О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50048

София, 07.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2064 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу решение № 24/23.02.2022 г. по в. гр. дело № 685/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив (ПАС), с което е потвърдено решение № 260911 от 15.07.2021 г. по гр. д. № 239/2016 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив., с което са отхвърлени като неоснователни исковете на касатора против А. А. Л., К. П. Л., Х. Г. К. и Л. С. Г. с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 388 122. 33 лв..

Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 151 ЗПКОНПИ) и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като моли то да бъде отменено и вместо него – постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Навежда довод, че неправилно са кредитирани показанията на свидетеля С. С., въз основа на които е прието, че ответникът Л. в периода 2001 г. – 2004 г. е работил в Канада, където е реализирал приходи от възнаграждения от труд в сферата на строителството. От писмените доказателства по делото счита за установено, че ответникът Л. е получавал редовно парични преводи от С. С., който е съизвършител на ответника досежно процесното престъпление – факт, установен с влязла в сила присъда, поради което свидетелските му показания не могат да се приемат за достоверни, вкл. досежно законния произход на средствата по тези парични преводи. Твърди също, че неправилно, получени чрез системите за бързо разплащане суми от трети лица, без посочване на основание, са били отнесени в графата доход по смисъла на § 1, т. 4 ЗОПДНПИ (отм.). Поради горепосочените неправилни фактически заключения на ПАС, смята за неправилен и направеният извод за липса на значително несъответствие в имуществото на ответника Л.. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба ищецът навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Следва ли ответникът да заплати в полза на държавата, паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник?“; 2. „Следва ли съдът да изгради изводи за връзката между конкретно установената престъпна дейност и доходите за придобиване на имуществото напред във времето след извършване на престъпното деяние?“; 3. „Представляват ли „доход“ парични преводи от трети лица, по сметка на ответника, с неустановен законен източник, в случай че те не са налични в края на проверявания период?“, и 4. „Допустимо ли е да се кредитират свидетелски показания, дадени от лица, участвали в извършеното престъпление с ответника, като съизвършители, въз основа на които, съда отхвърля на това основание иска?“. Твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 29/12.04.2021 г. по гр. д. № 1021/2021 г. на ІІІ г. о., решение № 89/14.08.2012 г. по гр. д. № 317/2011 г. на ІV г. о. и решение № 156/29.05.2013 г. по гр. д. № 890/2012 г. на ІV г. о. на ВКС.

Ответниците по касационната жалба – А. А. Л. и К. П. Л. не подават отговор на същата. Постъпили са отговори в срок от назначените особени представители на ответниците Х. Г. К. и Л. С. Г., в които е застъпено становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което тя е допустима.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 388 122. 33 лв., включващо: за ответника Л. – лек автомобил марка „Мазда“, модел М 3 И, рег. [рег. номер на МПС] ; направени парични вноски по различни разплащателни сметки; парични суми, получени чрез системи за бързи разплащания; суми, равняващи се на пазарната стойност на автомобили по реализирани продажби; за ответника Г. – сумата 90 172. 84 лв., преведена от разплащателна сметка в щатски долара в „Ц. К. Банка“ АД с титуляр А. Л.; за ответника Л. – сумата 390 лв., изпратена от А. Л. чрез системата за бързи разплащания Western Union към „Ц. К. Банка“ АД, и за ответницата К. сумата 275 лв., изпратена от Л. чрез системата за бързи разплащания Western Union към „Ц. К. Банка“ АД.

ПАС е намерил за установено от доказателствата по делото, че ответникът Л. е бил привлечен като обвиняем, ведно с други три лица, в извършване на престъпления по чл. 246, ал. 3 и по чл. 249, ал. 4 вр. с ал. 3 НК за това, че на 20.08.2013 г. в [населено място] е пазил и укривал предмети за четене на ленти с магнитен запис, за които е знаел, че са предназначени за подправка на платежни инструменти, както и за това, че е съхранявал информация за съдържанието на платежни инструменти (банкови карти) - за номерата на картите, записани на втора пътечка от магнитната лента, съдържаща се в подправените платежни инструменти. Счел е, че горепосоченото обвинение е за престъпления, включени в предметния обхват на чл. 108, ал. 1, т. 17 ЗПКОНПИ (чл. 22, ал. 1, т. 17 ЗОПДНПИ) и че е надлежно осъществена първата фаза от конфискационното производство пред КПКОНПИ, поради което настоящото исково производство е допустимо, като релевантният проверяван период е от 13.11.2003 г. до 13.11.2013 г..

Въззивният съд е посочил, че от обуславящо значение за основателността на предявените искове е установяването на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице съгласно чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ и съобразно легалното определение по пар. 1, т. 3 ЗПКОНПИ, каквото значително несъответствие по делото не е налице. Счел е, че в настоящия случай от приетите по делото писмени и гласни доказателства и неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза не се установява изискуемото значително несъответствие, стоящо в основата на обоснованото предположение за незаконност на придобитото имущество от проверяваното лице, поради което е отхвърлил предявените искове като неоснователни. Приетото заключение на икономическата експертиза, въз основа на което ПАС е изградил решаващите си изводи, е изготвено в различни варианти по искане на страните, с включване на всички приходи и разходи, придобивания и отчуждавания на имущества, въведени в предметния обхват на делото, но по нито един от вариантите не е установено превишение на придобитото имущество над нетния доход на ответника Л., надхвърлящо 150 000 лв.. Като допълнителни мотиви за отхвърляне на исковете, решаващият съд е посочил и, че не подлежат на отнемане претендираните от ищеца парични средства, преминали през банковите сметки или през имуществото на проверяваното лице, които не са налични към датата на предявяване на исковете.

По основанията за допускане на касационно обжалване:

Първият и третият поставени от касатора въпроси не притежават характеристиките на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не се отнасят до решаващите правни изводи в атакуваното въззивно решение, а до допълнителните (евентуалните) такива. Освен това отговорът им предпоставя извършване на преценка за правилността на въззивния съдебен акт на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, които са различни от тези по чл. 280 ГПК. Третият въпрос се отнася до факт с правно значение по делото, който може да бъде установен при разглеждане на спора по същество, след обсъждането и извършването на преценка на конкретни доказателства и обстоятелства по делото. Такава преценка не може и не следва да се извършва в производството по чл. 288 ГПК, каквото е настоящото. В него касационният съд не разполага с правомощия да ревизира правилността на изводите на въззивната инстанция, свързани с установяване на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата (т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК).

Вторият въпрос на касатора също не е обуславящ за крайния изход на конкретния правен спор по гореизложените съображения. Той не касае решаващите правни изводи за отхвърляне на предявените искове, базирани на неустановяването по делото на изискуемото от закона значително несъответствие между имуществото на проверяваното лице и нетния му доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период. Без значение за този решаващ извод е наличието или не на пряка или косвена връзка между конкретната престъпна дейност и произхода на средствата за придобиване на незаконното имущество напред във времето след извършване на престъпното деяние, поради което и въззивният съд не е излагал фактически и правни съображения по такава връзка.

Четвъртият въпрос, отнасящ се до това допустимо ли е да се кредитират свидетелски показания на лица, участвали в извършеното престъпление с ответника, като съизвършители, въз основа на които, единствено, съдът е отхвърлил иска за гражданска конфискация, не е правен въпрос, а представлява довод за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, който не може да бъде обсъждан в производството по чл. 288 ГПК. Освен това този въпрос не е от значение за крайния изход на спора, тъй като въззивният съд е кредитирал сочените свидетелските показания само в частта им, съответстваща на приетите по делото писмени доказателства, съобразявайки евентуалната заинтересованост на свидетеля в полза на ответниците. Следователно дори да получи отговор, последният не би могъл да промени извода за неоснователност на исковете за гражданска конфискация.

Поради отсъствието на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол и по четирите поставени въпроси от ищеца, касационният съд не следва да обсъжда наличието на наведените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

На основание гореизложеното, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 24/23.02.2022 г. по в. гр. дело № 685/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: