Председателят на Върховния съд е направил предложение, с което се иска издаване на тълкувателно решение по въпроса, дали разпоредбата на чл. 186, ал. 1 НПК от 1952 г., респ. чл. 268, ал. 1 НПК от 1974 г., е задължителна и при определяне на общо наказание при съвкупност от престъпления, или разглеждането на делото в отсъствие на осъдения ще бъде съществено нарушение само когато се приложи чл. 24 НК.

Върховният съд - ОСНК, за да се произнесе, взе пред вид следното: Издаването на тълкувателно решение се налага от наличието на противоречива практика на съдилищата по поставения въпрос. Въпросът, кога присъствието на подсъдимия е задължително в съдебното заседание, е разрешен от чл. 186, ал. 1 НПК. Този текст изрично постановява, че по дела за престъпления от общ характер, които се наказват с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително.

Чл. 268, ал. 1 НПК от 1974 г. който влиза в сила от 1 март 1975 г., има същото съдържание, както и чл. 186, ал. 1 от сега действуващия НПК.

За да се предвиди задължително присъствие на подсъдимия в съдебното заседание, в случаите, посочени в чл. 186, ал. 1 НПК, очевидно законът е искал да се осигури възможността за подсъдимия да се защити по възведеното против него обвинение, като даде съответни обяснения.

Пленумът на Върховния съд е издал Постановление № 4 от 28.06.1965 г. относно определяне на наказанието при съвкупност от престъпления. В т. 4 от това постановление е прието, че неправилно налагането на общо наказание за няколко престъпления, за които са постановени отделни присъди, става в закрито заседание. В тези случаи с определение по чл. 25 НПК се разрешават въпроси по същество, а именно дали е налице реална съвкупност от престъпления и какво наказание следва да се наложи за тази съвкупност. Осъденият се лишава...