О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50026

гр. София, 20.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2126 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Агро резерв“ ЕООД срещу решение №260116 от 22.06.2021 г. по в. т.д.№242/2020 г. на АС Варна. С решението в обжалваната част: 1. Е потвърдено решение №1075 от 28.11.2019 г. по т. д.№737/3019 г. на ОС Варна, в частта, с която „Агро резерв“ ЕООД е осъдено да заплати на „Био енерджи корект“ ЕООД следните суми: 382 508.24 лв., представляваща остатък по фактура №64/16.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г. 2000 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; 86 498.16 лв., лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура №64/16.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г.; 426 000 лв., по фактура №65/19.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 19.05.2014 г. 1200 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; 126 699.59 лв., лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура №65/19.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г., върху сумата от 426 000.00 лв.; 2. Е отхвърлено възражението за прихващане на „Агро резерв“ ЕООД за следните суми: вземане по договор за покупко-продажба при условията на фючърс №Ф-1-2016/11.01.2016 г., в размер на 439 981.71 лв., представляваща главница по неусвоен аванс за недоставено количество, ведно със законната лихва за периода от 31.08.2016 г. до 28.05.2019 г., в размер на 122 349,15 лв.; сумата от 155 562 лв., представляваща неустойка, съгласно чл.8.1.,т.(1) от договор за покупко-продажба при условията на фючърс №Ф-1-2016/11.01.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 31.08.2016 г. до 28.05.2019 г., в размер на 43 258.34 лв.; сумата от 165 932.80 лв., представляваща неустойка, съгласно чл.8.1., т. (2) от Договор за покупко-продажба при условията на фючърс №Ф-1-2016/11.01.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 31.08.2016 г. до 28.05.2019 г., в размер на 46 142.23 лв., както и законната лихва за забава по възстановяване на неусвоен аванс в размер на 61 948,72 лв. за периода от 31.08.2016 г. до 14.09.2016 г., в размер на 258.14 лв., вземане по договор за покупко-продажба при условията на фючърс №Ф-2-2016/11.01.2016 г., в размер на 1130.59 лв., произтичаща от качествени отклонения в доставената стока по отношение на чужди примеси и масленост, ведно със законната лихва за периода от 31.08.2016 г. до 28.05.2019 г., в размер на 314.76 лв., сумата в размер на 52 236 лв., представляваща неустойка, съгласно чл.8.1.,т.(1) от договор за покупко-продажба при условията на фючърс №Ф-2-2016/11.01.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 31.08.2016 г. до 28.05.2019 г., в размер на 14 524.51 лв.; сумата от 48 463.40 лв., представляваща неустойка, съгласно чл.8.1.,т.(2) от Договор за покупко-продажба при условията на фючърс №Ф-2-2016/11.01.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 31.08.2016 г. до 28.05.2019 г., в размер на 13 467.90 лв., както и законната лихва за забава по възстановяване на неусвоен аванс в размер на 155 051,28 лв. за периода от 31.08.2016 г. до 14.09.2016 г., в размер на 646.10 лв.; вземане по фактура №00000005370 от 17.08.2016 г., в размер на 2571.79 лв. и фактура №10000001933 от 29.08.2016 г., в размер на 6170.40 лв., съставляващи незаплатен от страна на ищеца транспорт на пшеница по приложени описи и 3. Е разпределена отговорността за разноските за водене на делото пред двете инстанции.

В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, предвид произнасянето на въззивния съд по несвоевременно въведено от ищеца възражение за каузалност, още повече, че по това възражение е налице произнасяне с влязло в сила решение на АС при БТПП. Евентуално се сочи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалния закон, нарушения на материалния закон и необоснованост.В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че решението е вероятно недопустимо, евентуално - очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по множество въпроси, които се свеждат до следния, уточнен от настоящата инстанция въпрос: При произнасяне на съда /с уважаване, съответно отхвърляне/ по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер исковата претенция, силата на пресъдено нещо цялото вземане на ответника ли обхваща или само тази част, съответстваща на размера на иска и поражда ли решението сила на пресъдено нещо по отношение правопораждащите факти на активното вземане. Поддържа се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касация „Био енерджи корект“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сключването на процесните договори за покупко-продажба на пшеница, както и изпълнението по тях за доставката й в договорения размер, се явяват доказани по делото, тъй като приемо-предавателните протоколи са неоспорени и двустранно подписани, а отразеното доставено количество пшеница в двете фактури съответства на това по протоколите. Посочил е, че е налице и съответствие на договорената цена, като частичното плащане по едната фактура, както и извършеното прихващане по тристранния протокол установяват наличие на признание на ответника за дължимост на продажната цена, още повече, че ответникът не твърди и не доказва изпълнение на задължението си за плащане на цената по двата договора. Намерил е за основателна и претенцията за присъждане на мораторна лихва върху дължимите суми - поради липса на предвиден в договора падеж и съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ задължението за плащане е станало изискуемо с изтичане на законоустановения 14-дневен срок от деня, следващ деня на получаване на стоката, удостоверен в приемо-предавателните протоколи – 27.05.2014 г. и 28.05.2014 г. и тъй като претенцията за мораторна лихва е съобразена с три годишната погасителна давност, то я е приел за основателна до размера от 119 003.01 лв. върху главницата от 390 866.94 лв. по фактура №64/16.05.2014 г. и 129 699.59 лв. върху главницата от 426 000 лв. по фактура №65/19.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. – 09.05.2019 г. С оглед изложеното е посочил, че дължи произнасяне по приетите в производството възражения за прихващане с вземания на ответника, както следва: вземане по договор за покупко-продажба при условията на фючърс №Ф-1-2016/11.01.2016 г. и по договор за покупко-продажба при условията на фючърс №Ф-2-2016/11.01.2016 г., които са му цедирани с договор за цесия от 28.05.2019 г. от „А. Р. Т. ООД, като длъжникът е надлежно уведомен за цесията от цедента по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД на 30.05.2019 г. с нотариална покана /на 29.05.2019 г. е осъществена още една цесия с предмет всички главни и акцесорни вземания по двата фючърсни договора, за която длъжникът също е уведомен от цесионера, с дадените му за това пълномощия от цедента/. По отношение на неусвоения аванс от 439 981.71лв. за недоставено количество пшеница, ведно със сумата от 122 349.15 лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.08.16 г. /падежа на задължението за доставка / – 28.05.2019 г. /исковата молба е от 10.05.2019 г./, съдът е посочил следното: По договора при условията на фючърс 1 е заплатен аванс в размер на 750 000 лв., като от договорените 3 000 т. пшеница – бъдеща реколта 2016 г., ищецът е доставил 925,84 т., а за извършената частична доставка е приспаднат аванс в размер на 248 069.57 лв. Част от дължимия за възстановяване аванс, съответен на недоставеното количество стока, в размер на 61 948.72 лв. е върнат на купувача на 14.09.2016 г. и в резултат на това остава неусвоен и невъзстановен аванс в размер на 439 981.71 лв., като дължимостта на тази сума е потвърдена и от заключението на ССчЕ, прието пред въззивната инстанция. В първото по делото заседание след приемането на възражението за прихващане за разглеждане, ищецът представя решение от 27.07.2020 г. по ВАД №91/19 г. на АС при БТПП, [населено място], както и Запис на заповед от 11.01.2016 г., с издател „Био енерджи корект“ ЕООД и поемател „Агро резерв трейд“ ООД за сумата от 975 000 лв., който запис на заповед на 13.08.2016 г. е джиросан на „Агро резерв“ ООД и поддържа, че записът на заповед е издаден като обезпечение на задълженията на продавача по договора от 11.01.2016 г. по фючърс 1, в т.8.3 на който е предвидено изричното му издаване, както и неговата стойност, равняваща се на авансовото плащане, увеличена със стойността на уговорената неустойка от 30 %. Тъй като авансовото плащане по фючърс 1 е 750 000 лв., този размер увеличен с 30 % се равнява на сумата по записа на заповед – 975 000 лв. По арбитражното дело възражението за прихващане е уважено за 142 000 лв. Според ищеца, ако възражението за прихващане бъде уважено и в настоящото производство, то ответникът би се обогатил неоснователно с прихванатата вече сума по арбитражното дело. Ответникът оспорва наличието на каузалитет между записа на заповед от 11.01.2016г. за сумата от 975 000лв и фючърс 1, както и относимостта му към настоящото производство, позовавайки се и на мотивите на арбитражното решение, според които такава връзка липсва. Във връзка с изложеното въззивният съд е приел, че в т.8.3 на договора от 11.01.2016 г. – фючърс 1, изрично е предвидено в случай на авансово плащане, като гаранция за изпълнение на договорните задължения на продавача същият да издаде в полза на купувача запис на заповед за сума, равняваща се на стойността на авансовото плащане, увеличена със стойността на уговорената неустойка от 30%, като авансовото плащане по този договор от 750 000 лв., увеличено с 30% се равнява на стойността на записа на заповед 975 000 лв. В този смисъл е намерил, че е налице изрично уговорена обезпечителна функция на записа на заповед в договора, а издаването му на същата дата на сключване на договора и изцялото съвпадение на сумата по него с посоченото обезпечено задължение по договора, установяват каузалитет на записа на заповед от 11.01.2016 г. за сумата от 975 000 лв. с договора по фючърс 1. Счел е, че мотивите на арбитражния съд за липсата на такъв каузалитет, не формират СПН и не го обвързват, като при частично уважаване на възражението за прихващане с това вземане, обезпечено със записа на заповед от 11.01.2016 г. за сумата от 975 000 лв., се поставя въпросът: може ли ответникът да претендира разликата до пълния размер на своето вземане в последващ процес.Позовавайки се на разрешенията, дадени в част от практиката на ВКС, е изразил становище, че формираната с влязлото в сила съдебно решение на АС сила на пресъдено нещо, обхваща цялото насрещно вземане на ответника срещу ищеца и това препятства възможността той да предяви по друго дело срещу същия ищец ново възражение за прихващане за разликата над извършеното по предходното дело прихващане, за което е постановено и е влязло в сила съдебното решение, а нов процес относно разликата по същото вземане е недопустим. При това положение е достигнал до извод за неоснователност на възражението за прихващане за сумата от 439 981.71лв., неусвоен аванс, ведно със законната лихва за периода от 31.08.2016 г. до 28.05.2019 г., в размер на 122 349.15 лв. По възражението за прихващане с вземането на ответника за мораторна неустойка по чл.8.1, т.1 и на двата фючърсни договора е посочил, че нито в доктрината, нито в съдебната практика намира място разбирането на ответника, че за това неизпълнение продавачът следва да бъде санкциониран с два вида неустойка – мораторна и компенсаторна, а в случая отговорността за частично неизпълнение поглъща тази за забавено изпълнение, поради което двата вида неустойки не могат да се кумулират, а и липсва забавено изпълнение, поради което мораторна неустойка не се дължи. По възражението за прихващане с вземането за неустойка по чл.8.1, т.2 от двата фючърски договора и позовавайки се на т.3 на ТР №1/15.06.2010г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС е изложил съображения, че посочените клаузи за неустойка са нищожни поради накърняване на добрите нрави - минимално определеният размер на неустойката „не по-малко от 30% от внесения аванс“, не е съобразен с размера на неизпълнението и тя се дължи и при неизпълнение на най-незначителна част от дължимата престация. Въззивният съд е изразил становище за недоказаност на възражението за прихващане с вземане за сумата от 1130.59 лв., произтичаща от качествени отклонения в доставената стока по отношение на чужди примеси и масленост и с вземания за транспортни разходи в размер на 2571.79 лв. по фактура №5370/17.08.2016 г. и в размер на 6170.40 лв. по фактура №1933/29.08.2016 г.

Решението на въззивния съд е постановено по редовна искова молба в съответствие със своевременно наведените от страните фактически обстоятелства, искания, отправени до съда и възражения. В този смисъл не съществува вероятност решението да е недопустимо, респективно на това основание касационно обжалване не може да бъде допуснато. Също така при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната и от двамата касатори очевидна неправилност на решението. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Предвид изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че решението в частта, с която е потвърдено решение №1075 от 28.11.2019 г. по т. д.№737/3019 г. на ОС Варна, в частта, с която „Агро резерв“ ЕООД е осъдено да заплати на „Био енерджи корект“ ЕООД следните суми: 382 508.24 лв., представляваща остатък по фактура №64/16.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г. 2000 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; 86 498.16 лв., лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура №64/16.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г.; 57 473.47 лв., представляваща разликата над сумата от 368 526.53 лв. до сумата от 426 000 лв., дължима по фактура №65/19.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 19.05.2014 г. 1200 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; 126 699.59 лв., лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура №65/19.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г., върху сумата от 426 000.00 лв. и в частта за разноските, следва да се допусне до касационно обжалване по формулирания в изложението въпрос. Въпросът е обусловил решаващата воля на въззивния съд, намерил за неоснователно възражението за прихващане със вземане за 439 981.71лв. за недоставено количество пшеница, ведно със сумата от 122 349.15 лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.08.16 г. – 28.05.2019 г., а от друга страна възприетото в решението становище противоречи на дадените в т.2 от ТР №2 от 18.03.2022 г. по т. д.№2/2020 г. на ОСГТК на ВКС разяснения.

В останалата обжалвана част решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като въпроси по отношение изложените от съда мотиви за неоснователност на останалите възражения за прихващане не са формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №260116 от 22.06.2021 г. по в. т.д.№242/2020 г. на АС Варна в частта, с която е потвърдено решение №1075 от 28.11.2019 г. по т. д.№737/3019 г. на ОС Варна, в частта, с която „Агро резерв“ ЕООД е осъдено да заплати на „Био енерджи корект“ ЕООД следните суми: 382 508.24 лв., представляваща остатък по фактура №64/16.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г. 2000 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; 86 498.16 лв., лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура №64/16.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г.; 57 473.47 лв., представляваща разликата над сумата от 368 526.53 лв. до сумата от 426 000 лв., дължима по фактура №65/19.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 19.05.2014 г. 1200 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; 126 699.59 лв., лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура №65/19.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г. и в частта за разноските.

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №260116 от 22.06.2021 г. по в. т.д.№242/2020 г. на АС Варна в останалата обжалвана от касатора част.

Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 13 063.59 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.