О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50082 гр.София, 08.02.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 282 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД против решение № 223/ 06.12.2021г. по в. т. д. № 577/2021г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260275/ 23.06.2021 г. по т. д. № 64/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на „Ипо“ ООД, на осн. чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата 103 262,24 лв., получена без правно основание от ЕАД , като цена за пренос през електроразпределителната мрежа в размер на 69 543,07 лв. и цена за достъп до електроразпределителната мрежа в размер на 33 719,17 лв. за периода 01.02.2019г.-31.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.01.2021г. до окончателното изплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди, че в противоречие с решение от 17. 10. 2019 г. по дело С-31/18 на Съда на Европейския съюз в обжалваното решение е прието, че разграничението между преносна и разпределителна мрежа, съответно между пренос и разпределение на електрическа енергия следва да се извърши въз основа на собствеността върху съоръженията, към които е присъединен обектът на клиента и то без да се изследва въпросът за функционалната принадлежност на уредбата, чрез която обектите на ищеца са присъединени към съответната мрежа – разпределителна или преносна. В тази връзка излага, че по делото не е изследван въпросът дали процесните уредби действително са част от електрическата подстанция, която е част от електропреносната мрежа или представляват външен за нея елемент, който е част от електроразпределителната мрежа. Моли да бъде отменено обжалваното въззивно решение. Прави искане за присъждане на разноски.

Подаден е писмен отговор от ответника по касацията „Ипо“ООД, с който се оспорва касационната жалба по същество и предпоставките за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че електроразпределителната мрежа, захранваща предприятието на „Ипо“ ООД се състои от въздушен електропровод и присъединен към него трафопост чрез въздушно отклонение, като сред тези съоръжения няма собствени на ответника. Обектът на ищеца е присъединен на ниво на средно напрежение и е потребител на енергията, посочена във фактурите за процесния период, издадени от ответното дружество, като за същия период е заплатил и фактурираните в същите документи от ответника сума 69 543,07 лв. за пренос през разпределителната мрежа и 33 719,17 лв. за достъп до разпределителната мрежа. Изводът за заплащането на посочените суми от ищеца без основание въззивният съд е формирал като е изходил от § 1, т. 22 от ДР към ЗЕ, съгласно който „електроразпределителната мрежа“ е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия и от разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЕ. Приел е, че ищецът е собственик на електроразпределителната мрежа, включваща електропровод и електрическа уредба със средно напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия, като собствеността му не е изкупена от лицензираното електроразпределително предприятие съобразно изискванията на ЗЕ. Въззивният съд е направил заключение, че след като не притежава право на собственост върху електроразпределителната мрежа, то ответното дружество няма как да предостави услугите „достъп до електроразпределителната мрежа“ и „пренос на електроенергия“, като в случая този достъп се предоставя от оператора „НЕК“ ЕАД чрез собствената му подстанция 110/20 кV Карлово–1, а преносът на електрическа енергия по електропреносната мрежа се осъществява чрез съоръжения на „ЕСО“ ЕАД и „НЕК“ ЕАД до посочената подстанция, откъдето тя се пренася чрез собствения на ищеца електропровод до предприятието му. Достигнал е до извод, че основание за дължимостта на сумите по издадените фактури за услугите не може да бъде сключеният между страните договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, а предоставените услуги достъп и пренос, което не се установява в случая.

Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въвежда следния въпрос, по отношение на който поддържа, че е обусловил изхода на делото и е решен в противоречие с решение С-31/18 на СЕС: „Предоставени ли са мрежови услуги достъп и пренос през електроразпределителната мрежа на ползвател на електрическа енергия и от кого – от електропреносното или от електроразпределителното дружество, когато процесната уредба, чрез която обектът на потребителя е присъеденен към мрежата, е част от електрическата подстанция на електропреносното дружество, но представлява за нея външен елемент и като такъв е част от електроразпределителната мрежа на електроразпределителното дружество?“

Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1/ 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е значим за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въведеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос относно обуславящия крайното правно разрешение на спора извод на ПАС за това предоставена ли е услуга достъп и пренос от касатора е предпоставен от въведено с него твърдение, че процесната уредба за присъединяване на потребителя е външен за електрическата подстанция елемент и като такъв е част от електроразпределителната мрежа на електроразпределителното дружество-касатор. До такова заключение не е достигнал въззивният съд. Начинът на присъединяване е фактически въпрос, който не може да се изследва от касационната инстанция във фазата по чл.288 ГПК.

При обосноваване на значението на въпроса за същността на спора касаторът се позовава на поддържания от него критерий за разграничаване между разпределителната мрежа и преносната мрежа с оглед дължимостта на цена за пренос през електроразпределителната мрежа и цена за достъп. За да уважи предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на заплатени без основание на ответника суми за услугите достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа, въззивният съд е приел, че ответното дружество не е собственик на нито един елемент от процесната електроразпределителна мрежа, поради което за исковия период не е предоставило реално на ищеца тези услуги. Формирането на изводите на съда се основава не на разграничението между електроразпределителна и електропреносна мрежа, съответно на използваните за това разграничение критерии, а на обстоятелството, че ответникът изобщо не предоставя на ищеца услугите по достъп и пренос през собствена електроразпределителна мрежа. Поради това не би могло да се приеме, че правната воля на съда е обусловена от въпросите за значението на понятията „пренос“ и „разпределение“ в ЗЕ и Директива 2009/72, както и относно критерия за разграничението между разпределителната мрежа и преносната мрежа.

Независимо от изложеното, не се установява и противоречие на въззивния акт с решение по дело С-31/18 на СЕС, съответно осъществяването на твърдяната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно решението чл. 2, т. 3 и 5 от Директива 2009/72 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази в главното производство, а именно в българското законодателство, която предвижда, че трансформирането на напрежението на електроенергията, за да се позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на електропреносна мрежа, но не допуска такава уредба, която определя понятията за електропреносна и за електроразпределителна мрежа, като се основава не само на критерия за нивото на напрежение, но и на критерия за собствеността върху активите, използвани за осъществяване на дейности, свързани съответно с пренос и разпределение. Същевременно е дадено разрешението, че това тълкуване не засяга правото на държавите членки да налагат на оператора на разпределителната мрежа задължението да е собственик на тази мрежа, доколкото посоченото условие не засяга постигането на преследваните от същата директива цели, по-специално като допуска да се избегне задължението такава мрежа да е в съответствие с правилата, които съгласно директивата са приложими към нея. Касае се до произнасяне на СЕС по преюдициално запитване относно съответствието на чл. 88, ал. 1 ЗЕ с чл. 2 от Директива 2009/72. Разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЕ, предвиждаща, че разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия, е поставена в основата на решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното решение. От тази норма, преценена в решението на СЕС като допустима с оглед тълкуваното общностно право, апелативният съд е извел значението на правото на собственост върху електроразпределителната мрежа като основание за предоставяне на услугите по достъп до и пренос през елекроразпределителната мрежа, съответно за заплащане на цена за достъп и пренос. Даденото тълкуване на общностното право в останалите части на решението, включително в т. 87– 90 от мотивите, на които се позовава касаторът, е свързано с въпроса трябва ли потребител, присъединен към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, непременно да се счита за клиент на оператора на електроразпределителната мрежа или може да бъде клиент на електропреносната мрежа, и не е относимо към решаващите мотиви на въззивния съд.

По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед изхода на производството, на ответното по касация дружество следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 4050 лв., чието уговаряне и плащане се установява от сключения с пълномощника договор за правна помощ и съдействие от 28. 01. 2022 г. – предвиждащ адвокатско възнаграждение и за двете фази на касационното производство, а не само за подаване на отговор на исковата молба, и фактура от същата дата.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 223/ 06.12.2021г. по в. т. д. № 577/2021г. на Пловдивски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД заплати на „Ипо“ ООД сумата 4050 лв. – разноски за касационна инстанция, на осн чл.78, ал.3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: