№50059

гр. София, 10.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 2634 от 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Т. И., чрез адв. Р. Р., срещу въззивно решение № 187 от 23.02.2022 г. по в. гр. д. № 666/2021 г. на Апелативен съд – София, с което е отменено решение № 261787 от 14.12.2020 г. по гр. д. № 3358/2020 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 5, ал. 1 ЗЛС, А. Т. И. е поставена под пълно запрещение и вместо него е постановено поставянето под ограничено запрещение.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основаниeтo по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Достатъчно ли е състоянието на пълнолетно лице, което страда от душевна болест да не е така тежко, че да изисква поставянето му под пълно запрещение, за да бъде поставено същото под ограничено запрещение?“ – излагат се съображения, че отговорът на този въпрос е наложителен, тъй като буквално текстът на чл. 5, ал. 2 ЗЛС би могъл да доведе до това разбиране; 2/ „Налице ли е противоречие между буквалното тълкуване и прилагане на чл. 5, ал. 2 ЗЛС и Конвенцията за правата на хората с увреждания, която цели да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички права на...