О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50044

гр. София, 23.01.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №152 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Д., срещу решение №52/01.04.2021г. по в. т.д.№583/2019г. на Великотърновски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение №352/07.03.2019г. по т. д. №2013/2018г. на Великотърновски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Г. Д. против ППЗК „Д. М. , иск с правно основание чл.58, ал.1 от ЗК за отмяна на решенията, взети от ОС на ППЗК “Доверие – Миндя“, проведено на 23.06.2018г., за приемане на член кооператори, за прекратяване дейността на ППЗК „Д. М. и за обявяването й в ликвидация, за вземане на решение за назначаване на ликвидатор, за определяне на неговото възнаграждение както и за упълномощаване на ликвидатора да извърши продажба на недвижимото имущество на ППЗК „Доверие – Миндя“.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди, че при съмнение за липса на безпристрастност на съда, изразена многократно в писмена форма, същият не си e направил отвод по делото, в разрез с нормата на чл.22 от ГПК. Освен това съдът разгледал въззивната жалба, без да изложи собствени мотиви по релевираните от въззивника възражения, които да кореспондират с действителното фактическо положение, като е изопачил доказателствата и по този начин е формирал напълно порочни изводи. Касаторът твърди, че съдът неправилно е преценил правните последици на решението по т. д. №206/18г. по описа на ВтОС, като не е съобразил, че с посоченото решение не са обявени за несъществуващи всички решения на ОС, приети на 11.12.2016г., а само решенията относно подлежащите на вписване обстоятелства – избор на председател, членове на УС и КС. Прави оплаквания, че съдът се е позовал на протокол от 19.05.2018г. от ОС на ППЗК „Д. М. при условие, че му е било ноторно известно, че такова общо събрание не било се състояло и не са били взети решения, още по-малко за утвърждаване на член - кооператори, като същевременно се цитирали решения по дела, които са ирелевантни за спора.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК излага твърдения, че въззивният съд не е обсъдил нито едно от възраженията във въззивната жалба, а е изложил изводи, които не кореспондират с действителното фактическо положение. Твърди противоречие на даденото разрешение с т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което фактическите и правни изводи следвало да намерят израз в мотивите на решението съгласно чл.236, ал.2 от ГПК, като въззивната инстанция следва да отговори на всички доводи при извършване на проверка съгласно чл.269 от ГПК. Касационният жалбоподател също твърди, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, поради което следва касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Ответникът по касация ППЗК “Доверие – Миндя“ поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят няма качеството на член - кооператор на ответната кооперация. Счита, че въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.

Окръжен съд – В. Т. е бил сезиран с въззивна жалба срещу решение №352/07.03.2019г. по т. д. №2013/2018г. на Великотърновски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Г. Д. против ППЗК „Доверие -Миндя“, иск с правно основание чл.58, ал.1 от ЗК за отмяна на решенията, взети от ОС на ППЗК “Доверие – Миндя“, проведено на 23.06.2018г., за приемане на член кооператори, за прекратяване дейността на ППЗК „Доверие - Миндя“ и за обявяването й в ликвидация, за вземане на решение за назначаване на ликвидатор, за определяне на неговото възнаграждение, както и за упълномощаване на ликвидатора да извърши продажба на недвижимото имущество на ППЗК „Доверие – Миндя“. Въззивният съд е приел, че ищецът е активно легитимиран да иска отмяна на решението на общото събрание, тъй като към 23.06.2018г. е имал качеството на член кооператор в ответната кооперация. Установил е, че към датата на провеждане на това общо събрание - 23.06.2018г., са били налице две влезли в сила решения, с които били отменени решения на проведени на 05.03.2016г. и 23.04.2016г. ОС на ответната кооперация за избор на ищеца А. Д. за председател на кооперацията, по аргумент, че същият не е бил неин член-кооператор. Съдът обаче се е позовал на решения на ОС от 11.12.2016г., с които ищецът е бил утвърден за член – кооператор и избран за председател на кооперацията, за които решения по делото липсвали доказателства да са оспорени по реда на чл.58 от ЗК. Изтъкнал е, че решение по т. д. №206/18г. на ВтРС, с което вписани обстоятелства по решението от 11.11.2016г. са обявени за несъществуващи, действа занапред, тъй като е постановено по иск по чл.29 от ЗТР и е влязло в сила на 05.02.2019г., след провеждане на процесното ОС. Наред с това е посочил, че приетото решение на ОС от 19.05.2018г. за изключването на ищеца като член кооператор съставлява извънсъдебно признание от ответника за наличието на членствено правоотношение. С оглед на това е приел, че ищецът е активно легитимиран да предяви иска по чл.58 от ЗК.

По основателността на предявения иск е споделил изводите на първоинстанционния съд. Въззивният съд е счел за неоснователен довода, че процесното ОС от 06.08.2018г. било свикано от УС, който е незаконно избран, като е посочил, че членовете на УС са избрани с решение на ОС от 19.05.2018г. По доводите на ищеца, че е оспорил по съдебен ред това решение, съдът е изтъкнал, че доколкото не се твърди изпълнението на решението да е спряно по реда на чл.61 от ЗК, а евентуалната му отмяна ще има действие занапред, законосъобразността на проведения избор е ирелевантна за настоящото производство. Установил е, че е спазен редът за свикване на процесното извънредно общо събрание на кооперацията, предвиден в чл.16 ал.1 от ЗК, като е свикано по решение на УС с писмена покана, разгласена по реда, определен в Устава, и е спазено изискването за разгласяване най – малко 14 дни преди деня на провеждането. Приел е за недоказани твърдените от ищеца нарушения, изразяващи се в това, че на събранието са присъствали и са приели оспорените решения лица, които не са член – кооператори, като за недоказано е счетено твърдението, че нито едно от присъствалите на ОС на 23.06.2018г. лица, не е имало качеството член – кооператор. Стигнал е до извода, че с провеждането на процесното ОС в присъствието на 24 член – кооператори в хипотеза на чл.17 ал.2 от ЗК и чл.19 ал.2 от Устава са спазени изискванията за кворум /независимо от броя на присъстващите/ и за мнозинство по чл.18 ал1. и ал.2 от ЗК – 2/3 от присъстващите за решението за прекратяване на кооперацията и за обявяването й в ликвидация. Въззивният съд е изложил съображения, че участието на лица, които не са член-кооператори, не води до незаконосъобразност на решението, доколкото това не е опорочило волеизявленията на гласувалите член-кооператори. В тази хипотеза законосъобразността на приетите решения подлежи на проверка с оглед изискуемите кворум и мнозинство. Приел е за правилен извода на ВтРС за необоснованост на исканията на ищеца за отвод на съда по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК и за спиране на производството по делото до приключване на производствата по гр. д. №2338/18г. и гр. д. №1754/18г. двете по описа на ВтРС, образувани по искове на ищеца за отмяна на решения на ОС от 02.05.2018г. и 19.05.2018г. Съдът е изтъкнал, че тези решения пораждат незабавно действие и последици в отношенията между член-кооператорите, като евентуална тяхна отмяна с влязло в сила съдебно решение по иск по чл.58, ал.1 от ЗК ще има действие занапред и е ирелевантна за изхода на настоящото дело.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване.

В случая са неоснователни доводите в отговора на касационната жалба за недопустимост на производството по иска поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца. Въззивното решение на Великотърновски окръжен съд е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск, надлежно предявен от легитимирана страна при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки. Неоснователни са доводите на ответника по касация, че към 23.06.2018г. ищецът не е бил член-кооператор, което се установявало от влязлото в сила на 05.02.2019г. решение №33 от 24.01.2019г. по т. д.№206/2018г. по описа на ОС-В. Т. Със същото решение по иск чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е прието за установено, че вписаните на 22.03.2017г. по партидата на кооперацията обстоятелства /заличаване на членове на УС, КС и председател и вписване на нови УС, КС и председател/ са несъществуващи. В мотивите на съдебното решение е прието, че решенията на ОС на кооперацията от 11.12.2016г. са нищожни, тъй като присъствалите лица не са имали качеството на членове на кооперацията към същия момент. Когато искът е за установяване на факт, обективните предели на СПН обхващат само съответния факт, но не и останалите обуславящи съществуването му факти, които са обсъждани от съда в мотивите на решението. С другите две решения по гр. д.№1118/2016г. на ВТРС, на които се позовава ответникът по касация, по реда на чл.58 от ЗК са отменени решения на ОС на кооперацията от 05.03.2016г. за избор на председател, УС и КС на кооперацията и от 23.04.2016г. за приемане на нови членове, между които ищецът А. Г. Д.. И двете съдебни решения са влезли в сила преди датата на провеждане на процесното ОС - 23.06.2018г., но това обстоятелство е без значение за спора, доколкото има последващо решение на ОС на кооперацията от 11.12.2016г. за приемане на касатора за член кооператор, като липсват данни то да е отменено или обявено за нищожно с решение по предявен по реда на чл.124 от ГПК иск. Следва да се отбележи, че легитимацията на ищеца като член кооператор се потвърждава и от представените по делото доказателства за постановено по гр. д. №1754/18г. по описа на ВтРС обезпечение на иск по чл.58 от ЗК чрез спиране изпълнение на решение на Общото събрание от 19.05.2018г. за изключване на ищеца като член-кооператор. След като с решение от 19.05.2018г. ищецът – касатор е изключен като член - кооператор, то към този момент е бил такъв, а следователно при спиране изпълнението на това решение и към 23.06.2018г. /датата на процесното общо събрание/ е бил член-кооператор.

Не е налице соченото от касатора основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай твърденията на касатора за противоречие с Тълкувателно решение №1/12013г. на ОСГТК на ВКС съставляват оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила от въззивния съд при формиране на извода му, че общото събрание на кооперацията от 08.08.2018г. е проведено съобразно Закона за кооперациите и устава на кооперацията. Тези доводи биха представлявали основания за касиране на въззивното решение като неправилно – чл.281 т.3 от ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.

Дори се приеме, че в изложението се поставя процесуалноправен въпрос относно задълженията на въззивната инстанция, по отношение на този въпрос не е налице селективната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, на която касаторът се позовава. Съгласно постоянната практика на ВКС целта на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма. Въззивният съд е задължен да мотивира решението си, като изложи свои изводи по съществото на спора, произнасяйки се и по всички поддържани във въззивната жалба и отговора защитни доводи и възражения на страните /решение №183/21.11.2018г. по т. д.№542/2018г. на ВКС, I т. о., решение №93/27.11.2020г. по т. д. №2013/2019г. на ВКС, I т. о., решение №125/15.01.2020г. по т. д. №1204/2018г. на ВКС, II т. о., решение №240/15.01.2019г. по т. д. №518/2018г. на ВКС, I т. о., решение №209/20.02.2018г. по т. д. №1096/2017г. на ВКС, I т. о., решение №112/28.10.2020г. по т. д. №2029/2019г. на ВКС, I т. о./. Обжалваното въззивно решение е постановено при обсъждане на доводите и възраженията на страните и на доказателствения материал в пълнота, поради което липсва противоречие със сочената практика на ВКС. Въззивният съд е разгледал всички доводи и възражения на въззивния жалбоподател, като е съобразил установеното с нормата на чл.269 от ГПК задължение да се произнесе по въззивната жалба, без да се отклонява от сочените в нея основания. Изложени са подробни съображения по основните доводи на въззивния жалбоподател за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, а именно: отказ на съдията да си направи отвод и отказ да спре производството до приключване на две преюдициални производства по чл.58 от ЗК. Обсъдени са и доводите за неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в неправилна преценка на районния съд относно наличието на кворум при провеждането на ОС и неправилност на извода, че ОС от 23.06.2018г. е проведено съобразно Устава на кооперацията и Закона за кооперациите. Оплакването във въззивната жалба за нарушаване на правото на защита на ищеца, изразяващо се в това, че районният съд е дал ход на делото въпреки представените от ищеца доказателства за заболяването му и не е уважил доказателствените му искания, не е обсъждано в мотивите на въззивното решение, защото въззивният съд го е обсъдил в определението си от 20.07.2020г. при преценка за наличието на предпоставките по чл.266 ал.3 от ГПК за уважаване на направените от въззивника доказателствени искания. По този начин въззивният съд е обсъдил всички доводи на въззивния жалбоподател, поради което не може да се приеме, че е налице разрешение на процесуалноправния въпрос в отклонение от задължителната практика на ВКС.

Не е налице и соченото от касатора основание за достъп до касация по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. В настоящия случай, оплакванията за неправилност в касационната жалба, при липса на други, допълнителни твърдения в изложението за очевидна неправилност на въззивното решение, не могат да обосноват извода, че обжалваният акт е очевидно неправилен. Решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Всички изложени от касатора оплаквания изискват проверка на правилността на фактическите констатации на въззивния съд и на извършената от него преценка на събраните доказателства, съответно същите представляват касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК и не могат да бъдат разглеждани в стадия по допускане на касационно обжалване.

По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски окръжен съд.

На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 600 лева.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №52/01.04.2021г. по в. т.д.№583/2019г. на Великотърновски окръжен съд.

ОСЪЖДА А. Г. Д. ЕГН5508111440, с адрес [населено място], [улица], да заплати на ППЗК „Доверие -Миндя“,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на сумата от 600 лв. /шестстотин лева/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.