Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Г. Членове: Л. П. . при секретар И. К. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 6479 / 2022 г.
Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на "Язовири" ЕООД с адрес: гр.Несебър, ул.Струма 2, ет.1 срещу Решение № 517/ 21.04.2022г., постановено по адм. дело № 60/ 2022 г. на Административен съд - Бургас (АС Бургас).
Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Изложени са твърдения, че целта по опазване на обществения интерес чрез предпазване на язовир М. Ш. не се постига, но средствата, които се използват увреждат дружеството. Това положение не отговаряло на принципите на чл.6 АПК.
Оспорва констатацията за това, че дружеството е изградило съоръженията в язовир М. Ш.
Моли за отмяна на съдебното решение и да се отмени обжалваното предписание.
При условията на алтернативност моли да се отмени решението в обжалваната му част и да се върне далото на нов състав на АС Бургас със задължителни указания по прилагане на закона.
Ответникът - директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район (БДИБР), в писмено становище от 26.01.2023 г., заявява, че оспорва касационната жалба. Според него оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган в предписаната от закона писмена форма и без допуснати съществени процесуални нарушения. Моли да се остави без уважение жалбата на „Язовири" ЕООД и да се остави в сила атакуваното решение в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за валидно, допустимо, правилно и законосъобразно и като такова, моли да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на Язовири ЕООД, с адрес: гр.Несебър, ул.Струма 2, ет.1 против Предписание № КД-03-283/4/ 08.12.2021г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“- гр.Пловдив, с което е предписано на жалбоподателя (1) да се демонтират подробно описани съоръжения в акваторията на язовир М. Ш. определена съгласно разрешително № 0246007/12.08.2021г. за ползване на воден обект, както и (2) до постановяване на окончателен съдебен акт по адм. дело № 9021/ 2021г. на АССГ да не се извършва ползване на обекта с цел аквакултури и свързаните с тях дейности, включително и дейностите по изграждане на садково пространство в акваторията на язовира.
С обжалваното съдебно решение е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Язовири ЕООД, срещу Предписание № КД-03-283/4/ 08.12.2021г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“- гр.Пловдив.
За да стигне до този правен резултат, съдът е посочил, че от Решение № 7118/ 30.11.2021г. по адм. дело № 9021/ 2021г. на АССГ, е установено, че на Язовири ЕООД е издадено разрешително за ползване на воден обект № 02460071/ 12.08.2021г. на зам. министъра на околната среда и водите, с което се разрешава ползване за аквакултури и свързаните с тях дейности в язовир М. Ш. С решението съдът е отхвърлил жалбата на Сдружение с нестопанска цел Балканка. Липсвали данни решението на АССГ да е влязло в сила.
Посочил е, че от констативен протокол № Сл397/11.11.2021г. за извършена на място проверка от главни експерти в дирекция Контрол при БДИБР, в присъствието на, еколог от община Болярово и представител на Язовири ЕООД е установено, че в язовир М. Ш. в ръкав откъм източната страна, е определена акваторията за садково пространство, при посочени географски координати. Констатиран в тази част на язовира е недовършен мостови подход с дължина 20м., предназначен за достъп до бъдещото садково пространство. От дясната страна на моста, на около 6м. от брега е налице корпус на кръгла садка с диаметър около 6м.
Съдът при цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно изискването на чл.168 ал.1 от АПК е приел, че същият е издаден от компетентен орган. Актът бил издаден в изискуемата писмена форма и е мотивиран. Не се констатирали допуснати от органа съществени нарушения на процесуалните правила.
Решаващият съд, след като е анализирал приложимите правни норми е счел, че правилно е приложен и материалния закон.
В заключение съдът е приел, че оспореното предписание е издадено при липса на отменителни основания, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК жалбата била отхвърлена.
Съдебното решение е ПРАВИЛНО.
Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното съдебно решение. Съдебният акт е постановен при правилно изяснена фактическа обстановка, и след анализ на приложените доказателства. Съдът е обсъдил установените факти и тяхната взаимна връзка, както и възраженията на страните - чл.172 а, ал.2 АПК.
Неоснователни са твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон.
Предмет на проверка в първоинстанционното производство са задължителни предписания на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", дадени в производство по чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите, във връзка с чл.166 ал.1 от АПК.
Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че административният акт е издаден от материално - компетентен административен орган при условията на чл. 155, ал. 2, т. 22 от Закона за водите. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 22 ЗВ, директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон.
Според чл.188, ал.1, т.3а и т.4 ЗВ директорът на басейновата дирекция контролира състоянието и правилната експлоатация на съоръженията за използване на повърхностните води и изпълнението на условията на издадените разрешителни по този закон. В случая осъществения контрол е бил ефективен и резултативен.
Административният акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма. Дадените предписания са формулирани конкретно, ясно и точно. Посочен е адресата и техническите параметри на предписанията. Налице е описание на хидротехническото съоръжение и фактите свързани с ползването на водния обект, което определя индивидуалният адм. акт, като мотивиран - чл. 59, ал.2 АПК.
Действията са в рамките на законовата компетентност. Съдържанието на предписанията е изцяло в сферата на оперативната самостоятелност на адм. орган - чл.83, ал.2, чл.169 АПК.
Правилно съдът е преценил, че не е налице основание за оспорване по чл.146, т.3 от АПК, като не се констатирали допуснати от органа съществени нарушения на процесуалните правила.
При извършената проверка е участвал представител на Язовири ЕООД. С това за адресата на адм. акт е осигурена възможността да вземе становище или възрази срещу така предложените мерки- 34, ал.3 и чл.35 от АПК.
Обоснован е извода на решаващия съд, че при издаване на адм. акт не е налице, нарушение на материалния закон - чл.146, т.4 АПК.
Съобразно чл. 188, ал. 1, т. 4 ЗВ – органът (или оправомощени от него длъжностни лица) контролира изпълнението на условията на издадените разрешителни по този закон. Установено е по делото, че за акваторията на язовир М. Ш. е издадено Разрешително за ползване на воден обект № 02460071/ 12.08.2021 г., което е било обжалвано и не е влязло в сила.
В изпълнение дейностите по това разрешително към момента на извършения оглед е имало изградени (отчасти) съоръжения за използване на обекта чрез отглеждане на риба. Изграждането на тези съоръжения е в разрез с условията на издаденото разрешително, доколкото същото не е влязло в сила, а в него изрично е посочено, че се прилага след влизането му в сила. Правилно в тази връзка органът е посочил, че съгласно чл. 166, ал. 1 АПК оспорването пред съд е спряло изпълнението на административния акт. Дейността следва да се извършва на основание влязъл в сила административен акт.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за неправилно определен адресат на предписанието, поради това, че съоръженията са изградени от друго лице. При проверката на място е присъствал А. Т. в качеството му на представител на Язовири ЕООД. Дружеството не е възразило нито към момента на проверката, нито след нея на установеното от проверяващия орган. Обоснована е констатацията на съда, че стопанисването на процесния воден обект се осъществява именно от Язовири ЕООД. Преценка на приобщените доказателства сочи, че дружеството е изградило съоръженията в акваторията на язовира в разрез с разрешителното и поради това същото дружество следва да отстрани резултатите от незаконната си дейност.
Неоснователни са твърденията за незаконосъобразност на предписанията, поради тяхното противоречие с чл.6 АПК. Не е налице несъразмерност на предписаното със задължението за адресата. В случая законът изисква ползването на язовира да се осъществява на основание издадено разрешително за ползване на воден обект - чл.39, чл.40, ал.2, чл.46, ал.1, т.2 ЗВ. Разрешителното по чл.56 ЗВ следва да е влязло в сила и съответно породило действие, като стабилен адм. акт.
По този начин чрез мярка, отговаряща на изискванията по чл.6 от АПК, ще бъде постигната целта на закона, насочена към предотвратяване на незаконосъобразно ползване на водните обекти с цел осигуряване на достатъчно количество и добро качество, и опазване на водите - чл.2, чл.156а, ал.1, т.1 от ЗВ. Съответно в случая не са налице основания за незаконосъобразност по чл.146, т.5 от АПК.
Предвид гореизложеното съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора съдебни разноски в полза на касационния жалбоподател не се дължат. Ответникът не претендира разноски.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 517/ 21.04.2022 г., постановено по адм. дело № 60/ 2022 г. на Административен съд - гр. Бургас.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
секретар:
Членове:
/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ