Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ЙОРДАН КОНС. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя М. Ч. по административно дело № 6527 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по молба на П. Н., лично и като едноличен търговец под фирма ЕТ "Ариско - П. Н.", [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], чрез пълномощника му адв. М. С., с която се иска отмяна на влязлото в законна сила решение № 407 от 10.03.2022 г., постановено по адм. д. № 3274/2021 г. на Административен съд (АС) - Пловдив, по жалба против решение № 153 от 11.06.2021 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - гр. Пловдив.
В молбата се твърди, че са налице предпоставки по чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК. В искането се излагат подробни доводи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени други влезли в сила решения, противоречащи на решението, чиято отмяна се иска. На второ място се твърди, че по адм. д. № 3274/2021 г. на АС - Пловдив страната, вследствие на нарушаване на процесуалните правила, не е била надлежно представлявана. Иска се отмяна на влезлия в сила съдебен акт и връщане на делото на АС - Пловдив за ново разглеждане. Претендира се присъждане на направените разноски в производството по отмяна.
Ответникът по молбата - директор на ТД на НАП - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител Б. Ш., взема становище за неоснователност на молбата за отмяна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Предвид данните по делото, настоящият състав приема, че искането за отмяна е подадено в срока, предвиден в чл. 240, ал. 1, т. 4 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано.
Отмяната на влезли в сила съдебни актове по глава XIV от АПК е извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, т. е. такива, с които конкретен материалноправен спор е решен по същество, и на преграждащи развитието на делото определения и разпореждания.
Според нормата на чл. 239, т. 4 АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По тълкуването на посочената разпоредба има издадено тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по т. дело № 4/2010 г., според което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи.
Предмет на атакуваното с настоящото искане решение № 407 от 10.03.2022 г., постановено по адм. д. № 3274/2021 г. по описа на АС - Пловдив, е Решение № 153 от 11.06.2021 г. на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на П. Н. срещу действия на публичен изпълнител по изпълнително дело № 16110000289/2011 г. по описа на ТД на НАП - гр. Пловдив относно процедура за възлагане на недвижим имот изх. № С200016-091-0000265 от 09.07.2020 г. и процедура за въвод във владение изх. № С20016-115-0000082 от 28.07.2020 г.
В молбата се твърди, че постановеното решение противоречи на други решения между същите страни и със същия предмет както следва: 1. Решение № 828/17.04.2018 г. по адм. д. № 2063/2017 г., 2. Решение № 2346 от 18.11.2019 г. по адм. д. № 3451/2018 г., 3. Решение № 1499 от 10.01.2020 г. по адм. д. № 1396/2020 г. и 4. Решение № 843 от 07.05.2020 г. по адм. д. № 3299/2019 г., всичките постановени от Административен съд - Пловдив. Решенията са постановени по жалби на молителя П. Н., лично и като едноличен търговец под фирма ЕТ "Ариско - П. Н.", [ЕИК], срещу Решение № 299 от 04.07.2017 г., Решение № 171 от 08.05.2018 г., Решение № 480 от 05.12.2019 г. и Решение № 240 от 08.07.2019 г., всичките издадени от директора на ТД на НАП - гр. Пловдив. Предмет на оспорване по всички жалби са действия на публичен изпълнител по изпълнително дело № 16110000289/2011 г. по описа на ТД на НАП - гр. Пловдив относно процедура и съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване изх. № С170016-111-0001176 от 08.06.2017 г. По аргумент от чл. 268, ал. 2 ДОПК, всички решения на Административен съд - Пловдив са окончателни. Искането за отмяна на решението е неоснователно.
В случая не е налице обективно сходство между съдебните актове. Разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК изисква противоречието да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им, и да е налице пълно обективно (за едно и също искане и на същото основание) и субективно (между едни и същи страни) тъждество между делата, по които те са постановени. В настоящия случай не е осъществено поддържаното основание за отмяна по чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК. При преценка идентитетът между визираните от искателя съдебни актове настоящият състав приема, че освен наличието на влезли в сила съдебни решения, постановени между едни и същи страни, не се разкрива необходимата обективна тъждественост между делата по причина, че предметът на съдебните спорове по административните дела е различен.
При постановяване на противопоставените и атакуваното с настоящото искане съдебни решения е осъществен независим, самостоятелен контрол за законосъобразност на различни индивидуални административни актове. Въпреки че актовете на териториалния директор са постановени при обжалване на едни и същи действия на публичния изпълнител, не може да се изведе извод за тъждеството на предмета на делата, тъй като липсва възможност за формиране на противоречие между съдебни актове, контролиращи различни актове на решаващия орган при оспорването по административен ред. Изложеното дава основание да се приеме, че независимо, че постановените решения са с различен изход, същите не влизат в колизия по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК.
Относно несъгласието на молителя с изводите, направени в решението, чиято отмяна се иска, и оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон, следва да се посочи, че те са от значение за правилността на съдебния акт, поради което са ирелевантни за изхода на производството и не следва да се обсъждат в производството по глава XIV от АПК.
С оглед липсата на предметно тъждество между визираните от искателя съдебни актове и този, чиято отмяна се иска, следва да бъде прието, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК.
На второ място в молбата се твърди, че по адм. д. № 3274/2021 г. на АС - Пловдив страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, не е била надлежно представлявана. Твърди се, че видно от протокола на съдебното заседание, жалбоподателят е поискал да му се даде възможност да ангажира адвокат, който да го представлява, но съдът е игнорирал желанието му. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разпоредбата групира няколко отменителни основания. Съдебната практика приема, че всички те се отнасят до нарушения на процесуалните правила допуснати от съда, в резултат на които страна не е могла да организира защитата си поради невъзможността да участва в делото. Основанията за отмяна са лимитативно изброени и следва да се тълкуват стриктно. В конкретния казус липсват данни при постановяване на атакуваното решение да са допуснати нарушения, които биха могли да изпълнят някой от фактическите състави на цитираната законова разпоредба. Видно от доказателствата по делото жалбоподателят е бил редовно призован за съдебното заседание, лично се е явил и е имал възможност да организира защитата си.
Относно оплакванията на искателя, че АС - Пловдив немотивирано е оставил без уважение искането му за отвод, следва да се посочи, че наличието на основание за отвод на съда се преценява при инстанционна проверка на съдебните актове и представлява касационно основание за отмяна на съдебния акт поради нарушение на съдопроизводствените правила, поради което е неотносимо към предмета на настоящото дело.
Предвид изложеното, направеното от П. Н., лично и като едноличен търговец под фирма ЕТ "Ариско - П. Н.", искане за отмяна на влязлото в законна сила решение на АС - Пловдив, следва да бъде отхвърлено.
При този изход на процеса молителят следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответника по молбата, разноски за настоящата инстанция в размер на 500,00 лева, определени при условията на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на П. Н., лично и като едноличен търговец под фирма ЕТ "Ариско - П. Н.", [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], чрез пълномощника му адв. М. С., за отмяна на основание чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК на влязлото в законна сила решение № 407 от 10.03.2022 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 3274/2021 г.
ОСЪЖДА П. Н., лично и като едноличен търговец с фирма ЕТ "Ариско - П. Н.", [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], да заплати на Национална агенция за приходите - гр. София разноски по делото в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ Й. К. п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА