ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50091

София, 13.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

разгледа в закрито заседание на 14.03.2022 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1462 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба на ищеца Национална агенция за приходите срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 694 ТЗ във връзка с откритото производство за несъстоятелност на „Полет 21“ ЕООД (н) искове за установяване на поредност за удовлетворяване на приети публични вземания, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Длъжникът не изразява становище, синдикът оспорва жалбата

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Обжалваното решение въззивният съд е обосновал с правните съображения, че обезпечителните мерки по ДОПК, вписани в Централния регистър за особените залози, не създават привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като с изменението на чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ (в сила от 30.12.2016 г.) е отменено основанието за вписване на наложените по реда на ДОПК запори в ЦРОЗ.

Като допълнителни съображения в подкрепа на крайния извод за неоснователност на исковете въззивният съд е споделил и изложените от първата инстанция мотиви, че съгласно чл. 638, ал. 4 ТЗ вписването на запора след датата на откриване на производството по несъстоятелност е непротивопоставимо на останалите кредитори и вземането не може да се ползва от привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Допускането на касационно обжалване се обосновава с произнасяне на въззивния съд по въпроса „Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК и вписан по реда на ЗОЗ, да се ползва изобщо от привилегия в производството по несъстоятелност, респективно подлежат ли на привилегировано удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ тези вземания?“.

Поддържа се, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като възприетото от въззивния съд разбиране уврежда интереса на държавата като кредитор, който е предприел своевременно необходимите действия по обезпечаване на своите вземания и вписване на обезпечителните мерки в ЦРОЗ, както и предвид факта, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е ясна и не следва да подлежи на подобно стеснително тълкуване.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

На първо място поставеният въпрос, с дадената от жалбоподателя формулировка, не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Решаващото съображение на въззивния съд е изведено от изменението на чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ (в сила от 30.12.2016 г.), към което поставеният въпрос няма отношение. Допълнителните съображения на съда са изведени от чл. 638, ал. 4 ТЗ въз основа на предпоставката, че запорът е вписан след откриване на производството по несъстоятелност. Поставеният въпрос, предпоставяйки вписване на запора изобщо, а не според момента на същото спрямо момента на откриване на производството по несъстоятелност, не държи сметка за проведеното от въззивния съд разграничение на хипотезите с произтичащото от това приложение на чл. 638, ал. 4 ТЗ.

На второ място, не е обоснована и специалната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Извън становището за неправилност на възприетото от въззивния съд тълкуване на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се обосновава и липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито наличието и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Освен това, както в теорията, така и в съдебната практика, при съобразяване нормите на чл. 459, ал. 1 вр. чл. 457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, чл. 217, ал. 1 и, ал. 3 и чл. 194, ал. 5 ДОПК, чл. 638, ал. 4 ТЗ и т. 7 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, вече е наложено становище за прилагане на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ корективно относно частта, визираща вземания, обезпечени със запори и възбрани, вписани по реда на ЗОЗ, а именно - в смисъла, възприет и от въззивната инстанция в обжалваното решение, че в полза на кредиторите, обезпечили изпълнението на вземанията си с тях, не се поражда привилегия за предпочтително удовлетворяване преди останалите кредитори.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Държавна такса не се дължи на основание чл. 84, т. 1 ГПК с оглед публичния характер на вземанията, чието привилегия се претендира.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 209/08.04.2021 г. по т. д. № 875/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: