О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50055

София, 15.02.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Веселка Марева гр. д. № 2697 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 260964 от 15.03.2022г. по гр. д. № 3738/2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 495842 от 27.09.2018г. по гр. д. № 27547/2016г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от Р. И. Р. против Е. И. Р.-С. иск по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на И. Р. Р., починал на 05.07.2009г. и намаляване на универсалното му завещателно разпореждане, извършено със саморъчно завещание от 22.09.1992г. в полза С. И. Р., както и за възстановяване на запазената част от наследството на С. И. Р., починала на 18.11.2010г. и намаляване на универсалното й завещателно разпореждане, извършено със саморъчно завещание от 23.12.2003г., в полза на Е. И. Р.-С..

Касационната жалба е подадена от ищеца Р. Р. чрез пълномощника адв. А.. Твърди се, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи събирането на доказателства. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се твърди, че съдът не е изпълнил задължението си да допусне изслушването на нова експертиза когато това е необходимо за изясняване на обстоятелства по делото, изискващи специални знания, което е в противоречие с посочена практика на ВКС. Поставени са и въпроси в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК: 1/следва ли съдилищата да приемат и ценят като доказателства заключенията на приети...