О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50058

София, 16.02.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия В. М. гр. д. № 2812 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 260106 от 22.03.2021г. по гр. д. № 661/2020г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 31.07.2019г. по гр. д. № 921/2015г. на Велинградски районен съд за допускане на съдебна делба между С. Н. М. и О. В. на 26005/27290 ид. ч. от поземлен имот с пл.№ * от кв.424 по плана на [населено място], с идентификатор *** по КККР, целия с площ от 2729 кв. м. по скица, а по плана с площ 2710 кв. м., при квоти: 2/3 ид. ч. за С. М. и 1/3 ид. ч. за О. В. С първоинстанционното решение е отхвърлен иска за делба на имота по отношение на множество физически лица, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Касационната жалба е подадена от Н. В. Ц., конституиран като наследник на починалата след постановяване на въззивното решение съделителка С. Н. М.. Жалбата и изложението към нея са изготвени от пълномощника адв. П.. Твърди се, че не е бил изяснен предмета на делбата - ищецът не е уточнил площта на имота и това затруднява защитата на насрещната страна; че представената по делото данъчна оценка е за имот с площ 9750 кв. м., в който се включват и два имота: имот № * от 7692 кв. м. и имот № * от 2729 кв. м.; че са налице различни данни за квадратурата на имота - ищецът и доказателствата към исковата молба сочат площ 2729кв. м., а реституционното решение на ответницата е за 2436 кв. м. Навежда се и довод, че поделянето на имота е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта по смисъла на чл. 34 ЗС, тъй като имотът е близо до училище и изграждането на хотел, ресторант или друг търговски обект би било безсмислено. За обосноваване достъпа до касационно обжалване касаторът се позовава на недопустимост на обжалвания акт, очевидна неправилност и на разрешаване на въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Като такива въпроси са посочени следните: 1/ когато липсват данни или са налице противоречиви такива относно площта и данъчната оценка на имота, може ли съдът да допусне делбата или следва да прекрати производството или евентуално да назначи експертиза; 2/ когато в производството по делба са налице различни данни относно квадратурата на имота, съдът свободен ли е да прави преценка кои доказателства да кредитира за действителната площ или трябва да изясни тези въпроси с експертиза; 3/ ограниченията за обичайно и търговско използване на недвижим имот от административен и фактически характер представляват ли „несъвместимост с естеството на вещта” съобразно чл. 34 ЗС и представляват ли основание за недопускане на делба. Спрямо изтъкваната недопустимост на акта и очевидната неправилност не са изложени никакви съображения.

Ответникът по касационната жалба О. В. в писмения си отговор не взема становище по основанията за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по иск за делба на съсобствен имот, предявен от О. В. против С. Н. М.. Предмет на делбата е поземлен имот с пл.№ * от кв.424 по плана на [населено място], целият с площ от 2729 кв. м. Първоинстанционният съд е допуснал делбата на 26005/27290 ид. ч. от имота при квоти: 1/3 за ищеца и 2/3 за ответницата. Отхвърлил е иска за делба спрямо допълнително конституираните ответници - физически лица.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на първоначалната ответница С. М.. За да потвърди първоинстанционния акт Пазарджишки окръжен съд е констатирал, че решението е допустимо, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материални норми, нито е налице служебно задължение за съда да съблюдава интересите на някоя от страните предвид разясненията в Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК. По-нататък съдът е дал кратки отговори на трите възражения, наведени в жалбата. Първото е за непредставяне на данъчна оценка на имота от страна на ищеца. Съдът е посочил, че такава е представена, налице са скици, удостоверения за идентичност, както и е прието заключение на техническа експертиза и всички те сочат, че процесният имот е с идентификатор *** и с площ 2720 кв. м. Второто възражение е за придобивна давност. Съдът е посочил, че по делото липсват каквито и да било доказателства в тази насока; че възражението е преклудирано, а и неоснователно. Третото възражение е, че ликвидирането на съсобствеността между страните в случая следва да стане като общината предостави на С. М. друг равностоен имот. Този въпрос, според съда, е неотносим към спора и извън обсега на въззивния контрол за правилност. С такива мотиви и след препращане към фактическите и правни изводи на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, е потвърдено обжалваното решение.

От събраните доказателства пред първата инстанция е видна следната фактическа обстановка:

О. В. твърди, че е собственик на 1/3 ид. част от поземлен имот пл.№* от кв.424 по плана на [населено място], целия с площ по скица от 2729 кв. м. въз основа на акт за общинска собственост от 2006г. По силата на влязло в сила съдебно решение по гр. д.№ 633/2001г. на Пазарджишки окръжен съд ответницата С. М. притежава 2/3 ид. части от имота. За този поземлен имот пл.№* е отреден УПИ * от кв.24, с площ от 1820кв. м. по регулационния плана на Велинград, утвърден със Заповед № 1366/02.09.2015г., като регулацията не била приложена. Уточнено е от ищеца, че делбеният имот № * е нанесен в кадастралната карта през 2004 г. като части от него попадат в следните имоти: в имот пл.№*- 2052 кв. м.; в улица - 541кв.; в им. пл.№ * - 1,5 кв. м, и в им. пл.№ *- 128,50кв. м.

В отговора на исковата молба С. М. сочи, че спорният имот е част от голям парцел с обща площ от 9750 кв. м.; той е съставен от им.№ * с площ от 7692 кв. м. и от пл.№* с площ от 2729 кв. м. Не оспорва наличието на съсобственост с общината и посочените квоти по отношение на делбения имот пл.№*. Счита обаче, че ищеца е следвало да представи данъчна оценка за имот пл.№*с площ от 2729 кв. м., както и че данните за големия имот от 9750 кв. м. са неточни, като имало разминаване в квадратурите на отделните имоти, от които е съставен, спрямо общата му площ.

С влязлото в сила решение от 14.06.2001г. на Пазарджишки окръжен съд е признато за установено по отношение на О. В. че С. М. е собственик по наследство и реституция по ЗВСОНИ на 2/3 ид. части от парцел * от кв.424 по действащия план на Велинград от 1983г. и е осъдена общината да предаде владението върху имота. Установено е в мотивите, че наследодателят на ищцата е притежавал бивш имот пл.№ * по кадастралния план от 1957г., който по действащия план е им. пл.№ *, включен в парцел *-за училище от кв.424; имот пл.№ *е бил общо от 2670кв. м. - 238кв. м. застроена площ и 2432 кв. м. незастроена площ.

С акт за публична общинска собственост от 2006г. О. В. се легитимира като собственик на 8378/9750 ид. части от УПИ *-за училище в кв.424 по кадастралния план на Велинград, одобрен със Заповед №300-12/23.04.2004г., което УПИ е образувано от два имота: им. пл.№ * с площ от 7692кв. м. и 1/3 от ид. ч. от им. пл.№ * целия с площ от 2729 кв. м., а 2058 кв. м. от него попадат в УПИ *-за училище. В акта е отразено, че останалите 2/3 ид. ч. от им. пл.№ * са собственост на С. М..

С. З. на кмета на общ.Велинград от 21.11.2005г. е одобрено попълване на кадастралния план с нов поземлен имот № * с площ от 2729кв. м., образуван за сметка на имоти пл.№№ *, * и * от кв.424 по плана на Велинград, от който 1/3 е собственост на общината, а 2/3 на С. М.. С изменение на ПУП ПР от 2015г. за имот № * е образуван УПИ *-за ЖС, търговия и услуги с площ от 1820кв. м., като не се спори, че тази регулация не е приложена.

От заключенията на приетите експертизи и приложените към тях скици и извадки от планове е установено следното: Процесният имот с пл.№* е нанесен в действащия кадастрален план на [населено място] през 2005г. Площта му е 2729кв. м. и е образуван за сметка на имоти пл.№№ *, *и *от кв.424. Имотът е идентичен с имот пл.№ * по плана от 1955/57г. В плана, одобрен през 1983г., процесният имот не е бил заснет и нанесен. Бившият имот пл.№* попада в парцел *-за училище в кв.424 и една малка част от него попада в предвидената с плана от 1983г. улица. При нанасяне на процесният имот пл.№* в кадастралния план през 2005г. с площ от 2729кв. м. той попада върху съществуващи към този момент имоти, а именно: 1/ част от имот пл.№*с площ от 2058 кв. м.; 2/ части от [улица] кв. м., 3/ част от имот пл.№*, без да засяга сградите в него - с площ от 1,5 кв. м., 4/ част от имот пл.№*, като засяга построените в него две жилищни сгради - с площ от 128,50 кв. м. Експертизата проследява отношението на процесния имот пл.№* с тези имоти. Така, по отношение на имот пл.№* сочи следното: Имот пл.№* е заснет за първи път в плана на [населено място], одобрен през 1983г., в южната част на двора на училището, без самата сграда на училището да попада в него. В границите, в които е заснет, имотът е с площ от около 1370 м2, измерена графически. В одобрения план на [населено място] от 2004г. имот пл.№* е заснет и нанесен със значително по-голяма площ и заема целия училищен двор. В имотните граници на имот пл.№*, е предвиден УПИ *-За училище в кв.424, с площ от 9750 м2.При попълването на имот пл. № * той засяга част от имот пл.№*, респ. от парцел *-За училище, в размер на 2058 кв. м. По отношение на имот пл.№* вещото лице установява, че попълненият в кадастъра през 2005г. имот пл.№* заема част от този имот, респ. от парцела, отреден за него *, а именно 128,5 кв. м., като югозападната граница на процесния имот преминава през жилищните сгради в имот пл.№*. Експертът сочи, че заповедта за попълване на кадастъра не е влязла в сила по отношение собствениците на имот пл.№*, които не са уведомени за попълването. Процесният имот, както е нанесен в кадастъра, засяга и част от заснетия до този момент имот пл.№*, в размер на около 1,5 кв. м. Заповедта за попълване на кадастъра не е влязла в сила по отношение на собствениците на имот пл.№*, които не са уведомени за заповедта.

По действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена на 06.06.2018г., процесният имот е отразен с идентификатор ***, с площ от 2720 м2.

При тези фактически обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че искът е за делба на реално съществуващ, определен с граници, поземлен имот с пл.№ * от кв.424 по плана на [населено място]. Целият имот е с площ от 2729 кв. м. и е нанесен през 2005г. в действащия кадастрален план на [населено място], одобрен през 2004г. Преди нанасянето в този план същия имот е съществувал в кадастралния план действал до 1955г. като имот с пл.№ * който е идентичен с им. пл.№ *, като в следващите КП и тези от 1955г. и 1983г. имота не е бил нанесен. По силата на съдебното решение в полза на ответницата по иска е признато, че е собственик на 2/3 ид. ч. от парцел * от кв.424 по действащия план на Велинград от 1983г. Доколкото в плана от 1983г. въпросният парцел * е представлявал само част от бившия им. пл.№ *, който по действащия план на Велинград е идентичен с пл.№ * от кв.424, то следва да се приеме, че именно върху този имот е било признато право на собственост на 2/3 ид. ч. на М..

Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответницата М., че не бил ясен предмета на делбата и не била посочена точна квадратура на делбения имот. Имотът, предмет на делбата, е ясно посочен с неговия кадастрален номер, а именно им. пл.№ * от кв.424 по плана Велинград с площ от 2729 кв. м., като са описани и неговите граници. Данъчната оценка служи единствено за определяне цената на иска. Неоснователни са и възраженията, че предмет на делбата следвало да бъде цялото УПИ * за училище по действащия план на [населено място] от 2004г. Предмет на съдебното решение, с което е призната М. за собственик на 2/3 ид. ч. от имот е бил бившия имот пл.№ *, който е идентичен с процесния им. пл.№ * от кв.424 по плана Велинград с площ от 2729 кв. м. и съсобственост е налице само по отношение на този имот.

По-нататък съдът е обсъдил установените обстоятелства, че при нанасянето на имота в кадастралния план през 2005г. части от него попадат в имоти пл.№№ * и *, съответно 1,5 кв. м. и 128,50 кв. м. По отношение на площта от 1,5 кв. м. от им. пл.№ * е посочил, че те попадат в реализираната на място улица, предвидена в КРП от 1955/57г. Приел е, че няма причина да се счита, че тези 1,5 кв. м., които някога са били в имот пл. № *, а сега са в УПИ *, собственост на наследниците на Й. Б., са съсобствени между общината и С. М.. По отношение на засегнатите 128,50 кв. м. от им. пл.№ *, за който е отредено УПИ * по действащия план на Велинград съдът е приел, че нанасянето на процесния имот в кадастралната карта не създава отношения на съсобственост в новонанесения имот. Имот пл. № * съответства на имот пл. № * по плана от 1955/1957г., а това е имот, различен от бившия имот пл.№ *, на когото съответства сега нанесения имот № *. Тук съдът е развил съображения за непосредственото отчуждително действие на дворищно регулационния план по ЗПИНМ и по ЗТСУ спрямо придаваемите места и за прилагането на регулацията с изплащане на обезщетение или заемането на придаваемите места и владението им повече от десет години. Въз основа на това е приел, че площта, влязла в УПИ * по действащия план на Велинград от 2004г., бивш *, е била заета, построени са в него жилищни сгради и от тогава е изминал период от повече от 10 години. С оглед на това планът е бил приложен и придадената част от бившия им.№ */по действащия план им.№*/ вече не принадлежи към този имот, а е част от УПИ *, с която промяна на собствеността следва да се съобрази при възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ, като спорната част се изключи от възстановяването. Посочил е практика на ВКС, според която възстановяването не може да се извърши, тъй като ЗСПЗЗ не предвижда възможност за преодоляване на вещноправните последици от отчуждителното действие на приложен дворищнорегулационен план. Поради това съдът е приел, че въпросните засегнати 128,50 кв. м. от им. пл.№ *, попадащи в делбения имот, са собственост на собствениците на УПИ *, които са станали такива по силата на приложената регулация. Между тях и съделителите О. В. и С. М. не е възниквала съсобственост. Затова тази квадратура следва да бъде изключена от делбения имот. Приспаднал е 128,5кв. м. от 2729кв. м. и така е получил 2600,5/2729 ид. ч. (или 26005/27290) ид. ч., които е допуснал до делба.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че е налице съмнение относно допустимостта на решението - основание по чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК. Следва да се прецени дали е допустимо решението, с което се допуска до делба идеална част от съсобствен имот, след като целта на производството по съдебна делба е да ликвидира съсобствеността върху целия имот.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260106 от 22.03.2021г. по гр. д. № 661/2020г. на Пазарджишки окръжен съд по касационната жалба на Н. В. Ц. (правоприемник на починалата ответница С. Н. М.).

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50 /петдесет/ лева.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.