О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50031

гр. София, 20.01.2023 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3826/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 902742/07.10.2020 г., подадена от А. М. Ш. и А. А. Ш., чрез адвокат К. Б., срещу въззивно решение № 903775/03.09.2020 г. по в. гр. д. № 7/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните доуточнени от настоящия състав съгласно т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС въпроси: 1. Може ли единствено въз основа на одобрено от наказателния съд споразумение, чието съдържание се изчерпва с това, че дадено лице е признато за виновно за извършване на престъпление по смисъла на чл. 311, ал. 1, пр. 1 НК, гражданският съд да приеме, че представени пред него официални документи са невалидни документи, въпреки че гражданският съд не разполага с никаква информация за конкретните обстоятелства и изявления, за които е сключено споразумението; 2. Винаги ли внасянето на неверни обстоятелства и изявления в официален документ води до невалидността на този документ; 3. Може ли гражданският съд да се позове само на задължителната сила на влязлата в сила присъда (или одобреното от съда споразумение), по смисъла на чл. 413, ал. 2 НПК, за да признае невалидността на официални документи, въпреки че това е обстоятелство извън посочените в чл. 413, ал. 2, т. 1-3 НПК; 4. Може ли съдът да се произнесе по валидността на документ, който не е приложен в кориците на делото; 5. Може ли съдът да приеме, че един документ е невалиден, без да уточни каква точно е неговата невалидност; 6. Може ли съдът при разглеждане на ревандикационен иск да се произнася по въпроса за валидността на документи, от които ищецът черпи права на собственик, за които документи, с влезли в сила решения по нарочно образувани производства за проверка на валидността на документите, съдът се е произнесъл по-рано и е приел, че документите не са невалидни; 6. Относно задължението на съда да зачете влезли в законна сила решения. Приложени са решения на ВКС с твърдение, че обжалваното им противоречи.

Ответникът по касационната жалба А. М. Г. изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Оспорва касационната жалба и по същество. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 3884/06.11.2019 г. по гр. д. № 402/2019 г. по описа на Районен съд – Г. Д. с което съдът е признал за установено по отношение на А. М. Г. и Д. А. Г., че А. М. Ш. и А. А. Ш. са собственици на 1/2 идеална част от недвижим имот, извън регулацията на [населено място], област Б., находящ се в местността „Г.“, с площ от 600 кв. м., при съседи на имота: път, мелница, А. Ш. и трафопост, ведно с построените в имота масивна стопанска сграда с навес, на основание покупко-продажба при спечелен търг и е осъдил А. М. Г. и Д. А. Г. да предадат на А. М. Ш. и А. А. Ш. владението на 1/2 идеална част от този недвижим имот. Съдът е отменил решението и в частта, в която е отменен нотариален акт № 154, т. 4, рег. № 9147, д. № 320 от 24.08.2018 г. по описа на нотариус В. Б., с който А. М. Г. е признат за собственик на основание давностно владение на процесния недвижим имот. Вместо това въззивният съд е отхвърлил предявения от А. М. Ш. и А. А. Ш. ревандикационен иск.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от сключено споразумение по НОХД, обвързващо гражданския съд, се установява, че с договора, с който ищците са признати са собственици, са удостоверени неверни обстоятелства, с цел използването му като доказателство за тяхното осъществяване в производството по съставяне на нотариален акт № 105, т. I, д. № 241 от 07.03.1994 г. на Районен съд – Г. Д. В мотивите се посочва, че правото на собственост върху имоти – собственост на ТКЗС, които са продадени на търг, преминава в патримониума на купувача от момента и при условията, посочени в сключения писмен договор, като именно този договор, а не протоколът за проведен търг, е юридическият факт, пораждащ правото на собственост за лицето, спечелило търга. Въззивният съд е приел, че доколкото по делото не е представен валиден договор, сключен в резултат на проведен търг, ищците не са придобили правото на собственост върху имота, поради което предявеният ревандикационен иск е неоснователен.

С определение № 71/2021г. по настоящото дело е постановено спирането му до приключване на производството по тълк. д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС, а с определение №80/2022г. производството е възобновено с оглед постановеното Тълкувателно решение № 1/2020г. на ОСГТК.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Първият поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос /може ли съдът, единствено въз основа на одобрено от наказателния съд споразумение, чието съдържание се изчерпва с това, че дадено лице е признато за виновно за извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1 НК, да приеме, че представени пред него официални документи са невалидни, въпреки че не разполага с никаква информация за конкретните обстоятелства и изявления, за които е сключено споразумението/ е значим за изхода на делото. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се допусне касационна проверка за съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос със застъпеното в посоченото от касатора решение № 55/15.05.2018 г. по гр. д. № 2442/2017 г. на ВКС, I г. о., правно становище относно приложението на уредената в чл. 413, ал. 2 НПК правна норма. Останалите, посочени от касаторите въпроси и доводи, не следва да се разглеждат в настоящото производство и ще бъдат обсъдени в решението.

На касаторите следва да се укаже да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лева.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 903775/03.09.2020 г. по в. гр. д. № 7/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

УКАЗВА на А. М. Ш. и А. А. Ш., в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лева и да представят вносен документ. В противен случай производството ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва за прекратяване или насрочване в открито заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: