич сградата на бившата детска градина е предоставена на Историческия музей.

През 1996 г. със заповед на кмета на О. Д. е одобрен кадастрален, застроителен и регулационен план на жк Русия-1. Двуетажната сграда на детската градина е заснета с пл.№ ***. Сградата на Дом-паметник ”Й. Й. е нанесена с пл.№ ***. Поземленият имот, в който са разположени двете сгради, няма затворен контур и отделен планоснимачен номер. По регулационния план за двете сгради е отреден общ парцел І-„За къща-музей” в кв. ***с площ 5 094 кв. м. През 2017 г. е одобрено изменение на ПУП-ПР на УПИ ***- „За къща-музей”, съобразно което се обособяват два нови УПИ- *** с площ 4 418 кв. м „За дом-паметник”, и УПИ ***- с площ 641 кв. м „За обществено обслужване”. През 2017 г. е изменена и кадастралната карта, като ПИ с идентификатор ***е разделен на ПИ с идентификатор ***с площ 4 408 кв. м, съответстващ на УПИ ***, и ПИ с идентификатор ***с площ 641 кв. м, съответстващ на УПИ ***. Горните обстоятелства са установени въз основа на приета по делото съдебно-техническа експертиза, която въззивният съд е обсъдил подробно и е кредитирал изцяло.

Установено е също, че на основание чл. 68, ал.1 ЗДС и чл. 147, ал.5 ППЗДС е бил съставен Акт № 1339 от 15.01.2001 г. за частна държавна собственост на недвижим имот - двуетажна сграда на Археологически музей със ЗП 208 кв. м и земя 2 715 кв. м в идеални части от парцел *** в кв. ***. Този акт е поправен с Акт за поправка № 4435 от 03.07.2008 г., в който имотът е описан като земя 2 715 ид. части от ПИ с идентификатор ***по КККР, целият с площ 5 094 кв. м, и масивна сграда със застроена площ 231 кв. м.

С Договор за замяна, сключен на 04.09.2008 г. между областния управител на гр. Добрич и „Валентино” ООД правото на собственост върху сградата с идентификатор ***със застроена площ 231 кв. м е прехвърлено на дружеството.

На 07.12.2017 г. е съставен Акт № 5506 за частна държавна собственост, с който е актувана земя с площ 641 кв. м, представляваща ПИ с идентификикатор ***, предходен идентификатор ***, с начин на трайно ползване- „За друг обществен обект, комплекс”. В забележка към акта е посочено, че собственик на находящата се в имота сграда с идентификатор ***е „Бакарди клуб” ООД.

След преценка на така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че процесният имот е бил държавна собственост, придобит от държавата по силата на Крайовската спогодба, но с оглед регулационните предвиждания, предназначението му, фактическото му ползване и потребностите, които задоволява, е преминал в собственост на общината на основание § 7, ал.1, т.6 ПЗР на ЗМСМА и № 42 от ПЗР на ЗОбС. Посочил е, че към влизане в сила на ЗМСМА е действащ плана от 1987 г., по който за частта от имота, останала незаета от разширението на улици, не е бил отреден самостоятелен парцел, а същият е бил включен в голям парцел, отреден „За жилищно строителство с обществени сгради”. Предвиденото мероприятие е било реализирано през 1980 г. с изграждане на Дом-паметник „Й. Й. . Приел е, че по делото не е установено Дом-паметник „Й. Й. да е със статут на национален музей, доколкото не е установено да е създаден с решение на МС, съгласно изискванията на чл. 7 от действащия към същия момент Закон за паметниците на културата и музеите / отм./. От друга страна е приел, че по делото не са събрани доказателства придобитата от държавата сграда - детски дом, да е предоставяна за стопанисване и ползване от държавно юридическо лице. Сградата е ползвана за нуждите на целодневна детска градина /ЦДГ/ № 1, Дирекция „Библиотечно дело”-Толбухин и Исторически музей гр. Добрич. Оттук съдът е заключил, че се касае за обект с местно значение по смисъла на § 7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, който по силата на закона е станал общинска собственост.

Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпрос, по който се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване, е за това длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните; дали необсъждането на всички доказателства, доводи и възражения води до необоснованост на постановеното решение; и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите и да обоснове защо ги отхвърля.

Въпросът е обуславящ изхода на делото, но не се установява да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е анализирал подробно поотделно и в тяхната взаимна връзка всички събрани по делото доказателства. Дал е отговор на наведените от страните доводи и възражения и на оплакванията във въззивната жалба. Проследил е кадастралния и регулационния статут на процесния имот от момента на придобиването му от държавата до влизане в сила на ЗМСМА, изяснил е на кого е бил предоставян за ползване и какво е било конкретното му предназначение. Въззивният съд подробно се е спрял на правната уредба на музеите, съдържаща се в действалия към релевантния минал момент ЗПКМ /отм./, както и на обстоятелството, че построения Дом-паметник „Й. Й. е включен като обект в движението „О. Б. - 100 национални туристически обекта”, и е изложил съображенията си защо приема, че спорният имот, с оглед на конкретните си характеристики, не представлява обект с национално значение, а се включва в обхвата на обектите по § 7, ал.1, т.6 ПЗР на ЗМСМА с местно значение. В тази връзка следва да се има предвид, че предмет на спора за собственост е поземлен имот с идентификатор ***с площ 641 кв. м, в който попада сградата на бившата детска градина, сега търговски обект, собствеността върху който е прехвърлена от държавата на третото лице. По делото са представени актове за държавна собственост, съставени през 2001 г., 2008 г. и 2017 г., с които спорният терен е актуван като частна държавна собственост. По своя характер актовете за държавна собственост са официални документи, които се ползват с посочената в чл. 5, ал.1 и ал.2 ЗДС доказателствена сила, с която въззивният съд се е съобразил. В този смисъл доводите, развити в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК, с които се обосновава значението на поставените процесуални въпроси за изхода на делото, а именно - че въззивният съд не е изложил съображения дали процесният имот е имал статут на публична или частна държавна собственост, не съответстват на установените по делото обстоятелства.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 221 от 21.12.2021 г. по в. гр. д. № 309/2021 г. на Окръжен съд-Добрич.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: