О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50116

гр.София, 22.02.2023 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на 08.02., през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 2024 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано е по подадената от „БНП П. П. Ф. С.А., Франция, чрез клона му в България, касационна жалба срещу решение № 998 от 03.05.2022г. по възз. гр. д. № 9317/2021г. на СГС.С него е отменено в обжалваната част решение № 20120790/20.05.2021г. по гр. д.№ 29881/2019г. на СРС и е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от „БНП П. П. Ф. С.А., Франция, чрез клона му в България, против Ю. К. Г. осъдителни искове за парични вземания, с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.240 ЗЗД, във вр. с чл.9 от Закона за потребителския кредит и чл.86 ЗЗД, за главница по договор за потребителски кредит № PLUS-14621573 от 07.03.2017г. в размер на 8268.80лв., за възнаградителна лихва за периода 20.05.2017г.-20.07.2019г. в размер на 6177.60лв. и за обезщетение за забава за периода 20.05.2017г.-13.05.2019г. в размер на 801.56лв.

Основано на оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл. 1 и 2 ГПК, искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да бъдат уважени исковете и за присъждане на разноски.Материалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Касаторът счита, че са изпълнени предвидените в посочената разпоредба изисквания към съдържанието на договора, тъй като в процесния договор за кредит са посочени размерът на ГПР и общата дължима от потребителя сума, а в чл.3 от договора са обективирани взетите предвид допускания.Поддържа, че както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО, не посочват като изискване към съдържанието на договора посочването на начина на формиране на ГПР и неговите компоненти, а те са нормативно определени в приложение № 1 към директивата, съответно в приложение № 1 към ЗПК.Процесуалната незаконосъобразност на решението е обоснована с доводи за нарушение на разпоредбата на чл.23 ЗПК.В тази връзка касаторът поддържа, че целта на даваната на потребителя закрила със ЗПК не е отричането с обратна сила на договарянето в цялост, а само изключване на отговорността на потребителя за задължения, породени от договаряне, накърняващо баланса на интересите на насрещните страни, при съхраняване на съдържанието на сделката със съдържание на безвъзмезден заем.По тези съображения счита, че прогласяването на недействителността на договора, на осн. чл.22 ЗПК, не изключва с обратна сила договорното основание на остатъчното задължение на кредитополучателя за връщане на главницата по договора, респективно не се касае за реституция на даденото по вече несъществуващ договор.

В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК е въведено основанието по т.2, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК, противоречие с решение по дело С-42/15 т на СЕС по следните въпроси:

1.Липсата на посочване в договор за потребителски кредит на компонентите, от които е формиран ГПР и начинът му на формиране, от такова естество ли е, че да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и съответно да обоснове недействителност на кредитното правоотношение по см. на чл.22 ЗПК?

Въведено е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, обосновано с наличие на противоречива съдебна практика по следните въпроси:

2.Трябва ли договорът за потребителски кредит да съдържа посочване на начина, по който е формиран ГПР, за да отговаря същият на императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК?

3.Допустимо ли е предявен на договорно основание осъдителен иск за заплащане на дължими суми по договор за потребителски кредит да бъде уважен на осн. чл.23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, при положение, че съдът е достигнал до извод за неговата недействителност ?

В подадения чрез назначения на ответника по касация Ю. К. Г. особен представител адв.А. С. писмен отговор се оспорва наличието на въведените основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и основателността на касационната жалба.

Заявено е искане от назначения особен представител за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че със сключения между страните по делото договор за потребителски кредит № PLUS-14621573 от 07.03.2017г. е уговорено предоставянето на паричен заем в размер на сумата 8000лв. срещу насрещно задължение на ответника за връщането й, както и за заплащане на застрахователна премия, такса ангажимент и годишна възнаградителна лихва във фиксиран размер от 36.79%, дължими на 40 равни месечни вноски в размер на по 399.24лв. всяка.Установил е, че страните са уговорили, при просрочие на 2 или повече вноски, считано от падежа на втората погасителна вноска, вземането да се счита предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. и всички определени надбавки, и с обезщетение за забава в размер на законната лихва, без да е необходимо уведомяване на кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост. От заключението на ССЕ решаващият състав е приел за установено, че неплатената главница по договора е в размер на 8268.80лв., съставляваща сбор от отпуснатия кредит в размер на 8000лв. и застраховка в размер на 268.80лв., възнаградителната лихва за периода 20.04.2017г.-20.07.2020г. е 6177.60лв., а законната лихва за забава от 20.05.2017г. до подаване на ИМ е 1695.10лв.

От правна страна въззивната инстанция е приела, че договорът разкрива признаците на такъв за потребителски кредит по см. на чл.9, ал.1 ЗПК.По направеното изрично възражение за недействителност на договорните уговорки за възнаградителна лихва, за ГПР и за такса ангажимент решаващият състав е приел, че не е било необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неплатени суми, тъй като договорната лихва е с фиксиран процент.Въззивният съд е приел, че договорът не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като липсва конкретизация за годишния процент на разходите/ГПР, посочен във фиксиран размер – 46.29%, а именно за начина на формирането и компонентите, поради което е недействителен, на осн. чл.22 ЗПК.Неоснователността на предявените искове за главница, за възнаградителна лихва и за лихва за забава е обоснована от въззивната инстанция със съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.23 ЗПК, която насочва към претенция на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване, каквато не е предявена.

Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпрос № 3.Същият несъмнено е от значение за изхода на спора, поради което отговаря на характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК.Към момента на постановяване на въззивното решение по него не е имало формирана съдебна практика по см. на чл.280, ал.1, т.1, предл. 2 ГПК.На състава е служебно известно, че такава съдебна практика е създадена след това (решение от 26.10.2022г. по гр. д.№ 3855/2021г., IV г. о. и решение от 28.11.2022г. по т. д.№ 1023/2020г., I т. о.).Ето защо, следва да се допусне касационно обжалване на основанието по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с формираната по въпроса съдебна практика.

Съобразявайки характера на производството, обжалваемия интерес и т. 6 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав определя възнаграждение на назначения особен представител на ответника в касационното производство в размер на 1013.41лв., вносими от ищеца.

На касатора следва да се дадат указания за внасяне на таксата по чл.18, ал.2, т.2 Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на решение № 998 от 03.05.2022г. по възз. гр. д. № 9317/2021г. на СГС.

Определя възнаграждение на адв.А. С., назначен за особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК на Ю. К. Г., в размер на 1013.41лв.

Указва „БНП П. П. Ф. С.А., Франция, в едноседмичен срок да представи по делото доказателства за заплащане по депозитната сметка на ВКС на сумата в размер на 1013.41лв. разноски за особения представител на ответника.

Указва на „БНП П. П. Ф. С.А., Франция, в едноседмичен срок да представи по делото доказателства за внесена държавна такса в размер на 314лв. по сметката на ВКС, като при неизпълнение на указанията производството подлежи на прекратяване.

След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване, а при неизпълнение в срок на указанията – на състава за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: