О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50056

София, 16.02.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 2851 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. Ш., притежаващ юридическа правоспособност, против решение № 32 от 13.04.2022 г., постановено по гр. д. № 32 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Търговище, с което е потвърдено решение № 421 от 01.10.2021 г., по гр. д. № 1030/2020 г. на Районен съд - Търговище за извършване на съдебна делба между К. И. Ш. и П. И. Ш. с равни права в съсобствеността чрез изнасяне на публична продан на поземлен имот с партиден № *, пл. № *, съставляващ УПИ * в кв. 9 по плана на [населено място], област Т., с площ 715 кв. м., ведно с построените в него сграда с площ 62 кв. м. и второстепенна постройка с площ 40 кв. м.

К. И. Ш. е подал чрез пълномощника си адвокат С. Г. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който заявява, че следва да се допусне касационно обжалване и признава основателността на касационната жалба.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивното производство е било образувано по жалба на П. И. Ш. с доводи, че неправилно имотът е изнесен на публична продан, тъй като подходящ способ за извършване на делбата е теглене на жребий или възлагане на другата страна (К. Ш.) срещу уравнение на неговия дял в пари. В отговора на въззивната жалба К. И. Ш. е изразил становище, че същата е основателна досежно способа за извършване на делбата, като имотът следва да се постави в негов дял срещу парично уравнение дела на другия съделител.

Въз основа на изслушаното експертно заключение въззивният съд е установил, че делбеният имот е реално неподеляем.

По отношение доводите на страните за способа за извършване на делбата е изложил съображения, че жребият, като способ за извършване на делба, е приложим само когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите. Това изискване в случая не е налице, доколкото предмет на делбата е само един имот. Не е приложимо и извършването на разпределение от съда по чл. 353 ГПК, доколкото няма как в случая всеки от съделителите да получи реален дял от делбеното имущество, защото имотът е неподеляем, съгласно приетото заключение на вещото лице инж. Д. Д.. По отношение на способа за възлагане на неподеляемото жилище на един от съделителите срещу уравняване дела на другите в пари по чл. 349 ГПК, следва да се посочи, че той също не е приложим в случая. Чл. 349, ал. 4 ГПК предвижда преклузивен срок, в който следва да бъде направено такова искане за възлагане на неподеляемо жилище и това е първото заседание по делото след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК. В настоящия случай искането е направено едва в третото заседание на втора фаза по делото и първоинстанционният съд правилно не го е поставил на разглеждане, в какъвто смисъл са и постановките на Тълкувателно решение № 45/12.VІІІ.1987 г. на ОСГК на ВС. Районният съд, на последно място, правилно е постановил, че делбеният имот следва да бъде изнесен на публична продан (който способ е предвиден в чл. 348 ГПК). Този способ е единствения допустим в случая, доколкото имотите, предмет на делбата са по-малко от броя на съделителите, всеки от тези имоти е реално неподеляем и не са направени искания за възлагане на неподеляемо жилище в законовия срок.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1) разполага ли съдът с правомощие да определи различен делбен способ от този, който всички съделители са заявили в процеса на съдебната делба или е задължен да се съобрази с това искане на страните;

2) следва ли процесуалната преклузия по чл. 349, ал. 4 вр. ал. 2 ГПК да се прилага по аналогия спрямо неподеляеми делбени имоти, които не са били жилище на някой от съделителите към момента на откриване на наследството, както и независимо от факта дали съделителите разполагат с друго жилище или не към този момент;

3) при съдебна делба на само един недвижим имот, следва ли делбеният съд да се стреми да го постави в дял на единия съделител и да уравни дела на другия парично, в случай че такова общо желание е манифестирано и от двете страни по делото.

Първите два въпроса са поставени при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и са обосновани от касатора с тезата, че принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, а именно правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, според което обемът на дължимата защита и съдействие, която съдът е задължен да даде, се определя от страните, задължава съда да се съобрази със способа за извършване на делбата, който желаят всички съделители, защото това е обемът на търсената защита. Макар тази хипотеза да не е уредена в закона, съдът е длъжен съобразно чл. 5, ал. 2 ГПК да основе своето решение на основните начала на правото, а основно правно правило е, че съдът е призван да раздава справедливост. Нормата на чл.349 ГПК урежда хипотези, различни от настоящата и не може да се тълкува и прилага разширително, включително и за срока на заявяване съгласие по способа за извършване на делбата. Извън уредените в нормата на чл. 349 ГПК хипотези, искания за възлагане могат да се правят по всяко време на делбения процес.

Посочената теза на касатора не е съобразена с уредбата на способите за извършване на съдебна делба в ГПК и с практиката на ВКС по приложението й. В решение № 224 от 21.11.2016 г. по гр. д. № 2378/2016 г. на ВКС, I г. о. е дадено тълкуване, че определените в ГПК способи за прекратяване на съсобствеността при извършване на съдебна делба са четири: възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези по чл. 349 ГПК; теглене на жребий по чл. 352 ГПК; разпределение по чл. 353 ГПК и извършване на публична продан по чл. 348 ГПК. Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, действа принципът, заложен в чл. 69, ал. 2 ЗН, според който всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура. Изхождайки от този принцип, в Тълкувателно решение № 63/01.06.1965 г. е разяснено, че когато не е възможно да се образуват реални дялове за всички наследници поради това, че имотът не може удобно да се подели, същият се изнася на публична продан. Същото е прието и Решение № 634/04.10.10 г. по гр. д. № 1378/09 г. на ВКС, І г. о. - че публичната продан е допустим способ за извършване на делбата само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем.

Тезата, че е налице непълнота на закона в случай като настоящия, в който всички съделители желаят да се прекрати съсобствеността чрез способ, който не е предвиден в закона, не е съобразена с нормативната уредба на съдебната делба, както и с предвидените в позитивното ни право други способи за прекратяване на съсобственост при наличие на съгласие за това – договор за доброволна делба, респ. съдебна спогодба в хода на производството по съдебна делба, договор за дарение, за покупко-продажба и др.

Наличието на ясна нормативна уредба и практика на ВКС по тълкуването й, обуславя липсата на основание за допускане на касационно обжалване по първия и втория от поставените въпроси.

Третият въпрос е поставен при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с решение № 38 от 2.05.2018 г. по гр. д. № 1343/2017 г., І г. о. на ВКС. С посоченото решение на ВКС е дадено тълкуване, че Законът не предвижда различието на стойността на дяловете като пречка за извършване на делбата. При извършване на делба водещ е установеният с разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН принцип всеки съделител да получи дял в натура. Същата разпоредба предвижда, че неравенството на дяловете се изравнява в пари. Този принцип е установен и водещ и в уредбата на съдебната делба в глава 29 на ГПК и е отразен по-конкретно в разпоредбите на чл. 348 и чл. 349 ГПК. Изнасянето на имот на публична продан е уредено като изключение. При извършване на делбата по колена съсобствеността не се прекратява напълно, но дяловете се групират по колена – принципът за дял в натура се прилага по отношение на всяко отделно коляно. Така се достига до съсобственост между по-малко на брой съсобственици - по-близки роднини върху по-малко на брой имоти и с по-големи дялове, при което съсобствеността е по-малко обременителна – между по-малко съсобственици е и които са в по-близки родствени отношения. Така се запазва и увеличава възможността при следваща делба вътре в коляното някой или някои от съсобствениците да придобият съсобствения или един от съсобствените имоти в индивидуална собственост, т. е. правото на собственост върху отделните имоти, чиято делба се извършва, да бъде придобито от наследници. Или: извършването на делбата най-напред по колена, като междинен резултат, а после вътре в колената, запазва възможността отделните съделители да получат дялове в натура.

От посоченото тълкуване е видно, че същото касае случай, в който предмет на делбата е повече от един имот, респ. от имот могат да се обособят реални дялове, съответни на броя на наследствените колена. Това тълкуване е неотносимо към настоящия случа, в който предмет на делбата е един реално неподеляем недвижим имот, а съответно и не е удостоверено противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32 от 13.04.2022 г., постановено по гр. д. № 32 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Търговище.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: