Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател: М. Ч. Членове: МИРОСЛАВ М. К. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 6516 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на "Л. М. ЕООД, подадена чрез процесуален представител, с искане за изменение на Решение № 3309/28.03.2023г., постановено по адм. дело № 6516/2022г. на Върховния административен съд, в частта му за разноските.

С молбата се иска съдебният акт да бъде изменен, тъй като се сочи, че по конкретния случай не е налице определен материален интерес, тъй като се касае за производство по ЗПЗП. Твърди се още, че по тези дела, с оглед посочената в молбата практика на ВАС се преценява законосъобразността на оспорения административен акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрена или отказана финансова помощ.

Според молителя е следвало разноските да се определят по реда на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г., касаещи възнаграждения по Закона за подпомагане на земеделските производители, а не както е определено юрисконсултското възнаграждение от ВАС по реда на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредбата.

Ответникът – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуален представител оспорва молбата по наведени в писмен отговор доводи и моли да се остави без уважение.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

С Решение № 3309/28.03.2023г., постановено по адм. дело № 6516/2022г. по описа на ВАС, чието допълване се иска, е отменено Решение № 209/22.03.2022г., постановено по адм. дело № 565/2021г. на Административен съд – Пазарджик, вкл. и в частта за разноските и е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУПДВ № 13/04/1/0/03364/3/01/04/01 от 09.04.2021г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Със същото решение ВАС е присъдил на издателят на административния акт разноски – 13 377.51лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 в редакцията си от ДВ бр. 68/2020г., за пред първата инстанция и сума в размер на 43 887.55лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредбата в редакцията и от ДВ бр. 88/2022г. т. е. прието е, че делото е с материален интерес.

Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

В конкретния случай с оглед крайния изход на спора т. е. с оглед отхвърляне жалбата на дружеството срещу оспорения акт на издателят му се дължат разноски, които правилно ВАС е определил по реда на чл. 8, ал. 1, т. 6 респек. чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредбата тъй като спорът е с материален интерес. Неправилно в молбата се сочи, че делото е по реда на ЗПЗП и, че съдът при тези дела само извършва преценка единствено по отношение законосъобразността на акта, който няма стойностно изражение, тъй като производството по делото е по реда на ДОПК – чл. 165 и чл. 166 и касае определяне на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане т. е. акта има и стойностно изражение което е именно определеното за възстановяване публично държавно вземане. Сочената практика касае дела свързани с отказ за финансиране на подаденото заявление, а настоящия спор касае издаден акт с който е определено за възстановяване от бенефициера публично държавно вземане и при тези случай интереса е оценяем, а не както се твърди в искането за липса на материален интерес.

Предвид изложеното, искането на „Л. М. ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, в посока намаление на определеното юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Л. М. ЕООД гр. Пещера за изменение на Решение № 3309/28.03.2023г., постановено по адм. дело № 6516/2022 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ