О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3472

София,09.12.2025 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на десети ноември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучковаслед като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 1720 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Дженерали застраховане“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт И. Г., срещу решение № 3696/12.06.2025г. по възз. гр. д.№ 10281/2024г. на СГС. С него, след частична отмяна на решение № 5741/31.03.2024г. по гр. д.№ 39714/2022г. на СРС, касаторът е осъден да заплати на М. П. К., на осн. чл.432, ал.1 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в резултат на получени травматични увреждания при ПТП на 01.01.2022г., допълнително в размер на 2000лв./ разликата над присъдения размер от 8000лв. до пълния претендиран размер от 10 000лв./, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2022г. до окончателното изплащане, а в останалите обжалвани части, с които са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 8000лв. и за имуществени вреди в размер на 140.48лв., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2022г., решение № 5741/31.03.2024г. по гр. д.№ 39714/2022г. на СРС е потвърдено.

В касационната жалба се поддържат всички касационни основания по т.3 на чл.281 ГПК - материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Преди всичко касаторът оспорва извода относно наличието на причинна връзка между процесното ПТП и твърдените от ищцата неимуществени вреди, като извършен при незадълбочено обсъждане на събраните доказателства и доводите на ответника. Изразява несъгласие и с извода относно определяне на степента на принос на ищцата за настъпване на вредоносния резултат /20%/, поддържайки, че приносът на ищцата е в значително по-голяма степен. Намира, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно завишен и не отговаря на претърпените болки и страдания. Изтъква, че на ищцата не са причинени сериозни увреждания, не са настъпили усложнения в процеса на възстановяване, тя не е била настанена в болнично заведение и е проведено консервативно лечение. Поддържа, че не е съобразена обичайната съдебна практика на подобни по вид и тежест увреждания и социално-икономическата обстановка. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете. Претендира за присъждане на направените разноски.

С приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли между деянието и настъпилата вреда да има причинно следствена връзка, което е елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, както и същата да е доказана по безспорен начин по делото?

2. Следва ли причинените вреди да са в пряка и непосредствена последица от увреждането, както и същите да са доказани по безспорен начин.

По тези въпроси е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на определение № 292/11.05.2018г. по т. д.№ 2952/2017г., II т. о., решение № 50257/11.09.2023г. по гр. д.№ 2714/2021г., IV г. о., решение № 94/16.08.2022г. по гр. д.№ 924/2021г., IV г. о., и др.

3. Следва ли страната, на която е възложена доказателствената тежест по делото, в условията на пълно главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, на които основава твърденията си?

4. Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението? Длъжен ли е съдът да търси справедлив и точен паричен еквивалент на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий? Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /завишено/ с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната представлява ли нарушаване на изискването за справедливост? Следва ли да се допуска обезщетението/ поради неговата прекомерност/ да се превръща в средство за обогатяване и повишаване стандарта на живот на увредените лица и определянето му да води до изкривяване волята на законодателя /за баланс между вреди и обезщетение/ и до компрометиране на принципа за справедливост, заложен в нормативната уредба? Как се прилага установеният в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на обезщетението за причинените от деликта неимуществени вреди, в това число и обществено - икономическите условия в страната и тяхната релевантност за справедливия размер на обезщетение? По този въпрос касаторът се позовава на ППВС № 4/1968г., както и на решение № 151 от 12.11.2013г. по т. д.№ 486/2012г., II т. о., решение № 130/09.07.2013г. по т. д.№ 669/2012г., II т. о., и др.

5. Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД от страна на пострадалия, когато с конкретно свое поведение, действие или бездействие, установено по безспорен начин по делото, е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникването на вредите, тоест улеснил е настъпването на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди? Посочени са решение по т. д.№ 93/2010г., II т. о., решение № 45/15.04.2009г. по т. д.№ 525/2008г., II т. о., и др. По този въпрос е въведено и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК с доводи за наличие на противоречива съдебна практика по идентични факти.

С писмен отговор насрещната страна, ищцата М. П. К., чрез адв. В. Н. и адв. И. Н. от САК, оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по пряк иск, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за обезщетения за репариране на вреди, претърпени в резултат от ПТП на 01.01.2022г., причинено от водач, застрахован по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите при ответното дружество: за неимуществени вреди - в размер на 10 000лв. и за имуществени вреди/ разходи за лечение и медикаменти/ - в размер на 140.48лв., ведно със законната лихва от 01.01.2022 до окончателното заплащане. Първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 10 000лв., а по релевираното от ответното дружество възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД, въз основа на доказателствата по делото, е приел за установено, че предишните хронични дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб на ищцата са станали причина за по - лесното причиняване на по - тежка травма и за по - тежкото и по - продължително протичане на възстановителния период. Ето защо е приел, че ищцата е допринесла за за вредоносния резултат и е определил степента на приноса й на 20%. Като краен резултат с първоинстанционното решение е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000лв., а за разликата до предявения размер от 10 000лв. искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен.

Сезиран с въззивни жалби и на двете насрещни страни, въз основа на доказателствата по делото, събрани пред първоинстанционния съд, съставът на въззивния съд е установил настъпването на процесното ПТП на 01.01.2022г. при следния механизъм и причини: В резултат изключително на неправомерното поведение на застрахования водач на лек автомобил „Опел астра“ с рег. [рег. номер на МПС] , изразяващо се в управление на автомобила със скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с намалилия скоростта си пред него лек автомобил „Ш. О. , е настъпил удар между тях, а вследствие на него лекият автомобил „Ш. О. се е изместил напред и се е ударил с намиращия се пред него лек автомобил „БМВ 330 ХД“, в който е пътувала ищцата. Въз основа на представените медицински документи и заключението на СМЕ съставът на апелативния съд е установил, че на ищцата са причинени следните травматични увреждания - шийна травма, изразяваща се в счупване на шести и седми шийни прешлени и притискане на шийни коренчета, както и, че е настъпило усложнение – шийна радикулопатия с изяви и на двустранна невропатия на нерви, инервиращи горните крайници. Въз основа на доказателствата по делото е приел за безспорно установено наличието на причинна връзка между ПТП и причинената на ищцата контузия на шията, съответно е намерил за несъстоятелни доводите на ответника, че травмата на шията не е настъпила вследствие на ПТП. Допълнително е посочил, че не е проведено от ответника пълно главно доказване травмите на ищцата да са настъпили в резултат на друго събитие. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният състав е съобразил механизма на уврежданията, техния вид и характер, настъпилото усложнение, доброто общо състояние на ищцата при прегледа й от вещото лице, но и наличните субективни оплаквания от болки във врата, изтръпванията на двете ръце, периодичната скованост на шията и раменния отдел на опорно-двигателния апарат, напрегнатостта на паравертебралната мускулатура шиен отдел и лекия позиционен тремор на главата, персистиращи последици от шийната травма. Съобразил е и претърпените от ищцата неудобства във връзка с необходимостта от имобилизация на шията за период от 4-6 месеца и носенето на шийна яка, продължителността на възстановителния период от ок.6-9 месеца, преценен като относително дълъг, прогнозата настъпилите усложнения да персистират с години и с тенденция за утежняване във времето без лечение. Отчел е и това, че ищцата е преживяла стрес, шок, уплаха при непосредствения удар, обществено-икономическата обстановка в страна към 01.01.2022г. и нормативно установените лимити на гражданската отговорност на автомобилистите и възрастта на ищцата /47 години/. Направил е извод, че справедливият размер на обезщетението възлиза на дори повече от претендираната сума от 10 000лв., приемайки, че той е в размер на 15 000лв. Споделил е изцяло извода за принос на предходните заболявания на ищцата за настъпване на врендоносния резултат и за определяне на неговата степен. Като краен резултат, искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен в пълния претендиран размер от 10 000лв.

При служебната проверка не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно и/или недопустимо.

В ТР № 1/2021г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че при прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от предявената претенция, но не може да се присъди дума, надхвърляща поисканата в петитума на ИМ. В случая въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ищцата, в която изрично са въведени доводи за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на справедливото обезщетение в размер на 10 000лв., а с въззивното решение, при прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, като краен резултат е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на претендираната в ИМ сума от 10 000лв. Ето защо, липсва нарушение на диспозитивното начало.

Извън преценката за вероятна нищожност и/или недопустимост, допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя кумулативно наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, изяснено в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и на въведените основания за допускане на обжалване по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които касационният съд е длъжен да селектира касационните жалби.

Значимостта на първите три въпроса за крайния изход на спора следва да бъде отречена. Въззивният съд не е отрекъл, че за уважаване на прекия иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е необходимо да е налице пряка причинна връзка с уврежданията и тя следва да е доказана от ищеца при пълно главно доказване. Правилността на направения въз основа на доказателствата по делото извод, че е налице причинна връзка, не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК.

Не може да послужи за обща предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и въпрос № 5. Същият не съответства на мотивите на въззивния съд, който всъщност е споделил извода на първата инстанция, че предишните заболявания на ищцата са допринесли за вредоносните последици, а и на касационните доводи, предвид на това, че ответникът оспорва единствено извода относно степента на приноса на ищцата.

Поради липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по посочените по-горе въпроси, не е необходимо да се обсъждат въведените по тях допълнителни предпоставки.

Въпрос № 4 е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД. Изложените мотиви от въззивния съд не позволяват да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение е в отклонение от относимата съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, вкл. посочената. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивната инстанция е отчела релевантните критерии, възприети в съдебната практика, а именно характера и тежестта на уврежданията, начина и обстоятелствата, при които са настъпили, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, ориентир за които са непрекъснато нарастващите нормативно определени лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Преценката на въззивния съд за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди се базира на приетите за установени по делото въз основа на доказателствата по делото конкретни правно-релевантни обстоятелства в тяхната съвкупност. Тази преценка е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

С оглед на този резултат на касатора не се дължат разноски, а следва да бъде осъден да заплати направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за подаване на отговора на касационната жалба в претендирания размер от 1000лв.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 3696/12.06.2025г. по възз. гр. д.№ 10281/2024г. на СГС.

Осъжда „Дженерали застраховане“ АД, [населено място], да заплати на М. П. К. направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 1000лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: