Институтът на неизбежната отбрана има важно значение за своевременното отблъскване на посегателствата срещу държавните и обществените интереси, срещу личността или спрямо законните права на гражданите. Чрез него наказателното право въвлича обществеността в борбата с престъпността, като постановява, че не е общественоопасно деянието, с което се причиняват вреди на нападателя, ако това е станало в рамките на необходимите предели.
Обобщаването на съдебната практика показва, че значението на този институт като средство в борбата с престъпността не е достатъчно оценено. В някои случаи, въпреки че е доказано пряко и непосредствено нападение, не се приема, че има неизбежна отбрана. За престъпления се третират и деяния, извършени от граждани, които са се намесили само за да предотвратят убийства, хулигански действия, телесни повреди, сбивания и др. Не винаги правилно се тълкува чл. 12, ал. 2 НК, в който е посочено, че превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува с характера и опасността на нападението. В отделни случаи при превишаване пределите на неизбежната отбрана се налагат неоправдано строги наказания.
За да се отстранят грешките, слабостите и противоречията в съдебната практика, както и да се повиши ефективността на неизбежната отбрана, Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да даде разяснения по някои въпроси на този институт.
I. 1. В социалистическото общество обществените и личните интереси все по-вече и повече се съчетават и взаимно допълват. Затова в чл. 12 НК законът допуска неизбежна отбрана срещу всяко пряко и непосредствено нападение не само спрямо личността или законните права на гражданите, но и срещу държавните и обществените интереси. При посегателство по отношение на един от тези обекти всеки гражданин е морално задължен и има законно право да се намеси и отблъсне или помогне да бъде отблъснато нападението.
2. За разлика от крайната необходимост неизбежната отбрана изисква непосредствено и противоправно нападение от човек. Нападението трябва да се...