О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50028

гр. София, 20.01.2023 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 2112 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 38 от 18.02.2022г. постановено по гр. д. № 457/2021г. на Смолянски окръжен съд, с което е отменено решение № 41 от 25.10.2021г. по гр. д. № 80/2021г. на Районен съд-Чепеларе в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Г. К. против „Пампорово” АД, ЕИК830166943, иск по чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди от счупване на дясната раменна кост при падане от горна лифтова станция на лифт № 7 „Двата моста” в к. к. Пампорово, настъпило на 23.02.2016г., поради противоправно бездействие на служители на дружеството по осигуряване безопасно слизане от лифта, за разликата над 12500лв. до 20 000лв. и вместо това е присъдена допълнително като обезщетение за посочените вреди сумата 7 500лв., заедно със законната лихва от 19.02.2018г. до окончателното изплащане. С въззивния акт първоинстанционното решение е потвърдено в останалите части: в частта, с която е уважен иска за 12500лв. и в частта, с която е искът е отхвърлен над 20 000лв. до предявения размер от 25 000лв.

Касационна жалба е подадена от ответника по иска Пампорово” АД. Поддържа се неправилност на въззивното решение. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/следва ли съдът да приеме безусловно показанията на свидетел само въз основа на това, че е очевидец, въпреки че обясненията му противоречат на тези на други свидетели; 2/ при противоречие между гласните доказателства чии показания се кредитират и следва ли да се изложат подробни аргументи за това. Посочена е практика на ВКС, от която се е отклонил въззивния съд, според касатора.

Ответницата М. Г. К. в писмения си отговор, изготвен от пълномощника адв. П., оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е възприел изцяло установената от първоинстанционния фактическа обстановка. На 23.02.2016г. на горна лифтова станция на лифт № 7 „Двата моста“ в к. к.“Пампорово“ при принудително скачане от лифта и последващо „изхвърляне“ от същия ищцата К. получила счупване на дясната раменна (мишнична) кост. От това травматично увреждане е последвало усложнение - трайна контрактура на дясната раменна става, което не е преодоляно и понастоящем. Съдът е счел, че по отношение настъпването на инцидента няма пречка да вземе предвид показанията на свидетеля Д. като очевидец, въпреки евентуалната му заинтересованост поради фактическо съжителство с ищцата. Неговите показания са ценени съгласно чл. 172 ГПК, но те се подкрепят от заключението на медицинската експертиза, според която е напълно възможно травматичните увреждания на ищцата да са получени така, както се твърди в наличните по делото материали. Досежно мястото на инцидента съдът е кредитирал и протокол № 182/23.02.2016г. бланков № 014693, издаден от Планинска спасителна служба на к. к. „Пампорово“, в който като място на настъпване на инцидента е посочена „ски писта“ на връх „С.“. Установено е от показанията на свидетеля С., че той е бил уведомен по телефона за възникнал инцидент с пострадал в района на връх „С.“ в близост до лифт „Двата моста“ на горна станция на лифт № 7; той намерил ищцата между лифта и ски пистата, встрани от лифта. В тази насока са и показанията на свидетеля Д., според когото ищцата била преместена от лифта, за да не пречи. В същия смисъл, макар и косвени, са показанията на свидетеля К. - той бил уведомен от свидетеля Д., че ищцата е паднала при слизане от лифта и бил помолен да се качи на горната станция на лифт № 7, за да направи снимки. При тези доказателства въззивният съд е счел за доказано, че инцидентът, при който са причинени уврежданията на ищцата, е настъпил на място, където ответното дружество осъществява дейността си, а именно горна лифтова станция на лифт № 7 „Двата моста“ в курортен комплекс Пампорово.

По-нататък съдът е изложил съображения относно противоправността в поведението на служители на ответника. Посочил е, че съгласно чл.33 ал.1 т.1 буква “б“ от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на въжени линии (НБЕТНВЛ) необходимият персонал за обслужването на въжената линия трябва да включва персонал във всяка станция и в зоните за качване и слизане; според чл. 40 пътниците следва да спазват в зоните за качване и слизане и по трасето на въжените линии указанията на обслужващия персонал и знаците по приложение №2. Установено е, че обслужващ персонал на горна лифтова станция на лифт № 7 на процесната дата са били свидетелите Г. К. и М.. Те имат задължения според длъжностните се характеристики да обслужват туристите при качване и слизане от съоръженията; да осигуряват безпроблемното им посрещане; в случай, че възникнат трудности за някои от туристите, да се отнасят с внимание, да ги съветват и консултират; посочено е, че посрещането и доброто обслужване на туристите са неразделна част от задълженията им и неизпълнението се смята за дисциплинарно нарушение. В свидетелските си показания и двамата сочат, че са били на работа на сочената дата 23.02.2016г., но не си спомнят за възникнал инцидент с ищцата, при който й е оказана помощ от планинска спасителна служба; свидетелят М. не помни да е донесъл вода на ищцата след падането. Те твърдят, че винаги единият от двамата служители се намира извън сградата, за да наблюдава слизането на туристите и да поддържа площадката за слизане. В разрез с това са показанията на свидетеля Д., според когото не е имало служител извън обслужващата сграда, който да подпомага туристите при тяхното слизане от лифта. Въззивният съд е дал вяра на Д., независимо преценката по чл. 172 ГПК. Той е очевидец, а изявленията на Г.К. и М., че не си спомнят инцидента, не опровергават пряко изнесеното от него. Липсата на спомен може да се дължи на изминалия дълъг период от време, но и на евентуалната им заинтересованост, доколкото при уважаване на иска би могла да бъде ангажирана тяхната регресна отговорност. При наличните данни, че лифтовото съоръжение може да бъде спряно от два бутона - единият в обслужващата сграда, а другият извън нея, то противоречи на формалната логика някой от двамата свидетели да е изпълнявал служебните си задължения извън обслужващата сграда, да е възприел затрудненията, които е изпитвала ищцата при слизането от лифта и да не е задействал бутона за спиране. Ето защо, според въззивният съд е проявено бездействие от страна на тези служители на ответното дружество по отношение изпълнението на вменените им задължения по осигуряване в пълна степен безопасността на слизащите от лифта лица. Съдът е отчел също така, че съоръжението е било пуснато в експлоатация няколко месеца по-рано, а начинът на качване и слизане на туристите се различава от повечето други лифтове в курорта, поради което е било изключително важно служителите на долна и горна лифтова станция да дават адекватни указания и напътствия на скиорите.

Според приетата по делото техническа експертиза на вещо лице от Националната спортна академия инцидентът е можел да бъде избегнат с необходимото и достатъчно внимание от страна на опитен скиор при положение, че спазва указателните табели и реагира адекватно на ситуацията. В случая е налице грешна преценка на ситуацията както от страна на ищцата, така и от тази на возещото се с нея лице. Ищцата е очаквала намаляване на скоростта на лифта и не е забелязала, че същият се движи с еднаква скорост, която не намалява в зоните на качване и слизане, в резултат на което е пропуснала правилното мястото за слизане. Според експерта чувството, че лифтът я изхвърля напред не е резултат от скоростта, а вследствие на това, че е закъсняла с изправянето и слизането. Решаващият състав на въззивния съд не е възприел това заключение. Посочил е, че то не се подкрепя от другите доказателства - показанията на свидетеля Д. и от приложените фотоснимки относно наличните указателни табели, поставени на долна лифтова станция и на стълб преди площадката за слизане от лифта. На тези табели липсва знак, който да указва момента, в който ползвателите на лифтовото съоръжение следва да го напуснат по безопасен начин, а именно знак № 17 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на въжени линии/приложение № 2/ „Напуснете седалката и се отстранете/за скиори/“, който се поставя в началото на зоната за слизане на седалковите въжени линии за превоз на скиори. В този смисъл съдът е счел заключението на вещото лице за необосновано.

В обобщение съдът е приел, че предпоставките за реализирането на отговорността по чл. 49 ЗЗД в случая са установени - на 23.02.2016г. на горна лифтова станция на лифт № 7 в к. к.“Пампорово“ при принудително скачане от лифта на ищцата К. е причинено счупване на дясната раменна /мишнична/ кост, с последвало усложнение; увреждането е резултат от противоправното бездействие на служители на ответното дружество, на които е вменено задължението да обслужват туристите при качване и слизане от лифтовите съоръжения; бездействие на служители на ответника е налице и предвид липсата на знак №17 по приложение №2 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на въжени линии „Напуснете седалката и се отстранете(за скиори)“.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е отчел конкретните факти за случая - начина на настъпване на инцидента, вида и характера на травмата, необходимия период от време за възстановяване, причинените болки, неудобства и дискомфорт, наличието на усложнения и остатъчни страдания, възрастта на пострадалата, социално-икономическите условия в страната към момента на събитието. Посочил е, че болките, страданията, дискомфортът, неудобствата при този вид травма са значителни, по-мощни и по-силни в началните моменти на заболяването; постепенно те са намалели с процеса на оздравяване (изрично в тази насока е медицинската експертиза). Ищцата не можела да спи, не е можела самостоятелно да се обслужва - имала нужда от помощ при къпане и обличане, не е можела да изпълнява пълноценно и трудовите си функции, продължително време е извършвала рехабилитационни процедури. С оглед на всички тези обстоятелства съдът е определил обезщетение от 20 000лв., което е намерил за справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Въззивният съд не е споделил изводите на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване от страна на ищцата поради това, че е пропуснала мястото за слизане. Според съда поведението на ищцата би било съпричинително, ако не е спазила дадените указания за слизане. В случая такива указания на поставени табели не е имало, липсвал е и служител на място, който да съветва и помага. Ето защо, ищцата не би пропуснала мястото за слизане, ако е имало служител, който надлежно да наблюдава и напътства пътниците; той би дал указания, че е необходимо да се изтласка от седалката, а липса на своевременна реакция от нейна страна би й указал да не скача и би предприел спиране на лифта. По тези съображения съдът е отхвърлил възражението за съпричиняване.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК настоящият състав счита, че такива не са установени.

И двата правни въпроса, повдигнати в изложението, са свързани с преценката на свидетелките показания - когато противоречат на другите доказателства и когато отделните свидетели противоречат помежду си. В случая въззивният съд напълно коректно е изпълнил задълженията си да мотивира защо дава вяра на свидетеля Д., независимо от евентуалната му заинтересованост. От една страна, този свидетел е единствен очевидец и затова показанията му са важни; от друга страна, съдът е съпоставил разказаното от него за механизма и мястото на инцидента с другите събрани доказателства. Показанията му, че травмата е причинена при скачане от лифта, кореспондират с отразеното в протокола на Планинската спасителна служба. По отношение липсата на спомен за инцидента от двамата служители на лифтовата станция съдът е изложил напълно логични съображения на какво вероятно се дължат те. Не могат да бъдат споделени застъпените от касатора доводи, че са изтекли всякакви срокове за ангажиране отговорността на двамата служители на ответника, което изключва тяхната заинтересованост. В крайна сметка искът е уважен поради установено противоправно поведение от тяхна страна, така че поддържаната от тях версия е израз на самозащита.

При изложените от въззивния съд мотиви не е налице отклонение от посочената практика на ВКС. Съдът не е приел безусловно показанията на единствения очевидец, както счита касатора, а ги е подложил на съпоставка с другите доказателства по делото. Такива са указанията към съдилищата в посочената практика на Върховния касационен съд. В Решение № 312 от 11.01.2018г. по гр. д. № 191/2017г. на ІV г. о. са дадени подробни разяснения относно преценката на свидетелските показания. Посочено е, че при разминаващи се свидетелски показания за конкретен факт съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил; съдът следва да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда; съдът следва да съобрази също, при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт - присъствал ли е при осъществяването им, има впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите или е узнал за правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др., както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно. В същия смисъл са и решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр. дело № 91/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 194 от 02.07.2012 г. по гр. дело № 92/2012 г. на ВКС, ІІ г. о. и други, посочени от касатора. Въззивният съд в обжалваното решение е действал в съответствие с горните изисквания - обсъдил е всички събрани доказателства, поотделно и в съвкупност, направил е своята преценка на кои свидетели и за кои обстоятелства да даде вяра, като е изложил мотивите си за това. Ето защо основание за допускане на касационно обжалване по визираните правни въпроси липсва.

При този изход в полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които са 1400лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 38 от 18.02.2022г. постановено по гр. д. № 457/2021г. на Смолянски окръжен съд по касационната жалба на „Пампорово” АД, ЕИК830166943.

ОСЪЖДА „Пампорово” АД, ЕИК830166943 да заплати на М. Г. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.5, ап.10 сумата 1400 /хиляда и четиристотин/ лева разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.