О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50058

София, 21.02.2023 г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3441 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 261480 от 3.05.2022 г. по в. гр. д. 4135/2021 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 3776/07.01.2020 г. по гр. д. № 20607/2016 г. на Софийски районен съд, с което е допусната делба на поземлен имот с площ от 1048 кв. м. в [населено място],[жк], съставляващ УПИ ........., кв. ........по плана на вилна зона „Г.-А.“, който по КККР, одобрени със заповед № РД-183/11.01.2011 г. на ИД на АГКК, е с идентификатор ..........и с площ от 1061 кв. м., между съсобственици и при квоти: 24/1048 ид. ч. за Р. Ж. Д., 24/1048 ид. ч. за К. И. Д. и 1000/1048 ид. ч. за Е. Д. Д..

Въззивният съд е приел от фактическа страна следното:

С договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите на 30.12.2008 г. са поделени съсобствени недвижими имоти, като в дял на Р. Ж. Д., К. И. Д. и Г. Е. Д. е поставено дворно място с площ от 950 кв. м., УПИ ........., кв. ..........вилна зона „Г.-А.“, [населено място],[жк], а в дял на Е. Д. Д. – процесният имот с площ от 1048 кв. м., съставляващ УПИ ..........., кв. .........по плана на същата местност.

На 29.12.2008 г. между страните по настоящото дело е подписан договор за разпределение на ползването на процесния УПИ ..............

На 30.12.2008 г. с нотариален акт № ...., том ..........., рег. № ..........., дело № 2563/2008 г. Е. Д. Д. е продал на Р. Ж. Д. и К. И. Д. 48/1048 ид. ч. от процесния УПИ ............... Прието е, че на първа страница на документа е изписана дата 30.12.2008 г., като денят е изписан ръкописно, в скобите с думи изписаният текст за дата е тридесети, като първите три букви „три“ са изписани ръкописно, „десет“ е изписано печатно и последната буква „и“ е изписана ръкописно, до тях е положен печат на нотариус и подпис за него. При извършена констатация с оригинала на акта първоинстанционният съд е установил, че по отношението на дата има поправки, както следва: върху изписан преди това текст е поставено избелващо вещество при цифрово и словесно изписване на дата и на тези места ръкописно е изписана дата „30“, добавено е ръкописно и изписването словесно на „тридесети“.

Във връзка с оспорването на нотариалния акт в частта за датата съдът е обсъдил данните по издадено от нотариуса удостоверение. Според него под рег. № 41142/30.12.2008 г. в регистъра е записан процесният договор за доброволна делба, вписан на 30.12.2008 г. с вх. рег № ........../2008 г., а под рег. № .........../30.12.2008 г. е вписан нотариален акт № ........, том .........., дело № ........за продажба на 48/1048 ид. ч. от УПИ ..........., вписан на 30.12.2008 г. с вх. рег. № ........../2008 г., акт ........., дело № ......../2008 г.

Съдът е обсъдил и документите за собственост, предхождащи договора за доброволна делба.

При тези данни въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на процесния УПИ ............ и искът за делбата му е основателен. Договорът за доброволна делба е сключен преди договора за продажба на идеални части от имота и това се установява от регистрационните номера на удостоверяванията по общия и по електронния регистър на нотариуса, при когото са извършени сделките, и от регистрационните номера за вписване на тези договори в Агенция по вписванията. Към момента на сключването да договора за продажба на идеалните части Е. Д. вече е бил придобил в своя индивидуална собственост целия процесен имот. Не се установява по делото преди сключването на договора за продажба все още да не е бил вписан договорът за доброволна делба, а и нарушението по чл.586, ал.2 ГПК не води до нищожност на нотариалното удостоверяване, доколкото няма такова изрично записване в чл.576 ГПК. Обстоятелството, че в нотариалния акт за продажба на идеалните части от имота не е описан договорът за доброволна делба като документ не е от естество да обоснове обратен извод. В самия нотариален акт е посочено, че Е. Д. е собственик на имота на основание на дарение и делба, не се установява по делото да е сключен друг договор за делба, освен приетия по делото от 30.12.2008 г., поради което съдът е приел, че към момента на сключването на процесния нотариален акт № .../30.12.2008 г. договорът за доброволна делба вече е бил сключен и подписите на същия са били нотариално заверени, като този договор е бил съобразен от нотариуса, съставил нотариалния акт № .../30.12.2008 г., както и е че бил вписан.

Приети са за неоснователни доводите на Е. Д., че съставянето на нотариалния акт № .../30.12.2008 г. е направено в нарушение на чл.576, вр. чл. 579, ал.3 ГПК. Поправките в посочената дата на извършване на нотариалния акт не обосновават извод за опорочаване на формата на сделката до нейната нищожност. Нотариалните удостоверявания в частта за възприетите лично от нотариуса факти са официални удостоверителни документи и обвързват страните и съда с материална доказателствена сила. В случая по делото не е установено от Е. Д., че страните по сделката за продажба на идеални части от имота не са били при нотариуса на 30.12.2008 г.; че сделката не е сключена на тази дата в момента, в който е подписан документа; че към този момент изписването на датата е било различно. Действително, датата на сделката е изписана по различен начин – комбинация от ръкописен и от печатен текст, със забелване на части от дена от датата, но по делото не е установено това да е направено от нотариуса след като страните са напуснали кантората на нотариуса и без тяхно съгласие, т. е. че това е направено след като сделката е сключена. В доказателствена тежест на Е. Д. е било да установи по делото, че изписването на датата 30.12.2008 г. е направено след сключването на сделката и полагането на подписите по нея от страните и от нотариуса. Такова доказване не е проведено. Приетите по делото преписи от нотариалния акт № ......./2008 г. - единият представен от ищеца с исковата молба, а другият представляващ заверен от Агенция по вписвания препис, са идентични; констатация по оригинала на нотариалния акт е извършено от СРС и е установена идентичност между приетия по делото препис и оригинала на документа. Записванията по регистъра на нотариуса и по регистъра на Агенция по вписванията установяват, че този нотариален акт е бил вписан в регистрите на 30.12.2008 г. Така установеното обосновава извод, че датата е изписана като 30.12.2008 г. при самото съставяне на нотариалния акт в присъствието на страните по време на сключването на сделката. Житейската логика и опитните правила обосновават извод, че тази поправка се е наложила поради подготвен предварително проект на нотариалния акт с посочен в проекта друг ден от датата, но самото сключване на сделката е осъществено на 30.12.2008 г. и това е наложило при сключването на сделката забелване на предварително изписаната дата и посочването на число „30“ като обозначение на деня на сделката, което е направено при сключването на самата сделка в присъствието на страните. Приети са за неоснователни доводите на Е. Д., че броят на удостоверяванията от нотариуса на 30.12.2008 г. прави почти невъзможно извършването им в този ден. В случая приетата по делото справка от нотариуса установява, че за дата 30.12.2008 г. в регистъра са записани 130 удостоверявания, сред които 33 нотариални акта с номера от № ..., том ....до № ...., том ...... Действително, броят на извършените нотариални удостоверявания е голям, но извършването им не е практически невъзможно, включително и при съобразяването на обичайната практика документите да са предварително подготвени, страните да са запознати с тях и само окончателното им оформяне при спазване на изискванията на ГПК за съставянето на нотариалния акт за продажба на имот и полагането на подписите да е извършено на 30.12.2008 г. Опитните правила и житейската логика обосновават извод, че не е необичайно в края на календарната година да се сключват голям брой сделки за прехвърляне на собственост, че тези сделки се подготвят предварително, включително и с проекти за нотариални актове, поради което и обосновано е да се приеме, че е на 30.12.2008 г. нотариусът е могъл да оформи окончателно 33 сделки след които и процесната, а общо да извърши 130 удостоверявания.

Приет е за неоснователен и доводът, че договорът за разпределение на ползването на имота от 29.12.2008 г. би следвало да се сключи след договора за продажба и че сключването му преди това доказва нищожността на продажбата. Постигането на съглашение за прехвърляне на собствеността обичайно е свързано със сравнително продължителни преговори, както и с допълнително време за снабдяване с документи за сключването на нотариален акт. Съглашението за прехвърляне на идеални части от имот предпоставя възникването на съсобственост между страните, което води до необходимост от разпределение на ползването на имота. Сделката за разпределение на ползването не изисква време и действия, които са необходими за сключване на нотариален акт. Житейски оправдано е при постигане на съглашение за прехвърляне на идеални части от имота страните да са постигнали и съглашение за разпределение на ползването му, като само по себе си обстоятелството, че нотариалният акт за прехвърлянето на части от имота е с един ден след сключването на договора за разпределение на ползването не може да обоснове извод, че продажба е с дата, различна от посочената в нотариалния акт. По изложените съображения съдът е приел, че по делото не е опровергана обвързващата материална доказателствена сила на удостоверяването от нотариуса по нотариален акт № .../2008 г., че сделката е сключена на 30.12.2008 г. Затова са приети за неоснователни възраженията на Е. Д., че нотариалният акт и сделката, материализирана с него, са нищожни.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Е. Д. Д..

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Нищожно ли е по чл.576 ГПК нотариално удостоверяване, в което е направена поправка в акта, но липсва изрична бележка за това и тя не е подписана от участващите лица, с което е допуснато нарушение на чл.579, ал.3 ГПК;

2. Процесуално правилно ли е съдът да обоснове изхода на делото, като приеме, че е житейски възможно, а то е обективно невъзможно при законосъобразно поведение, нотариус да издаде 130 нотариални удостоверявания, от които 33 нотариални акта, за времето от 9,00 ч. до 14 часа, т. е. за 5 часа или за 300 минути, при спазване на задължението по чл.579, ал.1 ГПК за прочитане на акта, като се вземе предвид и времето за влизане и излизане на участващите лица в кантората и съответното помещение за изповядване на сделките, проверката на личните данни от личните карти, подписването на поне 6 екземпляра от нотариалния акт от минимум 3 лица /нотариус и две участващи лица/, ръкописното изписване на имената на участващите лица, вписването на актовете и другите нотариални удостоверявания в регистрите на нотариуса, подготовката на документите за Службата по вписванията. Обективната невъзможност не води ли до заключение за нищожност на нотариалните действия. Общоизвестно е, че Службата по вписванията приема документи до 15 ч.

Отделно от изложеното жалбоподателят поддържа и основанията по чл.280, ал.2 ГПК – нищожност, недопустимост и очевидна неправилност, без да ги обосновава.

Ответниците в производството Р. Д. и К. Д. оспорват жалбата. Считат, че тя не отговаря на изискванията за допускането до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Не са налице обаче основания по чл.280, ал.2, предл.3 и чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въззивното решение не е очевидно неправилно, тъй като при неговия прочит не се констатират груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика. Затова касационното обжалване не може да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Първият въпрос е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан с решаващ извод на въззивния съд по направено от ответника възражение срещу предявения иск за делба. Не е налице обаче другата предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По такъв въпрос е налице решение на ВКС, с което обжалваното в настоящото производство решение на въззивния съд е в съгласие. Това е решение № 60 от 19.05.2016 г. по гр. д. № 3569/2015 г. на ВКС, III г. о., в което е прието следното: Нотариалните действия са формални, но не при всяко погрешно или липсващо отбелязване на обстоятелства при нотариалното удостоверяване, които в съвкупност са елемент от съдържанието на нотариалния акт по чл. 580, т. 1, т. 3, или т. 6 ГПК, е налице нищожност по смисъла на чл. 576 ГПК, съответно липса на предписана от закона форма. Например, когато индивидуализацията на лицата по чл. 580, т. 3 ГПК е постигната предвид цялостното съдържание и единство на акта, непълнота в отделни негови части - при изписване на пълното име, личните данни, или единния граждански номер на участник в нотариалното производство, не водят до нищожност на нотариалните действия, както е утвърдено в реш. № 223/2014 г. по гр. д. № 1186/2011 г., І г. о и реш. № 143/2012 г. по гр. д № 504/2011 г. ІV г. о. Същото принципно разрешение е приложимо и когато в акта липсва някой от трите елемента за дата на съставяне - по отношение на деня, месеца или годината, ако съответната дата може да се удостовери напълно и в цялост от други нотариални действия при оформянето на сделката – екземпляри от нотариалния акт, подреждането в специалната книга по чл. 581 ГПК, вписване на акта в службата по вписвания. Включително по иск на лице, което се позовава на нищожно нотариално удостоверяване на датата в нотариален акт по чл. 580, т. 1 ГПК без да е участвало в нотариалното производство, следва да се отчита и законовата възможност за добавяне или поправка на акта по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК, дори когато сключилите сделката страни не са намерили поправката или допълването за наложително и не са го поискали. И. на чл. 579, ал. 3 ГПК налага изискванията по чл. 580 ГПК, във връзка с чл. 576 ГПК да се тълкуват в полза на действителността.

Както бе посочено, обжалваното въззивно решение съответства на тази практика на ВКС, поради което разглеждането на настоящия спор по същество от ВКС няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Налице са дадени указания на ВКС по прилагането на чл.576, вр. чл.79, ал.3 ГПК, които по същество са съобразени от въззивния съд.

Няма основание да се допусне касационно обжалване и по втория въпрос, тъй като той е фактически и не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.

При този изход на делото на ответниците следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 25.08.2022 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261480 от 3.05.2022 г. по в. гр. д. 4135/2021 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Е. Д. Д. от [населено място], ЖК „Н. IIбл.270, вх.Д, ап.96, да заплати на Р. Ж. Д. и К. И. Д. сумата от 1000 лв. разноски за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: