1№ 50107/21.02.2023 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3129 по описа за 2022 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 261944/10.06.2022 г. по гр. д. № 6283/2020 г. в частта, с която Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 16314/20.01.2020 г. по гр. д. № 33629/2019 г. на Софийски районен съд, е осъдил Дирекция за национален строителен контрол да заплати на М. И. М. на основание чл. 78 от ЗДСл. сумите 12 000 лв. и 245.60 лв. – обезщетение съответно за неимуществените и имуществените вреди от трудова злополука, настъпила на 06.01.2017 г., ведно със законните лихви от тази дата.
Решението се обжалва от ДНСК с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси: 1. Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел по чл. 172 ГПК? 2. Представлява ли „груба небрежност“ в смисъла по чл. 79, ал. 2 ЗДСл. случаят, в който държавният служител, не е съобразил с атмосферните условия през м. януари 2017 г., а именно – количеството сняг навън, и без да смени ботушите си с насъбрал се по грайферите сняг или да отстрани снега, тръгва да слиза по стълби, като именно разтопеният сняг, насъбран по грайферите на ботушите, е причина за трудовата злополука? 3. При наличие на болничен лист за временна неработоспособност с определен режим домашно-стаен, в който не е разрешено и изрично вписано от лекуващия лекар ползване на отпуска в друго населено място и не е определен режим санитарно-курортен, но лицето е ползвало отпуска в друго населено място, нарушен ли е установения с болничния лист режим и императивното изискване по чл. 15, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, респ. следва ли да се приеме наличието на причинно-следствена връзка на медицинските разходи, които увреденото лице е направило при санитарно-курортния режим? 4. При травма на увреденото лице, настъпила преди трудовата злополука, и на друга травма по причина на следваща трудова злополука, може ли да се приеме, че „посттравматично усложнение с постоянен характер и „цялостно влошаване на здравословното състояние“ е в следствие само на трудовата злополука, за която увреденото лице претендира обезщетението за неимуществени вреди? 5. При направено от страната искане за преразпит на свидетел, чиито свидетелски показания са били неправилно възприети и протоколирани от първостепенния съд, може ли въззивният съд да откаже доказателственото искане по чл. 267, ал. 2 ГПК? 6. Нарушен ли е принципът за добросъвестно упражняване на права (чл. 3 ГПК и чл. 8 ЗЗД) и представлява ли злоупотреба с процесуално право и опит за неоснователно обогатяване, претендирането на една и съща претенция от увреденото лице, а именно „за репариране на имуществени вреди, представляващи разходи за лечение в „Специализирана болница за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, Ф. П. с дата на прием 01.12.2018 г. и дата на изписване 08.12.2018 г.“ с две различни искови молби за две различни трудови злополуки, по които са образувани две различни дела и са постановени две решения с присъждане на обезщетения? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд е решил първите пет в противоречие с конкретни решения на Върховния касационен съд (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а последният – да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 78 и 79 ЗДСл.), в съществено нарушение на процесуалните правила (чл. 172 и чл. 267, ал. 2 ГПК) и е необосновано – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1, 2 и 3 ГПК. Претендира разноските по делото.
Ответникът по касация, М. М., възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Адвокат Я. А. моли да й бъде определено възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца по чл. 38, ал. 2 ЗЗД и пред настоящата инстанция.
Настоящият състав намира касационната жалба с недопустим предмет в частта, с която е обжалвано въззивното осъдително решение за сумата 245.60 лв. – обезщетение за имуществените вреди от трудовата злополука, настъпила на 06.01.2017 г. Този иск, който е уважен изцяло, е по гражданско дело и е с цена до 5 000 лв. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК въззивното решение в тази част не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Следователно настоящият състав е длъжен да остави касационната жалба в тази част без разглеждане по същество. Това означава също, че повдигнатите въпроси № 3 и 6 не обуславят обжалваното решение в частта, с която частично е уважен искът за обезщетение на неимуществените вреди по причина на трудовата злополука. Те обективно се свързват с онази част от решението, по която касационната жалба не следва да се разглежда по същество.
Мотивите, при които е разгледан и уважен искът по чл. 78 ЗДСл., съответства на твърденията, заявени в съответстващата му обстоятелствената част на исковата молба, – претенция за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 06.01.2017 г., причинила временна неработоспособност на ищеца поради внезапно увреждане на неговото здраве, изразено в травма на нервните коренчета на лубосакралния отдел на гръбначния стълб, настъпила през време и по повод извършваната работа на длъжността „старши юрисконсулт“ в Отдел „Административно-правно обслужване, координация и отчет“ в ДНСК, заемана от увреденото лице по служебно правоотношение. Въззивният съд е съобразил: 1) обстоятелствата (механизмът) на трудовата злополука – при слизане по стълбите в сградата на ДНСК на 06.01.2017 г. около 7.55 ч., ищецът се спъва, подхлъзва се, пада по гръб и получава травмата; 2) характера на внезапното увреждане на неговото здраве – травма на нервните коренчета на лубосакралния (поясно-кръстов) отдел на гръбначния стълб; 3) възрастта на увредения служител – на 39 години съм травмата; 4) преживения стрес по време на инцидента; 5) високия интензитет на понесените болки през първите дни; 6) това, че мекотъканната травма, получена в поясната област при падането по стълбите, е отключило друга травма на гръбначния стълб, протичала безсимптомно; 7) възстановителния период – от 06.01.2017 г. до 12.05.2017 г.; 8) проведеното лечение – болнично, стационарно с медикаменти, физиотерапия и рехабилитация; 8) ограничените излизания на увредения вследствие на болките от травмата; 9) изпитваното чувство на непълноценност поради необходимостта от чужда помощ и 10) остатъчните радикулопатни последици от травмата. При съвкупна преценка на всички тези обстоятелства, които въззивният съд е намерил за конкретно проявени и по причина на трудовата злополука от 06.01.2017 г., той е заключил, че обезщетението от 12 000 лв. справедливо обезщетява понесените от ищеца неимуществени вреди.
Въззивният съд е базирал изводите си и на гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетел по чл. 172 ГПК (майката на ищеца), преценявайки свидетелските показания с оглед на всички други събрани по делото доказателства (писмени – издадените болнични листа, медицинска документация и онези, събрани чрез заключението на допуснатата и изслушана пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза). Тази му дейност е съобразена с практиката на ВКС по приложението на чл. 172 ГПК, включително тази, с която касаторът обосновава първият повдигнат от него процесуалноправен въпрос. Следователно макар че въпросът е обуславящ, по него е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответника (сега касатор), че отговорността му следва да бъде намалена поради допусната от увреденото лице груба небрежност. Приложението на чл. 79, ал. 2 ЗДСл. е било обосновано с конкретните твърдения, които касаторът възпроизвежда и в начина, по който е формулиран втория повдигнат от него, материално-правен въпрос. Това означава, че той е свързан с конкретните твърдения по възражението, поради което не притежава необходимата абстрактност, за да обоснове общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Допълнително, следва да се посочи, че по въпрос № 2 не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Понятието „груба небрежност“ е изяснено в установената практика на Върховния касационен съд. Приема се, че под груба небрежност като основание за намаляване на отговорността на работодателя, а и на съответната администрация, следва да се разбира неполагането на елементарната грижа, която би положил и най-небрежният. Носенето на ботуши с грайфер на работното място през зимата, по никакъв начин не кореспондира с изясненото в практиката понятие „груба небрежност“.
Въпрос № 4 не обуславя обжалваното решение. Въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди в размера от 12 000 лв. въз основа на онези обективно проявени обстоятелства, които е намерил да са свързани с трудовата злополука от 06.01.2017 г. Той е приел, че точно тази травма отключва друга травма на гръбначния стълб, която до този момент е протичала безсимптомно за увредения служител. Той не е съобразявал понесените от ищеца болки и страдания от следваща трудова злополука, настъпила на 04.07.2018 г. (разпореждане № 22288/06.07.2018 г. по чл. 60, ал. 1 КСО), включително поради това, че при нея ищецът е получил счупване на метатарзалната кост на лявото стъпало. Следователно по въпрос № 4 е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Той не следва да се допуска и по другия въпрос (№ 5), доколкото начинът, по който касаторът го формулира, го свързва обективно не с изискването по чл. 280, ал. 1 ГПК, а с касационното основание по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение по чл. 267, ал. 2 ГПК. В производството по селектиране на касационната жалба обаче Върховният касационен съд не разглежда заявените касационни основания (т. 1 ТР № 1/ 09.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС).
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, доколкото касаторът се позовава, но не обосновава „очевидната неправилност“ на въззивното решение в смисъла, разяснен в практиката на Върховния касационен съд.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата на адв. А. А. следва да се присъди сумата лв. – възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на М. И. М. пред настоящата инстанция. Съобразено с положения труд по изготвения отговор на касационната жалба и определено при условията по чл. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то възлиза на сумата 1 125.00 лв.
При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Дирекция за национален строителен контрол срещу решение № 261944/10.06.2022 г. по гр. д. № 6283/2020 г. на Софийски градско съд в частта, с която искът по чл. 78 ЗДСл. е уважен за сумата 245.60 лв. – обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука, настъпила на 06.01.2017 г.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 261944/10.06.2022 г. по гр. д. № 6283/2020 г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на адвокат Я. А., [населено място], [улица], [жилищен адрес]07, сумата 1 125.00 лв. – адвокатско възнаграждение за представителството пред Върховен касационен съд.
Определението може да се обжалва от Дирекцията в първата част пред друг състав на Върховен касационен съд с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването на преписа, а във втората част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.