Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар М. Д. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 6513 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на [Фирма 2]-Куклен за отмяна на влязло в сила решение № 480/17.03.2022г., постановено по адм. дело № 33/2022г. по описа на Административен съд - Пловдив, с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, съответно същите не са могли да бъдат известни на страната, както и че между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени други влезли в сила решения, които противоречат на решението, чиято отмяна се иска.

Ответникът – Директорът на ТД на НАП Пловдив – чрез юрисконсулт Атанасов, оспорва искането за отмяна и моли да бъде отхвърлено. Претендира разноски.

За да се произнесе по искането за отмяна, настоящият състав взе предвид следното:

С процесното решение № 480/17.03.2022г., постановено по адм. дело № 33/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив е отхвърлена жалбата на „Нас 1“ ЕООД против решение № 292/26.10.2021 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив.

С решение № 292/26.10.2021 г. на директора на ТД на НАП Пловдив е оставена без уважение жалба вх. № 70-00-1901/10.02.2021 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена от „НАС 1“ ЕООД срещу протокол № С10016-102-0000074/28.01.2021 г., издаден по изпълнително дело № 16140000888/2014 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, с който е обявен купувач, след проведен търг с тайно наддаване, на вещта от група 4 – портален/мостов/ кран 12,5 тона, 1982 г., съставен от К. Ч. на длъжност главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив като неоснователна.

Правилно било прието в процесното решение за законосъобразно и основателно действието и преценката на публичния изпълнител, който трябвало да прецени в момента на отваряне на наддавателните предложения, дали при конкретното такова липсва пощенско клеймо за приема на пратката или да приеме, че е приета на датата на разноса. Освен това, самият жалбоподател в качеството си на кандидат-наддавач, не бил изпълнил и задължението си, съгласно нормата на чл. 251, ал. 2 от ДОПК като подавайки предложението си в запечатан непрозрачен плик, той не е поставил задължителния подпис и печат, чиято цел била да докаже, че пликът е останал неразпечатан до провеждането на търга, което само по себе си е и още едно основание за невалидност на наддавателното му предложение.

Като прецени изложеното по – горе и искането за отмяна, съобразно посочените в него основания Върховният административен съд, състав на осмо отделение, констатира следното.

Искането за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 на влязлото в сила решение № 480/17.03.2022г., постановено по адм. дело № 33/2022г. по описа на Административен съд - Пловдив е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в законоустановените срокове, но е неоснователно и следва да се отхвърли поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, т.1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. „Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото.

В случая представените в настоящото производство писмени доказателства не са нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това означава, че въпреки процесуалната активност на страната тези нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства са останали неизвестни за нея, но в същото време те са относими към предмета на спора и на крайния му резултат. В случая такива искателят не посочва и не представя. Поради всичко изложено съдът приема, че в разглежданата хипотеза не се установява наличие на нови факти, подкрепени с новосъздадени писмени доказателства от значение за делото. Ето защо липсват предпоставките за отмяна на атакуваните определения на основание чл. 239 т.1 от АПК.

Искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли и по отношение основанието по чл. 239, т. 4 от АПК. Това основание предпоставя установяване идентитета не само на страните, но и на предмета на спора. В случая макар да е налице идентичност на сочените от подателя на искането страни по цитираните от него дела, липсва идентитет между предмета на спора по делата. Това е така, защото предмет на съдебните производства са различни решения на ответника. В този смисъл противоречие между две съдебни решения ще има, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го разрешават с диспозитива на съдебните актове по различен начин. Видно е обаче по настоящото дело, че не се касае за казуси между едни и същи страни, с идентичен предмет, които да са разрешени различно от съдилищата. В искането за отмяна са формулирани и доводи, касаещи приложението на материалния закон, които е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящото извънредно производство.

По така изложените съображения, молбата за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК, се явява неоснователна.

С оглед на резултата по делото и направеното искане от ответната страна, в полза на Националната агенция за приходите трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

По тези съображения Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на [Фирма 2]-Куклен за отмяна на влязло в сила решение № 480/17.03.2022г., постановено по адм. дело № 33/2022г. по описа на Административен съд - Пловдив, с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК.

ОСЪЖДА [Фирма 2]-Куклен, [ЕИК] да заплати на Националната агенция за приходите, сумата в размер на 500 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ