Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 6530 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „С. А. Ц. ЕООД срещу решение № 3580/30.05.2022 г., постановено по адм. д. № 11608/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на „С. А. Ц. ЕООД срещу ревизионен акт № СФР 18РД77-6/11.08.2018 г, издаден от орган по приходите в отдел „Ревизионен контрол“ в дирекция „Ревизии и събиране на вземания“ в Столичната община, потвърден с решение № СОА18-РД28-16/04.06.2018 г. на кмета на Столичната община.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – кметът на Столичната община изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Със заповед за възлагане на ревизия № СФР17-РД01-32/06.06.2017 г. е възложено извършването на ревизия на „С. А. Ц. ЕООД, като ревизията обхваща установяване на задълженията на дружеството за данък недвижими имоти и таксаа за битови отпадъци за периода от 01.12.2012 г. до 31.12.2016 г. Изготвен е ревивизионен дколад № СФР17-ТД26-274/14.12.2017 г. Въз основа на ревизионния доклад е издаден ревизионен акт № СФР18-РД77-6/11.08.2018 г. С ревизионния акт на „С. А. Ц. ЕООД са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, общо в размер на 849 015, 12 лв., в т. ч. за данък недвижими имоти – 132 373, 84 лв., за лихви – 22 110, 55 лв. за такса битови отпадъци – 554 987, 84 лв.; за лихви в размер на 139 542, 89 лв., за периода от 01.01.2012 до 31.12.2016 г., дължими по отношение на недвижимите нежилищни имоти, собственост на дружеството, находящи се на територията на Столична община. В хода на ревизионното производство е установено, че дружеството е подало декларации по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, в които е посочило отчетната стойност на имотите. Установено е, че дружеството е подало и последващи декларации по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, с които са декларирани корекции, а именно намаляване на отчетната стойност. В хода на ревизионното производство от дружеството не са били представени документи, счетоводни извлечения, или писмени обяснения, от които да бъде извършена съпоставка между декларирани и счетоводни данни. Установено е при извършената съпоставка с предоставените справки от отдел „Общински приходи“ Младост в дирекция „Общински приходи“ в Столичната община за размера на данъчните оценки и декларации по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, с декларираните от дружеството отчетни стойности на недвижимите имоти, че не се установяват разлики с възприетите стойности от ревизиращите органи при определяне на данъчните основи съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. Установено е също така, че за притежаваните имоти дружеството е подавало декларации по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през съответната година. С решение № СОА18-РД18-16/04.06.2018 г. на кмета на Столичната община е потвърден ревизионния акт. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, с решение решение № 3580/30.05.2022 г., постановено по адм. д. № 11608/2021 г. по описа на Административен съд София град, е отхвърлена жалбата на „С. А. Ц. ЕООД срещу ревизионен акт № СФР 18РД77-6/11.08.2018 г, издаден от орган по приходите в отдел „Ревизионен контрол“ в дирекция „Ревизии и събиране на вземания“ в Столичната община, потвърден с решение № СОА18-РД28-16/04.06.2018 г. на кмета на Столичната община. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Приел е, че спорът между страните е относно приложение на материалния закон и е относно това това законосъобразно ли са установени в ревизионния акт задълженията на дружеството за данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци. Приел е, че разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси регламентира, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Приел е, че съгласно 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси, отчетна стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. За да извършат съпоставка между двете стойности - отчетната стойност и данъчната оценка, изчислена по приложение № 2 на Закона за местните данъци и такси, ревизиращите органи са се позовали на представената от дружеството справка за отчетна стойност по сметка 224 "Инвестиционни имоти", и таблица на отделните обекти в "МОЛ С. А. Ц. със съответната им отчетна стойност. Приел е, че доколкото, недвижимите имоти са заведени именно в тази сметка и в актива на счетоводния баланс за съответния ревизиран период са заведени в Дългосрочни инвестиции" със същата стойност, следва да се приеме за безспорно, че използваната от ревизиращите органи, за целите на сравнението по чл. 21, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, отчетна стойност, е правилно установена съобразно легалната дефиниция по 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси. Приел е, че законосъобразно е установена в ревизионния акт и таксата за битови отпадъци. Решението е правилно.

С ревизионния акт на „С. А. Ц. ЕООД са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, общо в размер на 849 015, 12 лв., в т. ч. за данък недвижими имоти – 132 373, 84 лв., за лихви – 22 110, 55 лв. за такса битови отпадъци – 554 987, 84 лв.; за лихви в размер на 139 542, 89 лв., за периода от 01.01.2012 до 31.12.2016 г., дължими по отношение на недвижимите нежилищни имоти, собственост на дружеството, находящи се на територията на Столична община. Задължението за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, с оглед на чл. 9б от Закона за местните данъци и такси, възниква при наличие на установените в закона материалноправни предпоставки. За данъка това са качеството на облагаем обект по смисъла на чл. 10 от Закона за местните данъци и такси на съответния имот, качеството на задължено лице по смисъла на чл. 11 от Закона за местните данъци и такси на правния субект и правната връзка между тях. За таксата това са качеството на задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, качеството на обект по смисъла на чл. 63 от Закона за местните данъци и такси, наличието на правната връзка между субекта и обекта по отношение на който се предоставят услугите, както и вида и предоставянето на услугата по смисъла на чл. 62 от Закона за местните данъци и такси. Но освен тези предпоставки, за да се определи конкретния размер на задължението за данък и такса, т. е. да се превърне то в ликвидно и изискуемо, е необходимо да се определи облагаемата основа и ставката. За да се установят материалноправните предпоставки за възникване и за установяване на задълженията за данък и такса законодателят е наложил на правните субекти задължение за деклариране на релевантните за пораждане и за установяване на задълженията факти. Следователно, целта на публичноправното задължение на правните субекти за деклариране на релевантните за задълженията факти е да се констатира, че е осъществен фактическият състав на правната норма, която установява задължението, и по този начин да се установи пораждането на посочените в нея правни последици - задължението на правния субект за данъка и таксата и правомощието на държавата да търси тяхното изпълнение, както и да се установят релевантните факти за определяне на конкретния размер на задължението. Но тъй като не декларирането, а обективното съществуване на материалноправните предпоставки поражда задължението за данък или такса неизпълнението на задължението за деклариране или неговото неточно изпълнение не води до невъзникване на задължението за данък и такса. В хода на ревизионното производство е установено, че дружеството е подало декларации по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, в които е посочило отчетната стойност на имотите. Установено е, че дружеството е подало и последващи декларации по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, с които са декларирани корекции, а именно намаляване на отчетната стойност. В хода на ревизионното производство от дружеството не са били представени документи, счетоводни извлечения, или писмени обяснения, от които да бъде извършена съпоставка между декларирани и счетоводни данни. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Съобразно 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси, отчетна стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Съобразно чл. 21, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Съгласно 1, т. 17 от ДР на Закона за местните данъци и такси, "отчетна стойност" е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. За да извършат съпоставка между двете стойности - отчетната стойност и данъчната оценка, изчислена по приложение 2 към Закона за местните данъци и такси, ревизиращите органи са съобразили представената от дружеството справка за отчетна стойност по сметка 224 "Инвестиционни имоти", и таблица на отделните обекти в "МОЛ С. А. Ц. със съответната им отчетна стойност. Доколкото, недвижимите имоти са заведени именно в тази сметка и в актива на счетоводния баланс за съответния ревизиран период са заведени в Дългосрочни инвестиции" със същата стойност, следва да се приеме за безспорно, че използваната от ревизиращите органи, за целите на сравнението по чл. 21, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, отчетна стойност, е правилно установена съобразно легалната дефиниция по 1, т. 17 от ДР на Закона за местните данъци и такси. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че за отчетната стойност релевантни са данните от коригиращите декларация за ревизирания период. Видно от текста на цитираната разпоредба на 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси, от значение за отчетната стойност е счетоводното завеждане на актива за съответната година, което в случая категорично е установено от ревизиращите. След като за процесния данъчен период, за всяка една година, недвижимите имоти са заведени с определена стойност, то именно тя представлява отчетната стойност по смисъла на чл. 21, ал. 1 вр. 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси. Съгласно параграф 4 от Счетоводен стандарт /СС/ 16 „Дълготрайни материални активи“, първоначалната оценка на дълготрайните материални активи се оценява по цена на придобиване, която включва освен покупната цена, но и всички преки разходи, необходими за привеждане на актива в състояние, което според очакванията на ръководството на предприятието от актива ще могат да се черпят икономически ползи. Съгласно 2 от СС 4 „Отчитане на амортизации“ определението за „отчетна стойност“ е стойността, по която активът се води счетоводно в предприятието. Тя може да бъде историческата цена на придобиване при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Следователно, активите при тяхното придобиване се оценяват винаги по историческа стойност, която бива цена на придобиване, себестойност, справедлива цена. Цената на придобиване включва покупната цел и всички преки разходи за привеждане на актива в работно състояние, включително митата и невъзстановилите данъци (ДДС-то, когато си краен потребител, не си регистриран по ДДС). Данък сгради не се включва в цената на придобиване. Себестойността включва основните производствени разходи. Не се допуска да се включват вътрешни печалби, стойността на необичайни количества бракувани материали, административни и други общи разходи, които не са пряко свързани със създаването на актива. Себестойността може да бъде съкратена, търговска и пълна. Справедливата стойност е сумата, за която активът може да бъде заменен в пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването на сделката купувач и продавач. Следователно, дълготрайните материални активи първоначално се завеждат в счетоводството на предприятието по историческа стойност, в която влизат като компоненти: цената на придобиване, себестойността и справедливата цена. Горните счетоводни стандарти сочат, че в амортизационния план първоначално се отразява историческата стойност, а впоследствие балансовата стойност на дълготрайните материални активи. Балансовата стойност при недвижими имоти, отчетени като дълготрайни материални активи, но преобразувани в инвестиционни имоти /например поради промяна на счетоводната политика на предприятието/ е сбор от отчетната стойност /цената на придобиване плюс преоценката им от предприятието. По правилата на приложимия национален счетоводен стандарт /параграф 6.1. от СС 16 „Дълготрайни материални активи“/ всички разходи, които водят до вероятно увеличение на икономическата изгода от използването на дълготрайния материален актив /ДМА/ над неговата първоначално определена стандартна ефективност, следва да се отчетат като корекция (увеличение) на балансовата му стойност. В счетоводната практика в такава ситуация се използва понятието „подобрение” на актива. Т.е. счетоводно отчетените разходи се капитализират към първоначалната (отчетна) стойност на съответния ДМА и по този начин новата му балансова стойност се повишава спрямо представяната (докладваната) до момента. Параграф 6.2. от СС 16 „Дълготрайни материални активи“ изброява онези видове разходи, които обикновено водят до подобряване на бъдещите изгоди от използването на ДМА и които счетоводното законодателство забранява да бъдат отчетени в печалбата или загубата, а следва да се докладват като корекция (увеличение) на балансовата стойност на актива. В чл. 57, ал. 2, т.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане е определен специфичния ред за завеждане на актива в данъчния/счетоводния амортизационен план. Данъчната амортизируема стойност на актив по ал. 1 на чл. 57 от ЗКПО се определя, като историческата му цена: 1. Се увеличава с извършените до този момент последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с актива, и 2. се намалява с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. Начислената данъчна амортизация на актив по ал. 1 е счетоводната амортизация, която би била начислена до този момент върху историческата цена на актива, коригирана по реда на ал. 2 на чл. 57 от ЗКПО. Изложеното сочи, „първоначално счетоводно завеждане на актив“ в предприятието на задълженото лице по смисъла на 1 т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси е това, което се осъществява по реда на чл. 57 ал. 2 т. 2 от ЗКПО в амортизационния план. От понятията използвани в двата приложими счетоводни стандарта № 4 и № 16 относно „отчетна стойност“ става ясно, че това е историческата стойност, която включва: покупната цена и всички преки разходи, необходими за привеждане на актива в състояние, което според очакванията на ръководството на предприятието от актива ще могат да се черпят икономически ползи, освен това историческата стойност, която бива цена на придобиване, себестойност, справедлива цена. Отново може да бъде направено обобщението, че „отчетна стойност“ по 1 т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси съвпада с понятието „отчетна стойност“ от СС 4 „Отчитане на амортизации“ и по СС 16 „Дълготрайни материални активи“. При така установена отчетна стойност, ревизиращите органи са изследвали и сравнили за всеки отделен обект двете стойности - отчетната стойност съобразно представените от дружеството счетоводни документи, и данъчната оценка, изчислена по реда на приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси. Въз основа на това са стигнали до законосъобразни изводи относно данъчната основа и размера на данъчното задължение. Сумите за дължимия данък са изчислени на база определените промили, върху данъчната оценка на недвижимите имоти, за ревизирания период, съгласно чл. 15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци. Следователно, релевантна за определяне на размера на задълженията за данък недвижими имоти е стойността, на която активът е заведен счетоводно, аргумент от цитираните разпоредби на т. 2 от СС № 4. Последващите оценки на актива, доказателства, за които в процесния случай не са представени, когато са намерили счетоводен израз като обезценка или преоценка, засягат отчетната стойност. Така направените изводи не се отричат и не могат да бъдат опровергани от допуснатата в решението на първоинстанционния съд техническа грешка при изписването на номера на ревизионния акт, като вместо ревизионен акт № СФР18-РД77-6/11.08.2018 г. е изписан ревизионен акт № СФР118-РД77-6/11.01.2018 г. Всъщност подобно обстоятелство не се и установява по отношение на изписване на датата на издаване на ревизионния акт. Законосъобразно е установена в ревизионния акт и таксата за битови отпадъци. Съгласно чл. 62 от Закона за местните данъци и такси (в приложимата към процесите периоди редакция) таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът й се определя по реда на чл. 66 от закона за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Приложимата за ревизирания период разпоредба на чл. 66 от Закона за местните данъци и такси предвижда, че таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците; почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Условията, при които е допустимо да не се събира такса битови отпадъци, са изчерпателно изброени в чл. 71 от Закона за местните данъци и такси и за съответния данъчен период са: когато услугата сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; относно услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината, а относно компонентата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В случая нито една от тези предпоставки не е налице. Правилно първоинстанционният съд приема, че не се твърди от жалбоподателя, а и няма доказателства, че дружеството е подало декларация, че няма да ползва недвижимите имоти. Следователно, предмет на спор е дали услугите са действително предоставени и правилно ли е определена таксата битови отпадъци. Съгласно чл. 22, т. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столичната община (НОАМТЦУПСО), таксата битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията се определя според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване. За определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията, попадащи в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, по реда на чл. 22, т. 1 предприятията подават в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година до кмета на Столична община чрез дирекция "Икономика и търговска дейност" декларация по образец (декларация № 1) в два екземпляра за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината (чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО). Столичният общински съвет определя размера на таксата за битови отпадъци на един съд за една година за всеки район на Столична община при определена честота на сметоизвозване в левове, в зависимост от вида и обема на съда, като цена на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци. Правилно първоинстанционният съд е приел, че видно от събраните по делото писмени доказателства - заповеди на кмета на Столична община, и от заключението на вещото лице, процесните имоти попадат в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за сектор. Задълженото лице е направило волеиязвление и е декларирало вид и брой на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през процесните години (1 брой съдове от 1100 литра, при честота на извозване 1 път седмично), като именно въз основа на това и съобразно цитираните по-горе разпоредби, таксата за битови отпадъци за услугите сметосъбиране и сметоизвозване е определена в съответствие с размерите, установени в съответното решение на Столичния общински съвет. Предоставянето на услугите е изследвано в хода на ревизията, както и от извършената по делото съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е установило, и в резултат на това е потвърдило заключението на ревизиращите, че услугите по сметосъбирането и сметоизвозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места са действително осъществени. Вещото лице е изследвало и посочило и начина, по който е организирано и осъществено обслужването на имотите. Изводът, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване са действително предоставени от страна на Столичната община не се влияе от евентуалното наличие и на други съдове за събиране на отпадъци. Това обстоятелство не освобождава дружеството от задължението за заплащане на такса битови отпадъци, доколкото разделно събираните отпадъци (хартия и картон, стъкло, пластмаси и метали) са само част от всички битови отпадъци по смисъла на 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси, т. е. за генерираните несепарирани отпадъци сметосъбирането и сметоизвозването се осъществява от общината. Правилно съдът е съобразил и обстоятелството, че услугите по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържането на чистотаата на територията за обществено ползване не са свързани с обслужването на конкретен недвижим имот, нито с генерирането, или не на битов отпадък. Ползването на посочените две услуги е неотносимо при определянето на задълженията за такса битови отпадъци, тъй като отговорността е обща за всички собственици. Принципът е таксата да се престира и при неползването и, като е достатъчно да е доказано реалното и предоставяне. Според чл. 67, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси (в приложимата редакция) таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорц. пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Съгласно чл. 23, ал. 4 от НОАМТЦУПСО предприятията заплащат такса за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер, пропорционален в промили на отчетната стойност на имотите. Неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че таксата за битови отпадъци е определена по реда на чл. 67, ал. 2 от Закона за местнтие данъци и такси. От съдържанието на ревизионния акт се установява, че при определянето на същата е съобразена нормата на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, доколкото за процесните имоти са били подадени декларации по реда на чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни на територията на Столичната община.

Основателно е искането за разноски, като на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 35 120, 45 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3580/30.05.2022 г., постановено по адм. д. № 11608/2021 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА „С. А. Ц. ЕООД да заплати в полза на Столичната община разноските по делото в размер на 35 120, 45 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА