6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50118

гр. София, 22.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 473 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] срещу решение № 149 от 26. 10. 2021 г. по в. т. д. № 416/2021 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260094 от 02. 03. 2021 г. по т. д. № 1047/2019 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на В. Г. И. сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й М. Г. И., настъпила на 20. 11. 2018 г. вследствие ПТП, ведно със законната лихва, считано от 11. 11. 2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът излага доводи, че въззивният съд в противоречие с процесуалните правила не е обсъдил представените по делото съдебни решения, с които на майката и бащата на М. И. са присъдени обезщетения за неимуществени вреди от неговата смърт. С тях се установявал хармоничният характер на връзката между починалия и неговите родители, съответно липсата на подмяна на тази връзка от отношенията с неговата сестра. Касаторът твърди, че ищцата не е материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си при ПТП, тъй като не е доказана особено трайна и дълбока емоционална...