О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50029

София, 20.01.2023 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 95 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ди Ес Ойл“ ООД, чрез адв. Р. против решение № 84/21.07.2021 г. по в. гр. д. № 135/2021 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е обезсилено решение № 260161 от 18.12.2020 г., постановено по гр. д. № 712/2019 г. на Окръжен съд Русе и производството по делото е прекратено.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.6, ал.2 ГПК/ и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че при формиране на своите решаващи изводи за недопустимост на предявения иск по чл.440 ГПК, съдът не е съобразил, че искането на ищеца е да бъде установено, че неговите права върху процесната сума /а не върху вземането – стойността, която конкретните парични знаци изразяват/ са нарушени поради предприетите изпълнителни действия, т. е. твърденията му са, че е титуляр на права върху конкретна парична сума /индивидуализирани като конкретна сума, посочено е къде се намират, бидейки точно определени по размер и налични в запорираната сметка, върху която е насочено принудително изпълнение/, а не на право върху стойност, която парите изразяват. При съобразяване на мотивите по т.4 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г....