Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: И. Д. Членове: С. В. С. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 6700 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. С. чрез пълномощника му адв. А. против решение № 3345 от 17.05.2022 г., постановено по адм. д. № 8375/2019 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т.3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - П. Н., чрез процесуалните си представители, поддържа становище за основателност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че решението е недопустимо, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на П. Н. и К. С. против мълчалив отказ на кмета на Столична община да допусне изменение на подробния устройствен план на основание чл. 134, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗУТ по преписка № СОА19-ГР94-2450/21.05.2019 г.

Безспорно по делото е, че касационния жалбоподател е съсобственик при равни квоти с ответника по настоящето дело П. Н. на поземлен имот с идентификатор 68134.204.1131 с площ от 125 кв. м., с административен адрес: гр.София, район [район], [улица], попадащ в кв.204 по плана на гр.София, м. Красно село център. Реална част от имота с площ 115 кв. м., съгласно предвижданията на плана, одобрен с решение № 64, т.65 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичен общински съвет (СОС) попада в предвиденото разширение на [улица]. С решение № 3507/17.03.2021 г., постановено по адм. д. № 10605/2020 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 4008/20.07.2020 г. постановено по адм. д. № 5132/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на П. Н. и К. С. за прогласяване на нищожност на решение № 64, т.65 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС, с което е одобрен подробен устройствен план ЗРП за м. Хиподрума, в частта относно ПИ с идентификатор 68134.204.1131, кв.204, гр.София.

От събраните по делото доказателства е видно, че с предходно заявление с вх. № СОА19-ГР94-981/26.02.2019 г. до кмета на Столична община, настоящия касатор и П. Н. са поискали: 1/ спиране на започнало отчуждително производство на основание чл. 208, ал.2 ЗУТ (във връзка с реализацията на обект Транспортен тунел под бул. Ц. Б. ІІІ, съгласно действащия ПУП по Решение № 64/01г на СОС, касаещ 115 кв. м. от собствения им имот и 2/ разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП на основание чл. 134, ал.2, т.1 ЗУТ, относно ПИ № 68134.204.1131. По повод това заявление е постановен отказ, изх. № САГ19-ДР00-471-(2)/21.03.2019 г. от главния архитект на Столична община, който е обжалван от П. Н. и К. С. пред Административен съд София град. С решение № 118/10.01.2022 г., постановено по адм. д. № 4731/2019 г. Административен съд София град отменя писмо, изх. № САГ19-ДР00-471-(2)/21.03.2019 г. в частта му, обективиращо отказ на главния архитект на СО да издаде заповед за разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП, одобрен през 2001 г., на основание чл. 134, ал.2, т.1 ЗУТ относно ПИ с идентификатор 68134.204.1131 и връща преписката в тази й част на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Първоинстанционното решение е обжалвано и с решение № 8877/12.10.2022 г., постановено по адм. д. № 2572/2022 г. по описа на Върховния административен съд първоинстанционното решение в тази му част е оставено в сила.

Настоящият състав намира, че е налице недопустимост на оспорването, предвид предходно подаденото заявление СОА19-ГР94-981/26.02.2019 г. от К. С. и П. Н. с искане за изменение на ПУП по чл. 134, ал.2, т.1 ЗУТ, за същия имот, по което заявление е постановен изричен отказ от главния архитект на СО, съгласно делегираните му правомощия от кмета на СО. Този отказ, както бе посочено по-горе е отменен от съда като решението е потвърдено с решение № 8980 от 13.10.2022 г. по адм. д. № 2776/2022 г. на Върховния административен съд и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, съгласно мотивите на решението. Процесното заявление, вх. № СОА19-ГР94-2450/21.05.2019 г., подадено от касатора и П. Н. е второ по ред, с което отново се иска разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП, на основание чл. 135, ал.3 ЗУТ, като се сочи само друго правно основание чл. 134, ал.1, т.2, предл. второ отпаднала общинска нужда. Следователно при наличие на висящо производство по чл. 27, ал. 2 АПК е подадено ново заявление със същото искане, а именно на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Ето защо по подаденото второ заявление административният орган не дължи произнасяне, тъй като същото е недопустимо, поради което не е формиран и мълчалив отказ.

В случая посоченото от заявителите конкретно правно основание за допускане изработване на проект за изменение на ПУП е ирелеватно, тъй като производството по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, като в тази процедура не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В тази процедура се проверява налице ли е искане по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ или служебно задание по ал. 5 на разпоредбата, представена ли е скица предложение по ал. 2 на разпоредбата, както и се прави преценка за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място.

Налице е идентичност в целения със заявленията резултат от жалбоподателя. Следователно по настоящето повторно заявление не е налице мълчалив отказ на кмета на Столична община, поради което постановеното решение е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 3345 от 17.05.2022 г., постановено по адм. д. № 8375/2019 г. по описа на Административен съд София град.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА

/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ