№ 50017 София, 18.01. 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2725/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 564/04.05.2022 г. по в. гр. д. № 3132/2021 г. Пловдивският окръжен съд е отменил решение № 262264/21.09.2021 г. по гр. д. № 18623/2019 г. на Пловдивския районен съд, вместо което е отхвърлил предявения от А. Б. К. срещу „К. И. ООД [населено място] иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия - заключване на вратата към входа на задния двор и паркиране на автомобили в прохода към двора, с които се ограничава достъпът на ищеца до вътрешния двор на сградата с идентификатор ............, в която се намира имотът, чийто ползвател е последният, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, ведно с 3.019% ид. ч. от общите части на сградата и 3.113% ид. ч. от поземления имот, върху който тя е построена.

Касационна жалба вх. № 12478/11.05.2022 г., в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК, е подал ищецът, който иска отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

От ответника по иска и по касационната жалба не е постъпил писмен отговор.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:

Данните по делото сочат и това е прието за установено, че с н. а. № .../2015 г. ищецът е закупил самостоятелен обект в сграда № 5, съставляващ ателие № 4 за творческа дейност, с площ от 58.24 кв. м., ведно с прилежащите 3.096 % ид. ч. от общите части на сградата, а с н. а. № .../2016 г. е закупил 3.113% ид. ч. от поземления имот, целият с площ от 437 кв. м. С н. а. № ..../2020 г. ищецът дарил на своята дъщеря Я. А. К. придобитата собственост, като си запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване.

Ответникът, чиито управители са Н. А. Б. и К. А. Б., е собственик на находящи се в същата сграда апартаменти №№ 3 и 6, на гаражи №№ 1, 2, 3 и 4, както и на 13.78% ид. ч. от поземления имот.

По делото е представен протокол от проведено на 11.06.2020 г. общо събрание, от който е видно, че са взети решения за подмяна на бравата и/или патрона на дворната врата към общия за всички съкооператори двор на сградата и премахването на поставения незаконно от семейство Б. катинар и всякакви други заключващи приспособления и предоставяне на ключ на всеки от собствениците в сградата за дворната врата с цел достъп и ползването му неограничено и при равни права; за забрана на паркиране на всякакви превозни средства в двора и превръщането му в паркинг/гараж на конкретен съкооператор; за забрана конкретно за автомобили, собственост на семейство Б. /или техни фирми/, да бъдат паркирани в двора, с указанието, че те имат право единствено и само на преминаване и достъп до гаражите /собственост на тяхната фирма/ в общия за всички съкооператори двор, без да извършват каквито и да е самоуправни действия в общи части на имота - в частност двора на сградата; за поставяне на чип за улеснен достъп до входната врата на кооперацията.

По делото е приобщена прокурорска преписка № 3200/2019 г. на РП - П., образувана по жалба от ищеца против управителите на ответното дружество и техния баща А. Н. Б., като от приложения по преписката протокол за доброволно предаване от 01.06.2020 г. е видно, че на посочената дата К. А. Б. е предал на разследващ полицай 1 бр. ключ за катинар от дворна врата, находяща се на адрес [населено място], [улица]. На 03.06.2020 г. ищецът, в качеството му на свидетел в хода на досъдебното производство, е дал показания, които въззивният съд е ценил, доколкото в тях се съдържа извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти, че му е предаден 1 бр. ключ от дворната врата.

От показанията на св. П. Д., който притежава жилище и търговски обект /заведение за бързо хранене/ в сградата, е установено, че дейността на заведението налагала ежедневното зареждане на продукти. То било проектирано така, че отпред имало вход за клиенти, а отзад - вход за получаване на стока. Достъпът до задния вход се осъществявал през двора на сградата. Свидетелят е посочил, че няма свободен достъп до този вход, тъй като постоянно там имало паркирани автомобили, най-често два автомобила марка „М.“, единият от които с регистрационен номер РА № ............, се управлявал от Н. Б., и един марка „Т.“ с регистрационен номер РА ....., който се управлявал от К. Б.. Другите собственици в сградата не паркирали в този двор. Според свидетеля след паркирането на посочените автомобили оставало място колкото да мине човек - около 1.5 м. Свидетелят е посочил и, че вратата не се заключва от повече от половин година; преди я затварял по съображения за сигурност, но спрял да я затваря. Дворът като обща част свидетелят използвал за преминаване и за склад, като съхранявал там амбалаж, касетки и един стол.

Св. М. Ж. е работила като ценовик във фирмата-строител на сградата. От показанията е установено, че сградата е била предадена през 2015 г., както и че последните дни преди предаването строителят е поставил метална врата за влизане в двора, като целта била да се ограничи влизането свободно в него. По проект нямало предвидена врата. Вратата била с обикновена брава и секретен ключ. От фирмата-строител се раздавали ключовете за вратата и за гаражите. През тази врата се влизало за зареждане на заведението, находящо се в сградата, и за достигане до двата гаража, собственост на ответното дружество. Свидетелката е отрекла да знае дали понастоящем вратата се заключва и дали съществува.

Въззивният съд е приел, че в случая са налице данни, че и двете страни по делото са придобили вещни права върху идеални части от терена. Макар и да не е установено категорично дали всички собственици на самостоятелни обекти в сградата са придобили идеални части от терена, то наличието на взето решение от общо събрание на етажните собственици по отношение на ползването на дворното място е индиция за това, че то представлява обща част. Съдът е приел и това, че ищецът, с оглед качеството му на ползвател на идеални части от терена, се явява легитимиран да предяви негаторен иск за защита на вещното си право /по аргумент от чл. 111 ЗС/.

Въззивният съд е посочил, че като неоснователни действия, с които ответното дружество чрез своите управители пречи на ищеца, в исковата молба се сочи поставянето на пневматично заключващо устройство на входната врата на двора на сградата, смяна на бравата на същата врата без предоставяне на ключове от нея, както и ежедневното паркиране в дворното място.

По отношение на първото от твърдените неоснователни действия съдът е посочил, че ако ответникът по негаторния иск преустанови действията, с които пречи на ищеца, то това обстоятелство подлежи на съобразяване от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и в този случай искът подлежи на отхвърляне, т. е. искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, ако към момента на приключване на съдебното дирене действията, препятстващи упражняване правото на ищеца, или резултатът от тези действия, не съществуват. В случая още в исковата молба ищецът е заявил, че пневматичният заключващ механизъм на входната врата е бил премахнат от управителите на ответното дружество. Отделно от това е установено, че след завеждане на делото /през 2019 г./, през м. юни 2020 г. един от управителите на дружеството е предоставил на ищеца ключ от вратата. При това положение съдът е приел, че действията на ответника, за които се твърди, че ограничават достъпа на ищеца до дворното място, са били преустановени към момента на приключване на съдебното дирене. Този извод се подкрепя и от показанията на св. П. Д., разпитан по делото на 25.01.2021 г., който е установил, че процесната врата не се заключва от повече от половин година. Това според въззивния съд само по себе си обуславя извод за неоснователност на негаторния иск в частта, с която се иска преустановяване на действията по заключване на вратата към входа на задния двор на сградата.

По отношение на действията на ответника по паркиране на автомобили в дворното място въззивният съд е посочил, че дворното място има статут на обща част на сградата и по тази причина начинът на ползване и управлението му се определя по решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост по реда на ЗУЕС. От протокола за проведено на 11.06.2020 г. /след образуване на делото/ общо събрание е видно, че етажните собственици са взели решение за забрана на паркиране на всякакви превозни средства в двора и превръщането му в паркинг, както и за забрана конкретно за автомобили, собственост на семейство Б. /или техни фирми/ да бъдат паркирани в двора. От показанията на св. П. Д. е установено, че двамата управители на дружеството паркират ежедневно в дворното място леки автомобили, като тази практика не е преустановена и след решението на общото събрание. Действително, двата автомобила, посочени от ищеца в исковата молба и от свидетеля в показанията му, са собственост на трети за спора лица, но по делото безспорно е установено, че същите се управляват и ползват от управителите на дружеството, което от своя страна е собственик на няколко самостоятелни обекта в сградата. Ето защо действията на управителите на ответника по паркиране на автомобилите в двора са предприети във връзка с упражняване на правото му на собственост в сградата и го обвързват. Тези действия, с оглед взетото от общото събрание решение относно ползването на дворното място, могат да се квалифицират като неоснователни.

Въззивният съд е приел за недоказано наличието на следващата предпоставка за уважаване на негаторния иск - действията да създават за ищеца пречки по-големи от обикновените, поради което и в тази си част искът се явява неоснователен. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените се прави с оглед спецификите на всеки отделен случай. От събраните по настоящото дело доказателства не е установено по какъв начин паркирането на автомобилите смущава правото на ищеца на нормално и спокойно ползване на дворното място и какви конкретни пречки създава то за него. Не може да се възприеме тезата, че в случая паркирането в дворното място е действие, което по естеството си пречи на ищеца да упражнява правото си. Следва да бъде отчетено също така, че по делото е установено, че чрез преминаване през дворното място се достига до два от притежаваните от ответното дружество гаражи, както и до задния вход на намиращото се в сградата заведение за бързо хранене за зареждане на същото, т. е. дворното място служи за подход към посочените обекти. От това обстоятелство може според въззивния съд да се заключи, че ползването му от етажните собственици, в това число и от ищеца, при всички положения следва да бъде съобразено с правото на собствениците на тези обекти безпрепятствано да преминават през него, за да достигат до тях. Това от своя страна значително ограничава възможността за свободно ползване на дворното място, като се вземат предвид и данните за неговите размери, които се извличат от показанията на св. П. Д., както и от приложения към прокурорската преписка снимков материал.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси, по които според него е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Дали дворът в съсобствен имот може да бъде използван само от един от съсобствениците за паркиране на негови служебни автомобили при явно несъгласие на останалите съсобственици в сградата /взето с решение на общото събрание на Ж./, без в този двор да са обособени или проектирани паркоместа, като по този начин се препятства възможността на всички останали съсобственици да ползват процесния двор - при поставянето на този въпрос касаторът се позовава и на решение № 73/16.04.2018 г. по в. т. д. № 52/2018 г. на Варненския апелативен съд, III-ти състав;

2. Дали да пропускаш някой до имота му, но да не му позволяваш да използва двора си по предназначение /защото си решил, че ще паркираш там/, означава, че създаваш пречки на собственика да осъществява пълен обем от права върху имота си по чл. 109 ЗС - при поставянето на този въпрос касаторът се позовава и на т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и решение № 11/23.02.2018 г. по гр. д. № 954/2017 г. на ВКС, II-ро г. о.

Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК касаторът обосновава в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в касационната жалба с твърдения за противоречие в мотивите на въззивния съд в частта за отхвърляне на негаторния иск по отношение действията на ответното дружество по паркиране на автомобили в дворното място; за противоречиви мотиви и игнориране на обстоятелството, че фактическото положение по отношение заключването на вратата към входа на двора е възстановено поради намесата на МВР и прокуратурата; липса на мотиви по приложението на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1, т. т. 1 и 3 ЗУЕС; игнорирането на чл. 38, ал. 1 ЗС; липсата на мотиви по тезата, че ищецът следва да води дело по чл. 109 ЗС към всяка от фирмите, които паркират коли в двора, при факта, че всички тези фирми са с едни и същи собственици - физически лица - сем. Б.; в тази насока релевантни според касатора са предприетите от представителите на дружеството фактически действия по незаконно паркиране на коли в съсобствен имот - решение № 47/26.03.2021 г. по гр. д. № 2442/2020 г. на ВКС, I-во г. о., като е без значение собствеността на средствата и/или способите, чрез които практически се осъществяват извършваните неправомерни действия; липсват мотиви за неоснователност на действията на ответника - кое е действието, кой е неговият автор, в какво се състои нарушението; създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост според предназначението на имота и в неговия пълен обем; че действието или бездействието на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените; игнорирана е константната съдебна практика, че от значение е дали ответникът е създал и поддържа противоправното състояние, при което етажният собственик е лишен от достъп до обща част - решение № 11/23.02.2018 г. по гр. д. № 954/2017 г. на ВКС, II-ро г. о.; липсват каквито и да е мотиви, че ответникът е създал и поддържа противоправното състояние по незаконно паркиране в съсобствен двор повече от 7 години, при което етажният собственик в лицето на ищеца /заедно с още 11 семейства/ е лишен от достъп до обща част; окръжният съд не само че установява фактически истинността на това правно състояние, но си позволява да не изгради мотиви за неговата санкция и премълчавайки всичко това, да изложи особено противоречивия диспозитив, с който да отмени законосъобразното първоинстанционно решение. Позовава се на в. гр. д. № 1786/2019 г. на Варненския окръжен съд и на решение № 466/03.11.2016 г. по гр. д. № 500/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

В практиката на ВКС /определение № 438/19.10.2018 г. по т. д. № 1199/2018 г. на I-во т. о., определение № 524/05.12.2019 г. по ч. т. д. № 2064/2019 г. на I-во т. о., определение № 535/31.07.2018 г. по т. д. № 562/2018 г. на II-ро т. о., определение № 921/23.11.2018 г. по гр. д. № 2010/2018 г. на IV-то г. о., определение № 527/26.11.2018 г. по гр. д. № 1817/2018 г. на I-во г. о., определение № 50463/11.11.2022 г. по гр. д. № 2117/2022 г. на I-во г. о./ се приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима с оглед приетата от съда фактическа обстановка, а още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертани от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценката за неправилност, т. е. към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на Европейския съюз, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите - в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в заключване на вратата към входа на задния двор, тъй като такива видими тежки пороци на решението, като посочените по-горе, не се установяват. Не се и установява мотивите към решението да са противоречиви, а и те отговарят на изискванията, формулирани в т. 3 на Постановление № 1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС, да бъдат точни, ясни и убедителни. А обстоятелството, че фактическото положение е възстановено поради намесата на разследващите органи, е съобразено при точното приложение на процесуалната норма на чл. 235, ал. 3 ГПК като факт, настъпил след предявяване на иска, и който е от значение за спорното право. След като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, опита и научните правила, въззивното решение в означената обжалвана част не е очевидно неправилно. То не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на другото основание, на което касаторът се позовава в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК - това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не са изпълнени изискванията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът да формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение в тази част, и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, изразващи се в паркиране на автомобили в прохода към двора, с които се ограничава достъпът на ищеца до вътрешния двор на сградата. Касационното обжалване следва да се допусне по първия поставен от касатора правен въпрос, уточнен от състава на ВКС, I-во г. о., съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: има ли право собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост да извършва паркиране на превозни средства в дворното място, представляващо обща част, при наличие на решение на общото събрание, което забранява такова действие. С оглед спецификата на разглеждания случай касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 564/04.05.2022 г. по в. гр. д. № 3132/2021 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от А. Б. К. срещу „К. И. ООД [населено място] иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия - заключване на вратата към входа на задния двор, с които се ограничава достъпът на ищеца до вътрешния двор на сградата с идентификатор ............., в която се намира имотът, чийто ползвател е последният, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...............с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, ведно с 3.019% ид. ч. от общите части на сградата и 3.113% ид. ч. от поземления имот с идентификатор ............., върху който тя е построена.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 564/04.05.2022 г. по в. гр. д. № 3132/2021 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от А. Б. К. срещу „К. И. ООД [населено място] иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия - паркиране на автомобили в прохода към двора, с които се ограничава достъпът на ищеца до вътрешния двор на сградата с идентификатор .............., в която се намира имотът, чийто ползвател е последният, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..............с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, ведно с 3.019% ид. ч. от общите части на сградата и 3.113% ид. ч. от поземления имот с идентификатор ..............., върху който тя е построена.

Указва на касатора А. Б. К. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното обжалване в размер на 40 /четиридесет лв./ лева и в същия срок да представи доказателства за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната.

При изпълнение на указанията в срок делото да се докладва за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: