Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. Г. Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВ. П. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Д. Г. по административно дело № 6468 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, със седалище в гр. София, подадена чрез упълномощен юрисконсулт А. И., против решение № 278 от 13.04.2022 г., постановено от Административен съд – Пазарджик, по адм. д. № 1285/2021 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател счита, че погрешно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, тъй като от момента на извършването на проверка на място от служители на ДФЗ до момента на огледите, направени от вещото лице е изминал дълъг период от време, в който е вероятно жалбоподателят да е отстранил констатираните нередовности. Според касатора контролният лист от проверката на място представлява официален документ, който не е бил оспорен по реда на чл.193 от ГПК и който обвързва съда с материална доказателствена сила. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, като незаконосъобразно постановено и прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Народно читалище "Пробуда-1914", [населено място], обл. Пазарджик, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Л. К., който с писмен отговор от 15.11.2022г. пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно и обосновано постановено. Изразява становище, че оспореното съдебно решение не страда от сочените от касатора нарушения и изцяло съответства на приложимия материален закон.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото административният съд е постановил решението си в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно - техническата експертиза и на допълнителната такава и е формирал законосъобразни правни изводи. Според участващия по делото прокурор за да отмени частично оспорения административен акт и да прецизира сумата, която следва да се вземе като обща стойност за неизпълнение, съд се е позовал изцяло на заключенията на назначените експертизи във връзка с констатираните от вещото лице реално извършени мероприятия.

По ДОПУСТИМОСТТА: Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния 14 - дневен срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА: Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 278 от 13.04.2022 г. е отменено по жалба на Народно читалище "Пробуда-1914", решение № 13/322/01056/3/01/03/01 на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта по т. II, с което е отказано частично изплащане на финансовата помощ в размер над 12 757. 46 лв. до сумата от 39 265, 46 лв. по подадена заявка за плащане № 13/322/01056/3/01, във връзка с договор за финансова помощ № 13/322/01056 от 10.12.2013 г. по мярка 322 "Обновяване и развитие на населените места" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Пазарджик е приел, че е процесният адм. акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, тъй като съдържа необходимите реквизити на чл. 59, ал. 2 АПК. Първоинстанционният съд е приел за установено че Народно читалище "Пробуда-1914" е сключило договор № 13/322/01056/10.12.2013 г., с който са приети условията и реда за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, като помощта представлява 100% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект "Ремонт на Народно читалище "Пробуда-1914", [населено място], община Лесичово". При извършена проверка на място в периода 16-17.09.2015 г. е установено, че са налице недопустими за плащане разходи, заявени за възстановяване с подадената заявка за плащане, посочени в три групи: строително-монтажни работи, за които са констатирани по-малки количества изпълнени към момента на проверката; строително-монтажни работи, за които по време на проверката не е установено да са извършени; строително-монтажни работи, за които е констатирано, че са извършени, но с параметри, различни от одобрените. Съдът е счел, че издателят на атакуваното решение неправилно е определил размера на редукциите на 32 721, 21 лв. без ДДС или на 39 265, 46 лв. с ДДС. АС Пазарджик преценил е счел, че издателят на атакуваното решение неправилно е приложил нормите на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 24 от 29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Обновяване и развитие на населените места" от Програмата за Развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и наложил редукция на основание чл. 37 от Наредбата, вследствие на установено несъответствие между заявените и реално извършените разходи при извършена проверка на място по определени позиции. Съдът се е позовал на приетите и неоспорени писмени доказателства, на назначените и приети по делото съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертизи, които са разгледани поотделно и тяхната съвкупност и от които е изведено заключение, че ответният орган е следвало да установи, че общата стойност на неизпълнените количества или изпълнени, но с различни параметри, предвидени в проекта и по КСС, които подлежат на редукция са в размер на 10 631. 22 лв. без ДДС или 12 757. 46 лв. с ДДС. В мотивите на обжалваното съдебно решение е посочено, че цел на проверката на място би следвало да бъде констатиране дали заложените по проекта дейности са изпълнени и в каква степен, като липсата на посочен разход за всяко едно перо в решението за отказа, сама по себе си не е съществено нарушение, тъй като е било посочено в контролния лист, още повече, че цената на всеки един елемент е била вписана в одобрената количествено-стойностна сметка към договора, като срещу всеки елемент е било посочено количество - единична цена, както и цена на одобрените по договор разходи с и без ДДС. Акцентирано е на обстоятелството, че съгласно чл. 30, изречение последно от Регламент (ЕС) № 65/2011: "Намаление обаче не се прилага, ако бенефициерът може да докаже, че не е виновен за включването на недопустимата сума". Първостепенният съд е счел, че по делото не е доказано кога са направени последващите разходи, с оглед спецификата на сградата и липсват данни дали са включени в тази сума, поради което посочените като допълнително направени разходи в размер на 17 601. 07 лв. не са били предвидени нито като клауза в договора, нито пък има сключен в последствие анекс към договора, каквото е и заключението на приетата допълнителна експертиза. Оттук е формиран извод, че в случая реално не са извършени дейностите, за които е отказано финансиране в определен размер – за сумата от 12 757. 46 лв. с ДДС, следователно е налице частично изпълнение на договора.

Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелавантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на АС - Пазарджик стриктно е изпълнил задължителните указания, дадени с решение № 11775 от 18.11.2021г., постановено от ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 7191/2021г. и задълбочено е изследвал относимите обстоятелства, като е извършил подробен фактически и правен анализ на установената фактическа обстановка. Първостепенният съд точно е констатирал, че редукцията е била наложена на основание допустимите реално извършените разходи съгласно чл. 37 от Наредба № 24 от 29.07.2008 г., във връзка с неспазени договорни задължения съгласно т. 4. 24 от договор 13/322/01056 от дата 10.12.2013 г. във връзка с т. 1.3.4 от същия договор и с оглед нормативните разпоредби на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 24 от 29.07.2008 г. Касационният съдебен състав констатира, че в мотивите на обжалваното съдебно решение първостепенният съд подробно е описал констатациите на изслушания експерт, представил назначената експертиза – СТЕ и допълнително заключение на СТЕ , които не е необходимо да бъдат възпроизвеждани в настоящия съдебен акт. Административният съд правилно е определил относимите в случая материалноправни норми: чл. 37 от Наредбата, съгласно който : "Плащанията се изчисляват въз основа на приетите за допустими и реално извършени разходи след извършване на проверките по чл. 36, ал. 1, т. 1 и 2 и при спазване на разпоредбите на чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (ОВ L 25, 28.01.2011 г.) (Регламент (ЕС) № 65/2011) и разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване на ЕО по отношение на минималната помощ, за договори за отпускане на финансова помощ, сключени до 30 юни 2014 г. " Съдебният състав на АС - Пазарджик правилно е счел, че от текста на горепосочената разпоредба на чл. 30 от пряко приложимия Регламент (ЕС) № 65/2011 е ясно, че плащанията се изчисляват въз основа на приетите за допустими и реално извършени разходи след извършване на проверките и при спазване на разпоредбите на Регламента, а съгласно чл. 30, изречение последно от Регламент (ЕС) № 65/2011: "Намаление обаче не се прилага, ако бенефициерът може да докаже, че не е виновен за включването на недопустимата сума". Ето защо настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая бенефициерът е направил допълнителни обяснения по направената проверка на място с вх. № 01-162-2600/341 от 05.10.2015 г, съдържащи не само твърдения за неточности при извършването на проверката на място по отношение на част от извършените СМР – неотчетена точна конфигурация и площ на покрива, двустранно обръщане около отворите съгласно изискванията, но и замяна на определени СМР с други поради възникнали в хода на реконструкцията нови обстоятелства, например - противопожарни изисквания или поради специфика на съществуващата носеща конструкция на сградата, наличие на кабелно-комуникационни линии и невъзможност да се използват част от елементите с размери, така както са заложени в договора, поради което са използвани и такива с по-малки размери. Първостепенният съд законосъобразно е преценил, че констатираните разминавания между одобрени и заявени за плащане параметри на инвестицията и реално изпълнени, констатирани при проверка на място, са потвърдени от съдебно-техническата експертиза, от заключението на която е установено, че сумата която следва да се вземе в предвид като обща стойност за неизпълнение възлиза на 12 757.46 лв. с ДДС. В обжалваното съдебно решение точно е констатирано, че в случая е доказано, вкл. и чрез две експертизи, наличие на частично изпълнение на договора, респ. правилно е преценено, че процесното решение № 13/322/01056/3/01/03/01 на Изпълнителния директор на ДФЗ в частта по т. II, с което е отказано частично изплащане на финансовата помощ в размер над 12 757,46 лв. до сумата от 39 265, 46 лв., във връзка с договор за финансова помощ № 13/322/01056 от 10.12.2013 г. по мярка 322 "Обновяване и развитие на населените места" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Неоснователно е възражението на касатора, че контролният лист от извършената проверка на място обвързва съда, тъй като не е бил оспорен по надлежния ред по чл.193 ГПК. Както бе посочено по - горе, фактическите и правните основания за частичния отказ за изплащане на финансовата помощ, вписани в контролен лист за проверка на място и констатирани в приемо-предавателен протокол (образец 19) от 30.01.2015 г., по отношение на които в хода на съдебния процес е установено, че е оборена тяхната доказатествена сила, като същите са опровергани чрез приетата и неоспорена съдебно - техническа експертиза, представена от вещо лице Б. Г.. По тези съображения, съдът счита, че констатираните нарушения при извършване на проверката на място за строително-монтажни работи, за които по време на извършването й не е установено да са извършени или, че са извършени с параметри, различни от одобрените налагат обоснования извод за липса на надлежно изложени коректни фактически и правни основания за размера наложената редукция. Следователно отменената от съда част от процесия административен акт е била постановена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Вярно е изведеното от решаващия състав на АС - Пазарджик правно заключение, че са налице несъответствия между одобрени и заявени за плащане параметри на инвестицията от една страна и реално изпълнени разходи - от друга страна, които възлизат на 12 757. 46 лв. с ДДС, който размер на необходимата в случая редукция е потвърден от съдебно-техническата експертиза, от което е формиран обоснован извод, че незаконосъобразно е отказано изплащането на финансовата помощ над този размер.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

По РАЗНОСКИТЕ: Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за възлагане на разноски се оставя без уважение. Ответникът по касационната жалба не е заявил искане за присъждане на разноски

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 278 от 13.04.2022 г., постановено от Административен съд – Пазарджик, по адм. д. № 1285/2021 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА