О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50024

София, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми декеммври , две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Е. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №2735/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д. чрез адв. М. И. от АК Плевен срещу решение № 36 от 17.03..2022г по гр. д. №419/2021г на Апелативен съд В. Т. , с което е потвърдено решение на Плевенски окръжен съд по гр. д №823/2020г на СРС по уважен иск на основание чл. 55, ал.1 предл трето ЗЗД. Касационната жалбоподателка е осъдена да върне получена от нея като частично плащане на цена по сключения между страните на 14.01.2016г предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот парична сума от 20 000 евро с левова равностойност 39116, 60лв, след прекратяването на договора поради неизпълнение.Развалянето на договора не се оспорва, като спорен въззивният съд е посочил получена ли е била част от цената, предмет на иска за връщане на даденото Удостоверително изявление на ответницата като продавач, че е получила частично плащане на цена в исковия размер, се съдържа в т. 2 от договора, който страните са подписали и заверили нотариално на същата дата Относно начина на плащане, същото е със следното съдържание : „1.сумата 20 000 евро са изплатени от купувача на продавачите (имотът е СИО) на 13.01.2016г по банков пат, по банкова сметка на продавача М. Д. Д. (посочена ) 2. Остътъкът от продажната цена в размер на 1000 евро ще бъде изплатена от купувача на продавачите изцяло по банков път в деня на подписване на окончателния договор, във формата на нот. акт „

Възраженията на ответницата за нищожност на договора поради липса на съгласие, както и за привидност е прието за неоснователно и недоказано Въззивинят съд е посочил, че изричното изявление на ответницата за изплатена от купувача сума (капаро) в т.2 на договора не се опровергава от обстоятелството, че съгласно вносната бележка за парите по нейна сметка, тя е вносителят. Д. е получила плащането от купувача както е декларирано, което обяснява и защо този документ се намира в държание на ищеца. По делото не е установена друга причина за това, освен твърденията му. В частта, в която страните са направили изявленията по т.2 от договора документът е частен свидетелстващ и има доказателствено значение за получаването.Изтъкнато е, че първоинстанционният съд водещо е основал изводите си на направеното изявление, а не на индицията в чие държание е вносния документ, каквото оплакване е поддържала ответницата като въззивен жалбоподател.Твърдението на последната, че соченият факт на получаване на част от цената не се е осъществил, представлява оспорване на съдържанието на документа, в частност на декларацията в договора.Затова ВТАС не е обсъждал и съобразявал показанията на свидетели, доведени от ответницата за да го опровергава.Без значение за спора е как Д. се е разпоредила с внесената сума по-нататък.Основанието за получаването й е отпаднало и тя трябва да върне полученото.

В касационната жалба се поддържа процесуална и материална незаконосъобразност на решението и необоснованост на изводите на ВТАС Жалбоподателката счита, че ищецът е бил освободен от следваща се доказателствена тежест да докаже плащане, чрез писмени доказателства, като представи или разписка - ако сумата е платена в брой, или банков документ за плащане по банков път.Такива документи за плащане няма. Има вносна бележка за същата сума, при нейното внасяне по посочената в клузата банкова сметка на ответницата на посочената дата, но вноската е извършена от последната с посочено основание „захранване на сметка”, следоватлено тези пари са нейни спестявания, а не пари на ищеца. Налчието на самата вносна бележка в държание на последния не доказва предаване на парите от него, нито внасяне на негови пари, а и договорът е бил привиден. Затова съдът неправилно е основал изводите си на договорната клауза.В нарушение на чл.154 ал.1 и чл. 235 ГПК съдилищата приемат доказването на иска за проведено само поради клауза в договор, без да обсъдят всички доказателства

Към жалбата е приложено изложение с формулирани въпроси, изразяващи доводите за непровеждане на нужното доказване от ищеца : 1) Допустимо ли е да бъде прието за доказано плащане на процесната сума само въз основа на клаузата, записана в т.2 от придварителния договор, като не са съобразени други представени доказателства, сочещи липса на плащане, при условие че няма изрична уговорка, че договора служи като разписка. 2)Подлежи ли на доказване от ищеца даване, респ. получаване от ответницата на част от продажната цена по общия процесуален ред предвиден в чл. 164, ал.3 ГПК чрез представяне на надлежни писмени доказателства 3)Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доказателства;да съобрази, че ищецът не може да представи доказателства за плащане, в брой или по банков път.

Сочи се основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК общо по всички въпроси, поради противоречие с ППВС №7/1965г, ППВС №1/1979г ТР № 1/2013г ОСГТК на ВКС , ТР №1 /2001г ОСГК и реш. № 205/2011г на ВКС 2-ро т. о, като се изтъква и чл. 280 ал.1 т.3 по същите въпроси

Постъпил е отговор от Р. Г. А.,чрез адв.Л. К..Не се аргументират специалните основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1,или т.3 ГПК, които се смесват и не се обосновават.Самите въпроси, в които липсва конкретизация, съдържат бланкетно твърдение за противоречие с цитираната задължителна практика и несъстоятелни твърдения, например че чл.164т.3 ГПК(т. к в чл.164 ГПК няма „ал.3” ) урежда общия ред за доказване Цитираният член в ГПК урежда недопустимост на свидетелски показания. Изтъкваното ППВС№1/79г като зъдъжителна практика няма връзка с поставените въпроси, засягащи доказателствената тежест.Отговорът на въпроса по прилагането на чл. 236 ал.2 ГПК е ясен. Касационната жалба се оспорва и по същество, претендират се разноски .

Върховен касационен съд, ІІІ г. о намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване .

Първият въпрос в изложението е доказателствен и за да го формулира в првия му аспект, защитата го свързва с оспорване на правно разрешение, каквото въззивният акт не е давал .Въззивният съд не е приемал, че сумата която ищецът си иска обратно следва да бъде му бъде присъдена защото така е договорано в клауза от предварителния договор, а тъй като в т.2 от договора е засвидетелствано от ответницата, че е получила посочената с иска парична сума от продавача, като цена. Договорът е правопораждащ факт за правата и задълженията между страните в облигационната им връзка и се доказва с обективиране във формата, която законът изисква за него.Когато е сключен в писмена форма, договорът може да съдържа свидетелстващи изявления на страните за факти включително получено ли е нещо от насрещната страна което в случая на разваляне на договора ще подлежи на връщане.Страните не договарят по отразения факт, те го засвидетелстват.Свидетелстващи изявления касателно плащането и получаването на част от цената са от значение за изпълнението на паричното задължение на купувача, служат и за доказването му чрез действие и могат да се опровергават в случаите и по начина, допустим от закона за частните свидетестващи документи.Включени в съдържанието на писмен договор, изявления като процесното представяват частни свидетелстващи документи, което се съобразява при оспорването им от издателя, а оценката на тяхното доказателствено значение зависи от съдържанието им, като не е от решаващо значение дали страните са посочили изрично дали „договорът служи като разписка”Това утвърдено в практиката на ВКС правно виждане е застъпено и в обжалваното съдебно решение.Не е отговорено на общото изискване в чл. 280 ал.1 ГПК за формулиране на конкретен правен въпрос, решаващо произнесен и обусловил правните изводи на съда в решението

По втория формулиран въпрос също не е налице основание за допускане до касационно обжалване.За да иска обратно получана част от цена след развалянето на договор като процесния, ищецът следва да докаже даване, респ получаване на исковата сума и въззивния съд е формирал решаващи изводи в тази насока.Като основан на твърдението, че надлежни писмени доказателства няма по делото, въпросът е некоректен.Отговорът му е принципно положителен, но няма да обуслови други решаващи изводи освен оспорваните, ако се съобразява правната определеност за надлежно доказателство.Независимо дали са включени в съдържанието на писмено сключен договор, или са съставени отделно, процесните документирани свидетелства са належно писмено доказателство. Приобщени по делото, те подлежат на преценка от съда поотделно и в съвкупност с всички други събрани доказателства, но единствено с допустимо събраните доказателства, тъй като за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен свидетелстващ документ законът предвиджа ограничения при доказателствените средств .

Същото следва да се изтъкне и по третия формулиран въпрос, предвид застъпените при формулирането му тези и твърдения на защитата за необсъдени доказателства и доводи на страните Свидетелски показания въззивният съд не е имал да обсъжда, тъй като са недопустими. Писмените доказателства са обсъдени от въззивния съд и на доводите на страните, свързани с проведеното доказване, е отговорено по същество в решението, поради което не е налице противоречие с установената практика на ВКС по въпроса. Изводите на съда са основани както на изявлението на ответницата, че е получила плащане на търсената с иска сума от продавача, така и на факт, установен с други писмени доказателства.Парична сума в посочения размер е постъпила по посочената в договора нейна сметка, т.е постъпила е в нейния патимониум на посочената дата.За конкретната сума, постъпила по тази сметка и на тази дата е направена и декларацията, че представлява цена, платена от купувача на продавача.Вноската по разкритата сметка е направена от ответницата, не е превод „по банков път”, каквото приравняване страните са манифестирали, но то не засяга верността на свидетелстващото изявление на ответницата и поради това не е разколебало въззивния съд при извода за реално получаване на сумата. Необосновано се изтъква и основание по чл.280 , ал.1 т.3 ГПК,за което защитата не сочи никакви съображения.

Преди всичко, в изложението касаторът е длъжен да изтъкне правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда, правните му изводи при конкретната фактическа обстановка, като и при трите формулирани въпроса в изложението не е отговорено на горното условие.

Касаторът дължи разноски, установени в размер на 2000 лева за адвокатска защита

Воден от горното ,ВКС ІІІ г. о

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 36 от 17.03.2022г по в. гр. д. №419/2021г на Апелативен съд В. Т.

Осъжда М. Д. Д. да заплати на Р. Г. А. сумата 2000 лева разноски в насоящето производство .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .