6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50054

гр.София, 08.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 2365/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. С., чрез адв. Й. Й., срещу решение № 110/25.01.2022г. по гр. дело № 6506/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е обявено, че за прекратяване на брака между страните вина имат и двамата съпрузи; упражняването на родителските права върху роденото от брака малолетно дете е предоставено на майката; определено е местоживеенето на детето при нея и е осъден бащата да плаща издръжка от 230 лева; определен е режим на лични отношения на жалбоподателя с детето и е постановено след прекратяване на брака ищцата да носи брачното си фамилно име.

Касаторът твърди да е необоснован извода на въззивния съд, че и двете страни имат вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака; да е неправилен този, че липсва спор между страните относно упражняването на родителските права, а по отношение на фамилното име на ищцата следвало да се съобрази несъгласието му тя да носи брачното си фамилно име след развода. Възразява срещу определения от въззивния съд режим на лични отношения с детето, като заявява, че той не е балансиран и е непълен. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което се приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ищцата; да се постанови тя да носи предбрачното си фамилно име; да се предостави на бащата упражняването на родителските права и бъде определено при него местоживеенето на детето, а майката да бъде осъдена да плаща издръжка за детето и й бъде определен режим на лични контакти с него, а при условията на евентуалност – да се разшири определения на бащата режим на лични отношения с детето, като му се даде право да взема детето за 14 последователни дни през зимата, които не съвпадат с платения отпуск на майката; да взема детето за рождения му ден с преспиване през всяка нечетна година и за времето от 15,30 ч. до 19 часа през всяка четна година, както и да взема детето с преспиване за рождения си ден.

С оглед твърдението на касатора, че след обявяване от въззивния съд на съдебното дирене за приключено ищцата е препятствала осъществяването на личните контакти между детето и бащата, поради което той е поискал отмяна на дадения ход по същество и събиране на доказателства за това обстоятелство, а искането му немотивирано е оставено без уважение, в изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК се поставя следният процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК : Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните и да допусне събирането на относимите и нови доказателства, които са възникнали и събирането им е поискано след приключване на съдебното дирене и преди постановяване на решението по съществото на спора?

Ответната страна по касационната жалба - ищцата В. П. С., подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, счита касационната жалба за недопустима в частта относно вината за разстройство на брака, фамилното име на съпруга и издръжката на детето, и за неоснователна в останалата част. Претендира сторените пред ВКС съдебно – деловодни разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е процесуално недопустима в частта срещу приетото за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и за фамилното име на ищцата след брака. В тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2, предл.2-ро и 3-то ГПК (редакция ДВ бр.8/2017г.).

В допустимата част – срещу приетото по въпросите по чл.59, ал.2 СК за местоживеенето на малолетното дете, предоставяне упражняването на родителските права, режима на личните отношения между детето и баща му и издръжката на детето - касационна жалба не следва да бъде допускана до разглеждане. Не са налице сочените от касатора общо и допълнително основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

За да постанови решението си в допустимата за касационно обжалване част, въззивният съд е приел, че съгласно изявленията на страните пред него не съществува спор между тях относно упражняването на родителските права по отношение на малолетния В. от майката и местоживеенето му при нея. За единствено спорни са определени въпросите за режима на лични отношения между детето и бащата, и за размера на дължимата от него издръжка. За да разшири определения от първата инстанция режим на лични контакти между детето и бащата, въззивният съд е отчел волята и на двете страни и обсъждайки събраните по делото доказателства, вкл. заключението на назначената от въззивната инстанция комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза, е достигнал до извод, че в интерес на детето, което има емоционална връзка и нужда от общуване и с двамата си родители, които обаче не успяват да овладеят конфликта помежду си, е следният режим на лични отношения: бащата да взема детето всеки първи и трети петък, събота, неделя и понеделник в месеца от 18,30 в петък до 18,30 в понеделник; всеки втори и четвърти четвъртък и петък на месеца от 18,30 часа в четвъртък до 18,30 часа в петък ; през лятото – за 14 последователни дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година - през Коледните празници от 10,30 на 24.12 до 10,30 на 26.12; през Новогодишните празници – от 10,30 на 01.01. до 10,30 на 02.01.; през Великденските празници – от 10,30 на първия почивен ден до 10,30ч. на третия почивен ден; всяка нечетна година - през Коледните празници от 10,30 на 26.12 до 10,30 на 28.12; през Новогодишните празници – от 10,30 на 31.12. до 10,30 на 01.01.; през Великденските празници – от 10,30 на третия почивен ден до 10,30 на първия работен ден; бащата има право да присъства на рождения ден на детето за времето от 15,30 до 19,00 часа.

Въззивният съд е потвърдил определения от първата инстанция размер на дължимата от бащата издръжка, като е съобразил признанието на последния, че е в състояние да я заплаща в този размер, както и обичайните нужди на родения през 2018г. В..

Съдебното дирене пред въззивния съд е приключило на 13.12.2021г. На 31.12.2021г. е депозирано в деловодството на СГС заявление от ответника С., с което е поискана отмяна на определението за даване ход на делото по същество и за събиране на доказателства относно нарушения от страна на ищцата на временния режим на виждане на детето с баща му, изразяващи се в отказа й да му предаде детето на 24.12.2021г., петък, в 18,30 часа. Искането е оставено без уважение с разпореждане от 28.01.2022г., след постановяване на въззивното решение ( което е от 25.01.2022г.).

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Наведените доводи и обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ответника не осъществяват нито общото, нито соченото допълнително основания за допускане на касационно обжалване. В съответствие с процесуалния закон и константната съдебна практика, според която в производство по чл. 59 СК могат да се сочат нови обстоятелства и да се иска събиране на нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 ГПК и 266, ал. 2 ГПК, щом те са във връзка с установяване интереса на детето, съдът е обсъдил всички осъществили се до приключване на съдебното дирене и изтъкнати пред него факти и обстоятелства, възражения и доводи на страните. Нонсенс е за формирането на правните си изводи съдът да вземе предвид настъпили след обявяване на делото за решаване и преди постановяване на решението факти. Съдът може да вземе предвид само фактите, настъпили към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция. Всички проявили се след този момент факти, предвид характера на спора в подлежащата на касационно обжалване част - спорна съдебна администрация, биха могли да бъдат основание за предявяване на нов иск. В тази връзка въззивният съд правилно е отхвърлил молбата на ответника от 31.12.2021г. и не е бил длъжен да се мотивира. Отделен е въпросът, че оплакванията на ответника в молбата му от 31.12.2021г. , от една страна, касаят ирелевантни за въпросите по чл. 59, ал.2 СК обстоятелства, а именно - изпълнението на определените по реда на чл. 323 ГПК от първостепенния съд привременни мерки от страна на ищцата, а от друга - свидетелстват за липса на промяна във вече установеното по делото и пред двете инстанции, че родителите не успяват да овладеят конфликта помежду си.

В обобщение, в допустимата част касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.

С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищцата има право на сторените пред касационната инстанция съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 570 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. С. С. срещу въззивно решение № 110/25.01.2022г. по гр. дело № 6506/2021г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за обявяване, че за прекратяване на брака между страните вина имат и двамата съпрузи, както и в частта, с която е постановено след прекратяване на брака ищцата да носи брачното си фамилно име И ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 110/25.01.2022г. по гр. дело № 6506/2021г. по описа на Софийски градски съд в останалата част, с която са разрешени въпросите по чл.59, ал.2 СК.

ОСЪЖДА В. С. С. ЕГН [ЕГН] да плати на В. П. С. ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 570 лева - разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

В прекратителната част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: