О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50022

София, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 2165/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Д., чрез пълномощника адв. М. Н., срещу решение № 390 от 18.03.2022 г. по в. гр. дело № 1858/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава решението от 12.03.2021 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 9955/2020 г., постановено в производство по чл. 260, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ /ЗОВСРБ/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е прието за установено, че на 13.08.2011 г. страните са сключили договор за военна служба № 1-25-36/487, съгласно който ответницата, като курсант, е поела задължението след срока на обучението в продължение на 10 години да носи военната служба като професия. След 5-годишния срок на обучение същата е произведена в офицерско звание и е започнала изпълнение на военна служба, считано от 22.07.2016 г. до 20.01.2019 г., когато договорът е прекратен на основание на основание чл. 163 от ЗОВСРБ. Следователно срокът на неизпълнение на задължението за носене на военна служба в продължение на десет години възлиза на 7 години, 6 месеца и 2 дни.

В производството пред Софийски градски съд са приети основно и допълнително заключение на вещото лице, извършило счетоводна експертиза, установяващи размера на разноските, които ответницата дължи на ищеца, който размер е пропорционален на срока на неизпълнение на задължението Установено е също така, че ищецът е компенсирал дължимите се на ответницата обезщетения при...