О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50053
София, 26.01.2023 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
изслуша докладваното от съдия Е. С. т. д. №981/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. Г. срещу решение №10545 от 27.10.2021 г., постановено по в. гр. д. №2347/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 с-в, с което е потвърдено решение №6700/29.10.2018 г. по гр. д. №3726/2016 г. на СГС, ГО, 20 с-в. в обжалваната му от П. Г. част.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, потвърждаващо решението на СГС, с което е уважен предявения на осн. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от „Ю. Б. АД против П. П. Г. иск до размер на следните суми : 1.) 83 268.49 CHF - главница по договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 01.10.2008 г., включена в месечните анюитетни вноски, с падеж от 13.04.2013 г. до 16.03.2016 г., както и предсрочно изискуемата част от непадежиралите вноски до края на срока на договора – 13.10.2038 г., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2016 г.; 2.) 43 262.33 CHF - лихва, включена в месечните анюитетните вноски, с падеж от 13.04.2013 г. до 16.03.2016 г.; 3.) 2 119.90 CHF – такси по договора, за периода от 13.04.2013 г. до 16.03.2016 г. и 4. ) 160.68 CHF – застраховка по договора, е неправилно поради нарушение на материалния закон, противоречие с практиката на ВКС и с актове на Съда на Европейския съюз. Твърди се, че в резултат на клаузите на договора, касаещи превалутирането, в това число на чл. 6 , ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2, касаторът в качеството му на потребител е поел съществен валутен риск, тъй като в договора, при който кредитът е усвоен в друга валута (евро), не е посочен нито размера на кредита в швейцарски франкове, нито по какъв начин банката ще формира курсовете купува и продава на съответните валути, нито е посочен размера на погасителната вноска в уговорената в договора валута - швейцарски франкове. Позовавайки се на практиката на СЕС и на ВКС касаторът обосновава извода, че клаузата на чл. 23, ал.1 от договора за поемане на валутния риск от потребителя е неравноправна, поради което и с оглед нейната нищожност, следва да се счита, че кредитополучателят дължи сумите по курс на швейцарския франк към евро, определен в договора при усвояването на сумата. В касационната жалба се излагат съображения за нищожност на клаузата по чл. 3, ал. 1 от договора относно уговорения лихвен процент, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя, давайки възможност на банката едностранно да променя условията на договора. Според касатора кредитополучателят е обвързан само с първоначално определената лихва по кредита, която не подлежи на промяна. На следващо място в жалбата се сочи, че допълнителното споразумение, сключено с потребителя е нищожно съгласно чл. 366 ЗЗД, доколкото размерът на задължението в него е определен на база нищожни договорни клаузи. Твърди се, че нищожността на споразумението има за последица прилагане на клаузите на първоначалния договор, който може да бъде изпълняван и без неравноправните клаузи за едностранно изменение на възнаградителната лихва и курса купува на швейцарския франк към евро. Касаторът поддържа също, че с предварителното искане от банката да се заплащат суми, надвишаващи дължимите вноски, е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 и чл. 96 ЗЗД, която освобождава длъжника от последиците на неговата собствена забава. Иска се отмята на въззивното решение с присъждане на разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулирани са следните правни въпроси:
1. „Неравноправна ли е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за недобросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията по чл.144, ал.3 ЗПП ?“. Сочи се, че въпросът е решен от въззивния съд в противоречие с решение №295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение №384/29.03.2019 г. по т. д. №2520/2016 г. на ВКС, І т. о и решение по дело С -186/2016 г. на СЕС.
2. „Какво е приложението на изключението по чл. 144, ал.3, т. 3 ЗПП спрямо клаузи от договора, касаещи увеличаване на възнаградителната лихва ?“. Според касатора въпросът е решен в противоречие с решение №384/29.03.2019 г. по т. д. №2520/2016 г. на ВКС, І т. о. и решение №424/02.12.2015 г. по гр. д. №1899/2015 г. на ВКС, ІV г. о.
3. „Приемане на нищожна договорна клауза от потребителя чрез допълнително споразумение, представлява ли спогодба по непозволен договор и следва ли да се приеме, че е налице индивидуална договореност ?“.
4. „Как следва да бъде изпълняван договор за кредит – с първоначално договорените лихви и курса купува в чуждестранна валута или следва да се приложи индивидуално договореното в последващо споразумение ?“.
Твърди се, че въпросите № 3 и № 4 са решени от въззивния състав в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №146 от 01.11.2017 г. по т. д. № 2615/2016 г. на І т. о.; решение №201/29.01.2018 г. по т. д. №700/2017 г. на ВКС, І т. о. и решение №198/18.01.2019 г. по т. д. №193/2018 г. на ВКС, І т. о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от „Ю. Б. АД, в който се твърди, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС и СЕС. Акцентира се върху факта, че с обжалваното решение е прието, че посочените от касатора клаузи в договора са неравноправни, в резултат на което задълженията са присъдени от съда в швейцарски франкове в размер, съобразен с първоначално уговорения курс на швейцарския франк към еврото и при първоначално уговорените непроменени лихвени проценти, без да се вземат предвид допълнителните споразумения.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №6700/29.10.2018 г., постановено по гр. д. №3726/2016 г. на СГС, ГО, 20 с-в. в обжалваната му от ответника част, с която П. Г. е осъден на на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на „Ю. Б. АД : 1.) сумата 83 268.49 CHF - главница по договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 01.10.2008 г., включена в месечните анюитетни вноски, с падеж от 13.04.2013 г. до 16.03.2016 г., както и предсрочно изискуемата част от непадежиралите вноски до края на срока на договора – 13.10.2038 г., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2016 г.; 2.) сумата 43 262.33 CHF - лихва, включена в месечните анюитетните вноски, с падеж от 13.04.2013 г. до 16.03.2016 г. съгласно чл. 4, ал. 2 от договора от 01.10.2008 г.; 3.) сумата 2 119.90 CHF – такси по договора, за периода от 13.04.2013 г. до 16.03.2016 г. и 4. ) сумата 160.68 CHF – застраховка съгласно чл. 14, ал. 2 от договора от 01.10.2008 г.
С касационната жалба не се оспорва фактическата обстановка, приета за установено от въззивния състав, а именно, че :
- на 01.10.2008 г., между „Ю. Б. АД и П. Г. е бил сключен Договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот, по силата на който банката се е задължила да предостави на ответника кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 136 440 евро, като разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя в банката и се ползва от него при условията на ал. 3, според която усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс купува швейцарския франк към евро на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро. Предвидено е погасяване на 360 месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора, погасяването се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. Предвидено е, че в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 3, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс продава на банката-ищец за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо съгласие и оправомощава банката. Според чл. 3 възнаградителната лихва представлява сбора от базовия лихвен процент (БЛП), валиден за съответния период на начисляване, и договорна надбавка от 1 пункт (към момента на сключването на сделката БЛП е 5 %), като в ал. 5 е визирано, че БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, а банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и за датата, от която е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Предвидена е неустойка за забава при просрочие на дължими погасителни вноски и при предсрочна изискуемост - в размер на възнаградителната лихва плюс надбавка от 10 пункта. Уговорена е и еднократна такса за управление от 1,5 % върху размера на разрешения кредит, както и комисионна за управление на кредита в размер на 0, 03 %, начислена върху непогасената главница. Съгласно чл. 14 кредитополучателят се е задължил да застрахова ипотекирания недвижим имот, като е да съгласие банката да сключва застраховката от негово име и за негова сметка, като е дал съгласие при липса на средства банката да преведе сумата за застраховката. Чл. 18, ал. 2 от договора предвижда, че банката има право да направи предсрочно изискуем целия дълг по кредита при пълно или частично неплащане на три последователни месечни вноски, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Съгласно чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от договора, кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в лева или евро, като за услугата се е съгласил да заплати съответната комисионна. Кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната във валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит, както и че е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на последиците на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от договора ;
-на 13.10.2008 г. кредитополучателят е подал искане до банката за превалутиране на сумата от 214 261 CHF в евро по посочен в искането курс и сумата да постъпи по сметка в тази валута. С банково бордеро банката е превела сумата от 214 261 CHF, която е била служебно превалутирана от банката. Стойността от 136 440 евро е прехвърлена по сметка на кредитополучателя в тази валута;
- на 14.11.2008 г., банката-ищец е прехвърлила на „Б. Р. С. АД вземането си по процесния договор като на 23.03.2009 г. между Г. и „Б. Р. С. АД е сключено допълнително споразумение към договора за кредит, с което е констатирано, че размерът на задълженията на кредитополучателя е общо 217 313.72 швейцарски франка;
– на 17.11.2011 г. вземането е било цедирано обратно на банката като до кредитополучателя е било изпратено уведомление за двете сделки за цесия, връчено от нотариус чрез залепване по реда на чл.47 ГПК
- на 25.03.2016 г. „Ю. Б. АД е подала искова молба, въз основа на която е било образувано производството по настоящото дело. Към нея е приложено уведомление, което съдържа изявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и съобщение за извършените цесии. Препис от исковата молба е връчен лично на Г. на 26.01.2017 г.
В обжалваното решение е отразено, че от приетото заключение по ССЕ пред първата инстанция се установява, че към главницата от 214 261 CHF са натрупани просрочени задължения в размер на 3 203.19 CHF, както и сума от 2 713, 60 CHF, като така е формирана главница от общо 220 177.79 CHF. Отразеният при ищеца неплатен остатък от главницата е 219 357.20 CHF като дължимата лихва е изчислена на 111 829.68 CHF за целия период от 13.11.2009 г. до 16.03.2016 г., а за претендирания период от 13.04.2013 г. до 16.03.2016 г. тя е в размер на 49 674.16 CHF. Размерът на дължимата наказателна лихва за претендирания от ищеца период 13.04.2013 г. - 16.03.2016 г. е 7 355.10 CHF. Дължимите от Г. суми за застраховки към 16.03.2016 г. са в размер на 160.68 CHF.
Въззивният съд е посочил, че видно от заключението по извършената ССЕ в случай, че между страните бе останал приложим първоначалния погасителен план, без да се отчитат последващите изменения, направени едностранно от банката или с допълнителното споразумение, задълженията на кредитополучателя за периода от 13.07.2009 г. до 16.03.2016 г., биха били: 1). 22 320.84 CHF – просрочена главница, от които 10 928.97 CHF за периода от 13.04.2013 г. до 16.03.2016 г.; 2) 81 395.71 CHF - просрочена възнаградителна лихва, от които 35 411.94 CHF за периода от 13.04.2013 г. до 16.03.2016 г. ; 3). 4 853.42 CHF - неплатени месечни такси за управление, от които 2 119.90 CHF за периода от 13.04.2013 г. до 16.03.2016 г.; 4) 11 421.24 CHF - неплатена наказателна лихва, от които 7 850.39 CHF за периода от 13.04.2013 г. до 16.03.2016 г. В този случай длъжникът би изпаднал в забава с плащането на вноската с падеж на 13.07.2009 г.
Въззивният състав е акцентирал, че пред първата инстанция вещото лице в съдебно заседание от 12.07.2018 г. е установил общия размер на дължимата главница за периода от 13.04.2011 г. до 13.10.2038, а именно - 207 375.74 CHF. Пред въззивния съд е назначена нова ССЕ с поставени от страните задачи, като според разясненията на вещото лице този вариант отчита преизчисления през курса на еврото, а в основния вариант са дадени само стойностите в швейцарски франкове. Апелативният състав е посочил, че при съпоставка с вече приетата пред СГС и тази депозирана пред САС експертизи, същите са достигнали до идентични изводи относно размерите на просрочена главница, просрочена възнаградителна лихва и добавена към нея наказателна лихва, неплатени месечни такси за управление. Вещото лице пред САС е дало различно заключение само по отношение на остатъка от редовната главница за периода 13.04.2013 г. – 16.03.2016 г. по допълнително поставената от съда задача (свързана с изчисления през курс евро – франк), където е посочил, че същият възлиза на 190 424.49 швейцарски франка, което е обосновало крайна сума от 201 353.46 швейцарски франка, вместо посочената в ССЕ пред СГС – 207 375.74 швейцарски франка. Според съда соченото различие обаче не се отразява на крайния резултат по делото, с оглед предявения частичен иск за 83 268.49 швейцарски франка (по малка стойност от сумата от 201 353.46 швейцарски франка), приета за дължима от ССЕ).
С касационната жалба не се оспорват правните изводи на въззивния съд, че двата договора за цесии, както и уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, са били редовно съобщени на кредитополучателя, както и че исковите претенции не са погасени по давност. Тези спорни пред въззивната инстанция въпроси са извън предмета на касационното производство, очертан от касатора, поради което изложените в тази връзка съображения в мотивите на обжалваното решение, не следва да се обсъждат.
Въззивният състав е споделил извода на първата инстанция, че при прилагане на неравноправни клаузи банката е увеличила лихвения процент в ущърб на кредитополучателя, поради което с оглед на тази нищожност, при прилагане на първоначално уговорените лихвени проценти, длъжникът е изпаднал в забава на 13.07.2009 г. Произнасяйки се по въпросите за наличието на неравноправни клаузи в договора, за което съдът следи служебно, въззивният състав е посочил, че приложимият към спорните отношения ЗЗП от 2006 г., третира като неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между права и задълженията на търговеца и потребителя, като изброяването на хипотезите е примерно. Позававайки се на изобилната практика и на ВКС по приложението на чл. 144, ал. 3 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП (решение № 295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ІІ т. о. и др.) и на практиката на СЕС (решение от 30.04.2014 г. по дело C-26/13 на СЕС, решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16 на СЕС, определение от 22.02.2018 г. по дело С-119/17 г.), въззивният съд е изложил подробни мотиви защо приема, че клаузите на чл. 21, чл. 22 и чл.23 от договора, предвиждащи възможност за превалутиране, са неравноправни. В тази връзка съдът е посочил, че при евентуално покачване на курса на франка спрямо лева, кредитополучателят ще внася по-голяма сума в лева за една и съща по размер вноска във швейцарски франкове като от тази разлика в курса (на франка към лева) към датата на отпускане на кредита и съответно датата на превеждане на погасителната вноска, банката реализира печалба, различна от полученото от нея възнаграждението (съставляващо лихва) за предоставяне на заема. Потребителят се явява обременен от поет риск от покриване на курсови разлики при все, че е икономически по-слабата страна в сделката. Потребителят се явява незащитен, тъй като упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни на кредитополучателя икономически интереси и за нея изгодно би било да приеме предложение за превалутиране при неизгоден валутен курс за кредитополучателя. Уговорката, фиксирана в чл. 23 от договора е с неравноправен характер, тъй като не отговаря на изискването за яснота и разбираемост, доколкото липсва предоставяне от банката на потребителя към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволи да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Според съда клаузата на чл.23 от договора създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитния договор по см. на чл. 143, т. 19 ЗЗП.
Въззивният състав е приел също за неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП клаузите по чл.3 ал.5, чл.12 ал.1 от договора, предвиждащи че действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за страните, като банката извършва уведомяване чрез съобщения в банковите салони, както и че банката е запазила правото си по време на действие на договора да променя тарифата си за лихви, такси и комисионните, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21 от договора. Позовавайки се на практиката на ВКС (решение № 314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на ІІ т. о.; решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г), съдът е посочил, че в случая, когато промяната на стойността на банковия лихвен процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без да е посочена методика за промяната му, обосноваваща извод за наличие на основателна причина по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, визираните в ЗЗП изключения не са приложими. При липса на обусловеност на изменението на лихвения процент с конкретни обективни показатели, не може да се счете, че кредитополучателят е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който банката може едностранно да промени цената на предоставената финансова услуга, и следователно не е изпълнено изискването за добросъвестност.
Съдът е отнесъл казаното по-горе и относно неравноправността на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора. Цитирал е решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/16 г. на ВКС, според което доколкото промяната на размера на погасителните вноски е функционално обвързана от недопустима промяна на БЛП (чл. 3, ал. 5 от договора), клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, която не е индивидуално договорена, също се явява неравноправна, тъй като задълженията на кредитополучателя по вноските се определят въз основа на неравноправната клауза за промяна на БЛП. На последно място въззивният състав е приел за неоснователни възраженията на банката, касаещи подписване на допълнителното споразумение и твърдението, че с него е изпълнено изискването за индивидуално договаряне, като е посочил, че допълнителното споразумение към договора за кредит с неравноправни клаузи е също нищожно, тъй като задълженията на кредитополучателя са определени именно въз основа на неравноправните клаузи, включени в основния договор. Според съда сключеното допълнително споразумение в случая не освобождава кредитодателя от задължението да доказва индивидуално уговаряне на спорните клаузи, а подобно доказване в настоящият процес не е проведено успешно.
По отношение на валутата и крайната сума, която се следва за погасяване на дълга, въззивният състав е отчел актуалната практика на ВКС в тази насока – решение № 136 от 20.01.2021 г. по т. д. № 1467/2019 г., на ІІ т. о. и цитираните в него решения на ВКС, съгласно която практика в хипотезата на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), а не в чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната (евро) и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута (щвейцарски франкове). В този случай дължимата от кредитополучателя сума се определя като всяка стойност на месечно определената вноска в швейцарски франкове по погасителен план се изчислява като се прилага курса швейцарски франк към еврото към момента на усвояване на кредита. Съдът е акцентирал, че заключението на вещото лице по допълнителната ССЕ относно размера на задълженията (което е възприето от въззивната инстанция), е изцяло съобразено с посочената практика.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк. решение №1/19.02.2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не са решени в противоречие с практиката на ВКС и с актове на Съда на Европейския съюз и не покриват допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК за допускане на касация, поставените от касатора въпроси под №1 и №2. Въззивният съд изчерпателно е посочил защо приема, че клаузите на договора, свързани с превалутирането на дълга и в частност на клаузите по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и чл. 22 са неравноправни като е посочил, че с тях се създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитния договор по см. на чл. 143, т. 19 ЗЗП. В тази връзка формулираният от касатора въпрос №1: „Неравноправна ли е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за недобросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията по чл.144, ал. 3 ЗПП ?“ е решен изцяло в съответствие, както с посочената от касатора практика на ВКС и на СЕС, така и с цитираната практика от въззивния състав.
Аналогично е положението с формулирания от касатора въпрос №2: „Какво е приложението на изключението по чл. 144, ал .3, т. 3 ЗПП спрямо клаузи от договора, касаещи увеличаване на възнаградителната лихва ?“. В съответствие със създадената непротиворечива практика на ВКС по идентични договори за кредит, сключени от „Юробанк И Еф Д. Б. (понастоящем „Ю. Б. АД), въззивният състав е обосновал неравноправността на клаузите по чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 2 от договора, приемайки, че при липса на обусловеност на изменението на лихвения процент с конкретни обективни показатели, не може да се счете, че кредитополучателят е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който банката може едностранно да промени цената на предоставената финансова услуга, и следователно не е изпълнено изискването за добросъвестност, както и че нищожността на клаузата по чл. 3, ал.5 обуславя нищожност и на клаузата по чл. 6, ал.2 от договора, относима към размера на погасителните вноски.
Въпросите на касатора под №3 и №4, свързани със значението за размера на дълга на кредитополучателя на сключеното на 23.03.2009 г. между П. Г. и „Б. Р. С. АД допълнително споразумение към договора за кредит, а именно: № 3. „Приемане на нищожна договорна клауза от потребителя чрез допълнително споразумение, представлява ли спогодба по непозволен договор и следва ли да се приеме, че е налице индивидуална договореност ?“ и № 4. „Как следва да бъде изпълняван договор за кредит – с първоначално договорените лихви и курса купува в чуждестранна валута или следва да се приложи индивидуално договореното в последващо споразумение ?“, нито са значими за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният състав изрично е посочил, че допълнителното споразумение към договора за кредит също е нищожно, тъй като задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправните клаузи, включени в основния договор, в резултат на което съдът е решил спора без да отчита съглашенията по допълнителното споразумение. В тази връзка въпросите не са обусловили решаващата воля на въззивния състав съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк. решение №1/19.02.2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въпросите на касатора следват защитната му теза за неравноправни клаузи в договора, която е възприета от въззивния съд. Исковете за уважени изцяло с оглед обстоятелството, че са предявени като частични, а не защото съдът е установил размер на задълженията до размер на отразения в счетоводството на банката неплатен остатък. Дължимата от кредитополучателя сума е присъдена в уговорената в договора валута (швейцарски франсове), но всяка стойност на месечно определената вноска в швейцарски франкове по погасителен план е изчислена като се прилага курса швейцарски франк към еврото към момента на усвояване на кредита. Евентуалното несъгласие на касатора с изчисленията, направени от експертите и възприети от съда, има отношение към правилността на обжалваното решение, но не обуславя допускане на касация на подържаните от касатора основания.
С отговора на касационната жалба не се прави искане от банката за присъждане на разноски и не се представят доказателства за направени такива, поради което разноски за касационната инстанция не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10545 от 27.10.2021 г., постановено по в. гр. д. №2347/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :