О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50071

гр. София, 15.02.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 253 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД срещу решение № 1025/11.10.2021г. по в. гр. д. № 1780/2021г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 261405/23.11.2020г. по гр. д № 2089/2019г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 261625/11.03.2021г., с което е уважен предявеният от В. Е. С. на основание чл.432, ал.1 КЗ осъдителен иск против застрахователното дружество за сумата от 40 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2018г. до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, а в условията на евентуалност - че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Извежда недопустимостта на въззивното решение от твърдението, че то е постановено по непредявен иск. Предвид очертаните от ищеца в исковата молба правопораждащи юридически факти и заявено въз основа на тях искане, съответно релевираните от ответника с отговора възражения, касаторът счита, че насочената срещу него претенция е с правна квалификация в чл.432 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД, в който смисъл е посочената от Софийски градски съд с определение № 16578/03.07.2019г. правна квалификация на иска и разпределената между страните доказателствена тежест по спорните обстоятелства. В обжалваното въззивно решение обаче съставът е приел, че приложимата норма е тази на чл. 493, ал.2, т.6 КЗ, която касае...