О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50128 гр.София, 23.02.2023 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 429 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г. А. Т. ЕООД срещу решение № 260141/17.05.2021г. по т. д. № 266/2020г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение № 74/07.02.2017г. по т. д. № 254/2015г. на Пловдивски окръжен съд, ТО, с което е обявен за нищожен на основание чл.26, ал.2 вр. чл.42, ал.2 ЗЗД договор за покупко – продажба на дружествени дялове от 24.01.2015г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 421/24.01.2015г. на нотариус В. В., с рег. № 268 на НК и район на действие – СРС, по силата на който С. С. С., като едноличен собственик на капитала на „Г. А. Т. ЕООД, действащ чрез пълномощника си И. И. Б., съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 3608/04.11.2014г. на нотариус С. Ч., с рег. № 619 на НК и района на действие – РС – Трявна, е продал на „Екоко.БГР“ ЕООД собствените си 50 дружествени дяла на стойност от по 100 лв. всеки, представляващи 100 % от капитала на „Г. А. Т. ЕООД, както и на основание чл.29, ал.1, изр. последно ЗТР е признато за установено по отношение на „Г. А. Т. ЕООД, че вписаните в ТР към Агенцията по вписванията под № 20150210122831/10.02.2015г. по партидата на дружеството обстоятелства, а именно: прехвърляване на 100 % от дружествените дялове от капитала на дружеството, притежавани от С. С. С., в полза на „Екоко.БГР“ ЕООД, заличаване на ищеца като едноличен собственик на капитала и управител, както и вписване на „Екоко.БГР“ ЕООД като нов едноличен собственик на капитала и на Ю. А. М. като управител са несъществуващи.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация С. С. С. оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на разноски.
Не е подаден писмен отговор от ответника по касацията „Екоко.БГР“ ЕООД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че на 04.11.2014г. с пълномощно, нотариално заверено от нотариус С. Ч., С. С. С., лично и в качеството си на управител на „Г. А. Т. ЕООД, е упълномощил И. И. Б. с широк кръг права, които да извършва от негово име като физическо лице и от името на дружеството. Приел е, че представителното правоотношение е възникнало, доколкото самото пълномощно е предадено на упълномощеното лице. Констатирал е, че в пълномощното са направени волеизявления, даващи права на пълномощника да извършва действия на разпореждане с притежаваните от С. С. С. дялове от капитала на дружеството, вкл. и да взима от негово име решение от компетентността на едноличния собственик на капитала. Отчел, че на 21.11.2014г. С. С. С., лично и в качеството си на управител на „Г. А. Т. ЕООД, е оттеглил даденото пълномощно с писмен документ, нотариално заверен от нотариус С. Ч.. При тази фактическа установеност, при произнасянето по въпроса дали упълномощеното лице е знаело за оттеглянето въззивният съд е съобразил свидетелските показания на пълномощника И. И. Б. и на адвоката, изготвил пълномощното и документа, материализиращ оттеглянето му – Г. Н., както и очната ставка, извършена между двамата свидетели. Изложил е съображения, че наличието на контакти след оттегляне на пълномощното и преди сключването на процесния договор за покупко – продажба на дружествени дялове от 24.01.2015г. логично води до извод, че И. И. Б. е бил уведомен за оттеглянето, още повече че същият свързва Г. Н. с това, че е пълномощник на ищеца по делото. С оглед на това апелативният съд е приел, че към 24.01.2015г. И. И. Б. не е имал представителна власт по отношение на С. С. С. и е сключил процесния договор без да има такава. Изложил е съображения, че до момента на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът, последният е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Те биха настъпили при наличие на потвърждаване в предвидената от закона форма, а при липса на такова и при позоваване на недействителността от страна на лицето, от името на което е сключен договорът, следва да се приеме, че същият не поражда нужните последици, т. е. е недействителен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД. В тази връзка ПАС е намерил, че не подлежи на обсъждане въпроса за добросъвестността на приобретателя на дяловете по смисъла на чл.41, ал.2 ЗЗД, поради липсата на наведени доводи в този смисъл. Заключил е, че процесният договор не е породил действие и е недействителен.
По отношение на иска с правно основание чл.29, ал.1 ЗТР въззивният съд е приел за нищожно решението, взето от И. И. Б. от името на С. С. С. като едноличния собственик на капитала на „Г. А. Т. ЕООД на 23.01.2015г., доколкото представителната власт е била прекратена в началото на декември 2014г. Приел е за нищожни и решенията, взети от „Екоко.БГР“ ЕООД от името на едноличния собственик на капитала на 26.01.2015г., поради липсата на придобити от него дялове от капитала на „Г. А. Т. ЕООД с оглед нищожността на процесния договор. Въз основа на тези съображения и при отчитане на факта, че нищожните решения са били основание за вписването на оспорените обстоятелства, въззивният съд е заключил, че последните са несъществуващи.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът?; 2/ Каква е правната квалификация на иск за недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът – по чл.42, ал.2 ЗЗД или по чл.26, ал.2 ЗЗД?. Твърди, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната и постоянна практика на ВКС, като по първи въпрос се позовава на т.2 на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. по тълк. д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, решение № 52/14.05.2021г. по гр. д. № 4923/2019г. на ВКС, IV г. о. и решение № 217/21.01.2020г. по гр. д. № 582/2019г. на ВКС, III г. о., а по втори въпрос – на решение № 52/14.05.2021г. по гр. д. № 4923/2019г. на ВКС, IV г. о. Касаторът поддържа и основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
Поставените въпроси не покриват изискванията на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са формулирани общо, теоретично и не кореспондират с мотивите на обжалваното решение. Същите са основани на доводи за погрешно възприета от съда правна квалификация на предявения иск – вместо на основание чл.42, ал.2 ЗЗД, процесният договор за покупко – продажба на дружествени дялове е обявен за недействителен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Противно на вложения във въпросите смисъл, ПАС се е произнесъл именно по иск с правна квалификация чл.42, ал.2 ЗЗД. Съобразявайки наведените от ищеца доводи, че процесният договор е сключен от пълномощник, действал без неговото съгласие и без представителна власт спрямо него, както и събраните в тази връзка доказателства, въззивният съд е достигнал до извода, че договорът не е породил действие, като недействитеел на основание разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗЗД. В тази връзка изрично е акцентирал върху извършеното преди сделката уведомяване на И. И. Б. за оттегляне на даденото от ищеца пълномощно, липсата на потвърждаване на договора от мнимо представлявания, респ. наличието на позоваване от последния на недействителността на договора. С приетата т.2 на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. по тълк. д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС е преодоляна противоречивата практика по въпроса за вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен. Даденото задължително разрешение на този въпрос е, че такъв договор е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение изрично е разяснено, че недействителността поради липсата на представителна власт по чл.42, ал.2 ЗЗД не е равнозначна, различна е и не е абсолютна нищожност поради липса на съгласие по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. Ето защо дадената от въззивния съд правна квалификация на претендираните права съответства на приетото тълкувателно решение.
Неоснователно е и твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Според чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените пороци. Отделно, изложените от касатора доводи не обосновават нито една от възможните проявни форми на очевидна неправилност. Същите преповтарят оплаквания, с които са обосновани поставените въпроси, относно неправилно възприетата от въззивния съд правна квалификация. Очевидната неправилност не е тъждествена на касационните основания за неправилност на въззивния акт и е независима от въпросите, поставени в изложението, поради което нейното приложно поле следва да бъде ясно обосновано.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не са ангажирани доказателства, че такива са направени.
Водим от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260141/17.05.2021г. по т. д. № 266/2020г. на Пловдивски апелативен съд, ТО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: