Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 6443 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Н. В. КДА срещу решение № 2708/20.04.2022 г., постановено по адм. д. № 246/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на „Н. В. КДА срещу ревизионен акт № Р-22221419007055-091-001/10.08.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 1671/03.11.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-22221419007055-020-001/05.11.2018 г., изменена със заповед № Р-22221419007055-020-002/05.01.2020 г., заповед № Р-22221419007055-020-003/11.03.2020 г., заповед № Р-22221419007055-020-004/12.03.2020 г., заповед № Р-22221419007055-022-005/10.04.2020 г., издадени от началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на "Н. В. КДА за определяне на задълженията на дружеството по реда на ЗДДС за данъчни периоди от 01.02.2018 г. до 31.12.2019 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. Изготвен е ревизионен доклад № Р-22221419007055-092-001/02.06.2020 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-22221419007055-091-001/10.08.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София. С ревизионния акт на дружеството са установени задължения за внасяне на ДДС 0.00 лв. и лихви за забава в размер на 11 472, 27 лв., при деклариран данък за възстановяване в размер на 105 051, 15 лв. Не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 105 051, 15 лв. Съобразено е, че с акт за прихващане и възстановяване са възстановени суми в размер на 69 612, 89 лв., които са отразени в таблица 3 като ДДС за довнасяне. Общият размер на установените задължения е в размер на 81 085, 16 лв. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение № 1671/03.11.2020 г. го е потвърдил.

В хода на ревизионното производство, органите по приходите са извършили процесуални действия по реда на ДОПК, резултатите от които са приложени като доказателства към ревизионния доклад. Установено е, че основната дейност на дружеството през ревизираните периоди е свързана с придобиването и управлението на дялово участие в местни и чуждестранни юридически лица. Дейността се изразява в инвестиране в новосъздадени технологични компании, регистрирани в, и извън Европейския съюз. Освен директното инвестиране в капитала на тези компании, дружеството извършва и предоставяне на финансиране. Установено е, че през ревизираните периоди дружеството не е декларирало извършени облагаеми доставки, подлежащи на облагане със ставка 20% и не е начислявало ДДС. Не са декларирани и облагаеми доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Дружеството няма реализирани приходи, тъй като очакваните срокове за продажба на дяловете/акциите от придобитите компании са между 5 и 8 години от първоначалната инвестиция. За ревизираните периоди ползваният от дружеството данъчен кредит в размер на 105 051, 15 лв. е формиран от получени доставки на услуги – мениджърски услуги, такси и префактурирани разходи от „Н. В. М. ООД, консултантски и правни услуги от Си ЕМ Ес К. М. Н. Олсуанг ЛЛП – клон България, одиторски услуги от „Д. О. ООД, оценителски и консултантски услуги от „Ърнст и ЯНГ България“ ЕООД, нотариални такси от М. Д. и такси за издаване на удостоверение от „У. Б. АД. Органите по приходите са приели, че съобразно чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, сделките с дружествени дялове, акции или други ценни книжа, попадат в глава четвърта „Освободени доставки и придобивания“, поради което за стоките и услугите, които са предназначени за извършване на тези освободени доставки, не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Съобразили са чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, съобразно който правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта. При осъществен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, с решение № 2708/20.04.2022 г., постановено по адм. д. № 246/2021 г. по описа на Административен съд София град, е отхвърлена жалбата на „Н. В. КДА срещу ревизионен акт № Р-22221419007055-091-001/10.08.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 1671/03.11.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София. Съдът е приел, че не се спори, че фактурираните от посочените дружества услуги са реалното извършени. Спорът е дали същите са обвързвани с последващи облагаеми доставки и налице ли е ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Приел е, че декларираните данни от дружеството определят икономическата му дейност единствено с предмет финансови услуги по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Приел е, че, дейността на дружеството се изразява единствено в придобиване и управление на дялово участие в местни и чуждестранни юридически лица и конкретно капиталово инвестиране в новосъздадени технологични компании, регистрирани във и извън ЕС, предлагащи софтуерни и хардуерни продукти и услуги на световния пазар. За тази цел дружеството е инвестирало общо 8 928 363. 95 лв. в акции в капитала на: Г. С. Л. , Израел; Ендуросат АД, България; Т. Д. Л. Великобритания; Г. В. Л. Великобритания; Нексд ОУ Естония. Приел е, че в дневниците за продажби не са декларирани извършени облагаеми доставки, подлежащи на облагане със ставка 20% и не е начисляван ДДС. Не са декларирани и облагаеми доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Приел е, че съобразно практиката на Съда на Европейския съюз обикновеното притежаване на акции не представлява икономическа дейност и не попада в обхвата на облагане с данък върху добавената стойност. В тази насока Съдът на Европейския съюз посочва, че преценката е в зависимост от това дали дружеството има за цел единствено придобиването на участие в други дружества или тази дейност е съпроводена с пряка намеса в управлението на дружествата. Всъщност самото придобиване на дружествени дялове и самото им притежаване не следва да се считат за икономически дейности по смисъла на Шеста директива, предоставящи на съответното лице качество на данъчнозадължено лице, тъй като самото придобиване на дялови участия в други дружества не представлява използване на имущество с цел получаването на редовен приход от него. В действителност евентуалният дивидент, плод на дяловото участие, е резултат от самото притежаване на въпросното имущество. Това не е така, когато дяловото участие е съпроводено с пряка или непряка намеса в управлението на дружествата, в които е придобито участие, ако тази намеса включва извършване на сделки, които подлежат на облагане с ДДС, каквито са административните, финансовите, търговските и техническите услуги, независимо от правата на притежателя на участието в качеството му на акционер или съдружник. Приел е, че по делото няма конкретни данни и не са изложени конкретни и обосновани твърдения, подкрепени с доказателства, че жалбоподателят е осъществил такава дейност. При това положение е определил за приложима регламентацията в чл. 73 ЗДДС във връзка с упражняването на частично право на приспадане на данъчен кредит – хипотеза, изключваща приспадането на пълния размер на данъка за получените доставки, което в случая е упражнено от дружеството. За ревизирания период дружеството не е изчислило коефициент, получен на базата на показателите по ал. 3 и ал. 4 за текущата календарна година. Данните от дневниците за продажби сочат, че не са декларирани каквито и да било извършени облагаеми доставки. При това положение съдът е определил като правилен възприетия от решаващият орган нулев числител по формулата съгласно чл. 73, ал. 2 ЗДДС. Приел е, че правилно е съобразена от органите по приходите съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно изискването за пряка и непосредствена връзка между получените доставки и облагаемата икономическа дейност на данъчно задълженото лице. Приел е, че спорните доставки касаят необлагаемата икономическа дейност на дружеството – извършване на освободени доставки с предмет финансови услуги по смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗДДС, поради което дружеството не установява наличието на право на приспадането на ДДС по спорните фактури, в това число и на частично приспадане по реда на чл. 73 от ЗДДС. Решението е правилно.

С решение № 2708/20.04.2022 г., постановено по адм. д. № 246/2021 г. по описа на Административен съд София град, е отхвърлена жалбата на „Н. В. КДА срещу ревизионен акт № Р-22221419007055-091-001/10.08.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 1671/03.11.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София. Спор между страните по фактите не се установява. Спорът се отнася до това дали „Н. В. КДА има право да приспадне ДДС, с който са обложени доставките на услуги, получени от него в областта на мениджърски услуги, такси и префактурирани разходи от „Н. В. М. ООД, консултантски и правни услуги от Си ЕМ Ес К. М. Н. Олсуанг ЛЛП – клон България, одиторски услуги от „Д. О. ООД, оценителски и консултантски услуги от „Ърнст и ЯНГ България“ ЕООД, нотариални такси от М. Д. и такси за издаване на удостоверение от „У. Б. АД в рамките на намерението му за придобиване на дялово участие в местни и чуждестранни юридически лица. Установено е, че основната дейност на дружеството през ревизираните периоди е свързана с придобиването и управлението на дялово участие в местни и чуждестранни юридически лица. Дейността се изразява в инвестиране в новосъздадени технологични компании, регистрирани в, и извън Европейския съюз. Освен директното инвестиране в капитала в капитала на тези компании, дружеството извършва и предоставяне на финансиране. Установено е, че през ревизираните периоди дружеството не е декларирало извършени облагаеми доставки, подлежащи на облагане със ставка 20% и не е начислявало ДДС. Не са декларирани и облагаеми доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Дружеството няма реализирани приходи, тъй като очакваните срокове за продажба на дяловете/акциите от придобитите компании са между 5 и 8 години от първоначалната инвестиция. За ревизираните периоди ползваният от дружеството данъчен кредит в размер на 105 051, 15 лв. е формиран от получени доставки на услуги – мениджърски услуги, такси и префактурирани разходи от „Н. В. М. ООД (фактурите са издадени въз основа на договор за управление от 20.03.2018 г., съгласно който „Н. В. КДА възлага, а „Н. В. М. ООД се съгласява да управлява и представлява дружеството), консултантски и правни услуги от Си ЕМ Ес К. М. Н. Олсуанг ЛЛП – клон България (фактурите са издадени на основание договор за предоставяне на адвокатски услуги от 04.05.2018 г., правни услуги във връзка с увеличението и намалението на капитала, водене на книга на акционерите), одиторски услуги от „Д. О. ООД, оценителски и консултантски услуги от „Ърнст и ЯНГ България“ ЕООД, нотариални такси от М. Д. и такси за издаване на удостоверение от „У. Б. АД. Няма спор, че тези услуги са реално извършени. Спорът е дали същите са обвързвани с последващи облагаеми доставки и налице ли е ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС, както и дали се обуславя приложимостта на чл. 69, ал. 2, т. 2 от ЗДДС. Съобразно чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член. Съобразно чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, за целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и доставките на финансови услуги по чл. 46 и на застрахователни услуги по чл. 47, когато получателят на услугите е установен извън Европейския съюз или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени условията на чл. 28. Според съдебната практика от член 17, параграф 5 от Шеста директива във връзка с параграф 2 от същата разпоредба следва, че за да възникне право на приспадане на ДДС, получените стоки или предоставените услуги трябва да са в пряка и непосредствена връзка с извършените доставки, пораждащи право на приспадане . С други думи наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, е по принцип необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на платения по получената доставка ДДС, както и за да се определи обхватът на това право. Съдът на Европейския съюз приема обаче, че данъчнозадълженото лице има право на приспадане дори при липса на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, в случай че разходите за въпросните услуги са част от общите разходи на това лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. Трябва да се даде отговор на три въпроса, а именно: а) дали сделката по придобиването на дялово участие, е икономическа сделка, която попада в приложното поле на Шеста директива (и Директива 2006/112); б) ако това е така, дали тази сделка дава право на приспадане, тоест не е сред освободените доставки по Шеста директива (и Директива 2006/112), и в) дали правото на приспадане на ДДС, платен за получените от дружеството услуги, е налице по отношение на разходите, които макар да са пряко свързани с придобиването на дялово участие, могат да са част от общите разходи на данъчнозадълженото лице. С. С. на Европейския съюз, сделките с акции или дружествени дялове попадат в приложното поле на ДДС, когато са извършени в рамките на търговска дейност по договаряне с ценни книжа или с цел осъществяване на пряка или непряка намеса в управлението на тези дружества, без да се засягат правата на притежателя на участията в качеството му на акционер или съдружник. Така например при придобиване на дялови участия, съпроводено с пряка или непряка намеса в управлението на дружествата, с които са свързани тези сделки, Съдът приема, че такава намеса в управлението на дъщерните дружества следва да се счита за икономическа дейност по смисъла на член 4, параграф 2 от Шеста директива, доколкото включва извършване на сделки, които подлежат на облагане с ДДС съгласно член 2 от тази директива, каквито са доставката за тези дъщерни дружества на административни, финансови или счетоводни, търговски и технически услуги. При съобразяване на това обстоятелство, при което придобиването на дялово участие попада в приложното поле на разпоредбите на Шеста директива и Директива 2006/112, хипотеза, която е уместно да потвърдим, следва да се установи дали това придобиване попада в обхвата на случаите на освобождаване по член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива и по член 135, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112, като отговорът на този въпрос несъмнено е положителен. Той намира подкрепа и в съображенията, изложени в точка 16 от решение по дело Harnas Helm, в което като се позовава по-специално на решение по дело Wellcome Trust, Съдът на Европейския съюз приема, че сделките, посочени в член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива, попадат в приложното поле на ДДС, когато са извършени в рамките на търговска дейност по договаряне с ценни книжа или с цел осъществяване на пряка или непряка намеса в управлението на дружествата, в които е придобито участието, или когато са пряко, постоянно и необходимо продължение на облагаемата дейност. Следователно подобна сделка попада в обхвата на освобождаването, предвидено в член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива, както и в член 135, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112. Следва да се установи дали независимо че разходите за получените услуги са пряко свързани с тази сделка, може да е налице право на приспадане на ДДС по получените доставки, доколкото тези разходи са част от общите разходи на данъчнозадълженото лице в рамките на цялостната му икономическа дейност. За да се приеме, че е налице право на приспадане на платения за получените доставки ДДС, по принцип е необходимо обложените с него доставки да са в пряка и непосредствена връзка с една или повече извършени облагаеми доставки. К. С. вече е имал случай да уточни, правото на приспадане предполага разходите, направени за придобиване на съответните стоки или за получаване на съответните услуги, да са част от елементите, формиращи цената на обложените извършени доставки, пораждащи правото на приспадан. Освен това в решение по дело Midland Bank Съдът приема, че не е реалистично да се търси по-точна формулировка на критерия за „пряка и непосредствена връзка“, тъй като предвид многообразието на търговските сделки и сделките по занятие би било невъзможно да се даде по-подходящ отговор за общовалиден начин за определяне на необходимата връзка, която следва да е налице между получените и извършените доставки, за да възникне право на приспадане на ДДС по получените доставки. В това производство се приема за установено от органите по приходите, че получените от „Н. В. КДА услуги са пряко свързани с намерението му за придобиване и управление на дялово участие в местни и чуждестранни юридически лица и конкретно капиталово инвестиране в новосъздадени технологични компании, регистрирани във и извън ЕС, предлагащи софтуерни и хардуерни продукти и услуги на световния пазар, и следователно са получени с оглед на това намерение. Ето защо следва да се приеме, че е налице пряка и непосредствена връзка между получените услуги и това намерение за придобиване и управление на дялово участие в местни и чуждестранни юридически лица и конкретно капиталово инвестиране в новосъздадени технологични компании, регистрирани във и извън ЕС, предлагащи софтуерни и хардуерни продукти и услуги на световния пазар. Доколкото сделката за придобиване на дялово участие е освободена доставка по силата на член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива, както предложих по-горе в анализа на втория въпрос, напълно логично е ДДС, с който са обложени получените за извършване на тази доставка услуги, да не може да бъде приспаднат, тъй като тези услуги са елемент от цената на освободената доставка. Впрочем именно този подход Съдът използва в решение по дело BLP Group. В действителност Съдът приема, че ДДС, начислен за професионалните услуги, получени от BLP Group в рамките на прехвърлянето на едно от неговите дъщерни дружества, не може да бъде приспаднат, доколкото посочените услуги са използвани за извършване на освободена доставка, в случая прехвърлянето на дружествените дялове на това дъщерно дружество. В същото решение Съдът уточнява и че това правило е приложимо включително „когато крайната цел на освободената доставка е извършването на облагаема доставка. Съдът подчертава, че за да възникне право на приспадане на платения по получени доставки ДДС, тези стоки или услуги трябва да са в пряка и непосредствена връзка с облагаемите доставки и че в това отношение е без значение крайната цел на данъчнозадълженото лице, дори когато тази цел е извършването на облагаема доставка. Отхвърлянето от Съда на изложената от BLP Group теза е обосновано и със съображения, свързани с необходимостта от гарантиране на правната сигурност и улесняване на необходимите за прилагането на ДДС действия, тъй като от данъчните органи не би могло да се изисква да установяват намерението на данъчнозадълженото лице в случаите, когато получените доставки обективно не са свързани с облагаеми доставки. Освен това, ако се признае право на приспадане на платения ДДС по получени доставки, при положение че сделката, за която е извършен разходът, е в пряка и непосредствена връзка с извършена сделка за придобиване на дялово участие, попадаща в обхвата на освобождаването по член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива, това би означавало по тълкувателен път да се въведе ново основание за приспадане на платения по получени доставки ДДС. В действителност според самия текст на член 17, параграф 3, буква в) от Директивата такова приспадане е възможно единствено доколкото стоките или услугите се използват за извършване на „сделки, които са освободени съгласно член 13, Б, букви а) и г), точки 1 до 5, когато клиентът е установен извън Общността или когато сделките са пряко свързани със стоките, предназначени за износ извън Общността“ хипотеза, която по никакъв начин не се потвърждава от доказателствата по настоящото дело. Именно в тази връзка е и следващият спорен въпрос между страните относно обстоятелството на наличие на предпоставките за приложимост на чл. 69, ал. 2, т. 2 от ЗДДС. Съобразно посочения текст, за целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат доставките на финансови услуги по чл. 46 и на застрахователни услуги по чл. 47, когато получателят на услугите е установен извън Европейския съюз или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени условията на чл. 28. В дадените обяснения дружеството посочва, че няма реализирани продажби, тъй като очакваните срокове за продажба са между пет и осем години след първоначалната инвестиция, като възможните начини са чрез фондовите пазари извън Европейския съюз (като САЩ) или чрез частни сделки с инвеститори от тези пазари. Правилно съдът не е кредитирал с доверие приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, при съобразяване на обстоятелството, че заключението на експерта не се базира на независими източници, анализиращи всеобхватно световния пазар в сегмента финансови услуги и конкретно капиталовите инвестиции в новосъздадени и иновативни технологични компании. Основава се на вероятности, ситуационни проучвания и очаквания във връзка с развитието на технологичния бизнес. съобразно изготвеното от самия жалбоподател проучване 80% от потенциалните му клиенти могат да бъдат контрагенти, установени извън Общността, но същевременно част от продажбите на акциите от капитала на придобитите компании ще бъдат насочени към инвеститори от Европейския съюз. Т. е. независимо от вероятното и предвиждано процентно съотношение част от сделките действително ще бъдат сключени с купувачи от ЕС. Правилно е обоснована приложимостта на чл. 73 ЗДДС във връзка с упражняването на частично право на приспадане на данъчен кредит – хипотеза, изключваща приспадането на пълния размер на данъка за получените доставки, което в случая е упражнено от жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗДДС регистрирано лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право. Размерът на частичния данъчен кредит се определя, съобразно разпоредбата на ал. 2 от същия текст, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности. Разпоредбата на ал. 4 определя какво включва оборотът, отнасящ се за всички доставки и дейности на лицето. Съгласно чл. 73, ал. 6 ЗДДС размерът на частичния данъчен кредит се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на базата на показателите, посочени в чл. 73, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС за текущата календарна година. За ревизирания период дружеството не е изчислило коефициент, получен на базата на показателите по ал. 3 и ал. 4 за текущата календарна година. Данните от дневниците за продажби сочат, че не са декларирани каквито и да било извършени облагаеми доставки. Правилно съдът е определил възприетия от решаващия орган нулев числител по формулата съгласно чл. 73, ал. 2 ЗДДС. Определянето на методите и критериите за разпределяне на сумата на платения по получени доставки ДДС между икономически дейности и неикономически дейности е в правото на преценка на държавите членки. При упражняването на това право последните трябва да имат предвид целта и структурата на тази директива и в тази връзка да предвидят начин за изчисляване, който обективно да отразява действителната част от разходите по получени доставки, направени за всяка от двете дейности. При упражняването на това право на преценка държавите членки могат да прилагат всякакъв подходящ разпределителен коефициент, като например разпределителен коефициент според вида на сделката, без да са длъжни да се ограничават до само един конкретен метод. Такъв разпределителен коефициент между икономически и неикономически дейности е предвиден в чл. 73, ал. 2 ЗДДС. Този коефициент отразява съотношението между икономически и неикономически дейности в съответствие с посоченото от Съда на ЕС в решението му по дело С-21/20. Наред с това националният законодател, в чл. 73б, т. 2 ЗДДС е предвидил, че за стоки или услуги, които не са или не биха били дълготрайни активи, регистрирано лице може да упражни право на данъчен кредит за размера на данъка, съответстващ на използването на стоката или услугата в рамките на независимата икономическа дейност за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, като определи с разумен метод този размер, когато използва стоката или услугата в рамките на независимата си икономическа дейност за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, и за доставки или дейности, за които няма такова право, като не прилага чл. 73. В случая това не е сторено, независимо от представените в хода на ревизията и за целите на оспорването проучвания, анализи и протокол за бъдещите продажби и потенциалните инвеститори. Вместо това, жалбоподателят е упражнил и претендира право на приспадане на данъчен кредит в пълен размер, независимо от факта че не само през ревизираните периоди, но и до настоящия момент не е извършил нито една облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, а има и значителна вероятност такава да не бъде реализирана до изтичане на срока за извършване на корекции на ползваното право на приспадане на данъчен кредит. Следва да се има предвид, че данъчният кредит по спорните фактури през ревизираните данъчни периоди е от разходи за мениджърски, консултантски, данъчни и счетоводни за услуги, за които е посочено, че са за осъществяване на дейността. При това положение правилно съдът е съобразил съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно изискването за пряка и непосредствена връзка между получените доставки и облагаемата икономическа дейност на данъчно задълженото лице.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 8052, 43 лв.

При съобразяване на направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2708 от 20.04.2022 г., постановено по адм. дело № 246 от 2021 г. по описа на Административен съд София град

ОСЪЖДА "Н. В. КДА да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 8052, 43 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА