Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: С. В. С. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 6748 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. С. чрез процесуалния му представител адв. П. Д., срещу решение № 781 от 03.05.2022 г., постановено по адм. дело № 2131/2021 г. по описа на Административен съд гр.Пловдив, с което е отменено разрешение за строеж № 187 от 04.12.2013 г. на главния архитект на район Централен при О. П. и одобрения на 02.12.2013 г. технически инвестиционен проект за обект: Промяна на покривна конструкция над таванско складово помещение № 3 (прилежаща част към СО жилище с идентификатор 56784.518.1479.1.12) в триетажна жилищна сграда с административен адрес: [улица], гр.Пловдив. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт и претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът главен архитект на район Централен при О. П. не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът Н. А., чрез процесуалния си представител, в представена по делото молба от 18.10.2022 г. оспорва касационната жалба. Излага доводи в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците А. П., М. П., чрез процесуалния им представител адв. Д. в молба от 31.03.2023 г. изразяват становище за основателност на касационната жалба.

Ответниците - Х. К., М. Г., Х. Ж., Н. Р., Н. С. и Д. К. не изразяват становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

П. Административен съд гр.Пловдив, Н. А. е оспорила разрешение за строеж (РС) № 187 от 04.12.2013 г. на главния архитект на район Централен при О. П. с което на основание чл. 148, ал.2 ЗУТ на настоящия касатор и на А. П. и М. П. въз основа на одобрен на 02.12.2013 г. технически инвестиционен проект е разрешено извършване на строителство на обект: Промяна на покривна конструкция над таванско складово помещение № 3 (прилежаща част към СО жилище с идентификатор 56784.518.1479.1.12) в триетажна жилищна сграда, при запазване на кота корниз и кота било в УПИ І жилищно строителство, кв.12 нов (стар 238) по плана на Втора градска част с административен адрес: [улица], гр.Пловдив.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но същото е издадено в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за неговата незаконосъобразност. Приема, че с предвидената промяна на покривната конструкция на жилищната сграда в режим на етажна собственост, при което е извършено надзиждане по фасадата на сградата, довело до задигане на кота корниз с 15 см., поместване на прозорци и промяна на покривните линии е увеличен обема на самата сграда и е изменен наклона на покрива с цел осигуряване на естествено осветление и по-добра вентилация, поради което съществено е засегната обща част от сградата, за което е необходимо решение на общото събрание на етажните собственици, взето по установения ред и изрично писмено съгласие на всички собственици непосредствени съседи на обекта, съгласно чл. 185, ал.2 ЗУТ. Посочва, че не са спазени изискванията на чл. 183, ал.2 ЗУТ, тъй като не е налице договор за учредяване на право на надстрояване, както и декларации съгласия с нотариална заверка на подписите от всички етажни собственици. Излага съображения, че в случая липсва и съгласие от Н. А..

Така постановеното решение е правилно и обосновано.

При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до правилни правни изводи довели до отмяната на обжалвания пред него административен акт.

Предмет на разрешението за строеж е Промяна на покривна конструкция над таванско складово помещение № 3 (прилежаща част към СО жилище с идентификатор 56784.518.1479.1.12) в триетажна жилищна сграда с административен адрес: [улица], гр.Пловдив. От доказателствата по делото е установено безспорно, че сградата, в която са извършени ремонтните дейности на покривната конструкция над таванско помещение с предназначение складово помещение към апартамент на трети етаж в същата сграда собствен на П. С., А. П. и М. П., е в режим на етажна собственост чл.37 от Закона за собствеността (ЗС). Обект на етажна собственост е недвижим имот сграда или постройка, който се състои от етажи или други самостоятелни обекти, обособени като такива съгласно техническите правила и норми на строителството. Обособените самостоятелни обекти в сградата принадлежат на различни собственици, а по отношение на общите части на сградата е налице съсобственост между отделните етажни собственици. Разпоредбата на чл. 38, ал.1 ЗС, дава дефиниция на понятието общи части на сграда, между които са покривът и фасадата. По делото безспорно е установено, а същото е видно и от посочения в РС обект, че в случая е извършена промяна на покривната конструкция, въпреки, че е само над таванско складово помещение № 3, с което се засяга обща част на сградата покрив, като са променени покривните линии и четирискатния покрив е повдигнат като над страничните съществуващи зидове е направено подзиждане по наклона на съществуващата ограждаща тухлена стена и е монтиран прозорец, т. е. засегната е обща част на сградата покрив, поради което правилно първоинстанционният съд приема, че е налице разпоредбата на чл. 185, ал.2 ЗУТ, съгласно която се изисква кумулативно решение на общото събрание на етажната собственост и изрично писмено съгласие на непосредствените съседи на обекта, собственици на тавански помещения. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че извършеното строителство попада в хипотезата на чл. 185, ал.1, т.3 ЗУТ, която предвижда, че не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато не се изменят съществено общите части на сградата. Цитираната разпоредба касае случаите на преустройство и промяна на предназначението на обекти за нежилищни нужди, когато самото преустройство не излиза от обема и очертанията на преустройвания обект нито във вертикално, нито в хоризонтално отношение. В случая не е налице преустройство на таванското помещение, а се касае за промяна на покривната конструкция и предвиденото по проекта надзиждане и промяна на покривните линии и фасадата на сградата, макар без да се променя кота било и кота корниз, представлява надстрояване на покрива, като се цели увеличаване на площта на таванското помещение във вертикално отношение, а оттам и промяна в обема на общото застрояване, поради което правилно първоинстанционният съд приема, че не е налице хипотезата на чл. 185, ал.1, т.3 ЗУТ, а е следвало да се спазят изискванията на чл. 185, ал.2 ЗУТ, т. е. да са налице декларации съгласия с нотариална заверка на подписите на всички етажни собственици и писмено съгласие ва всички непосредствени съседи на обекта, каквито липсват при издаване на процесното РС.

Законосъобразен е изводът на съда, че липсват доказателства Н. А. да е давала съгласие като собственик и непосредствен съсед за извършване промяна на покрива. Въпреки приложения по делото протокол от проведеното на 01.02.2013 г. общо събрание на собствениците в жилищната сграда с административен адрес: гр. Пловдив, [адрес], в същия липсва нейното име и подпис като собственик, който да е присъствал при вземане на решението. По делото липсват доказателства, съгласно чл. 14, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), че баща й, за който се твърди, че е представлявал Ангелова живее на същия адрес, като и че е вписан в книгата на етажната собственост. Липсват по делото данни, че същият има устно упълномощаване от дъщеря си на същото или предходно заседание на общото събрание, което е отразено в протокола на събранието, или доказателства за упълномощаване в писмена форма. Следователно правилно първоинстанционният съд приема, че непосредственият съсед на обекта не е дал съгласие за извършване на разрешеното с обжалвания административен акт. По тези съображения правилно Административен съд Пловдив, приема, че разрешението за строеж противоречи на закона и отменя същото.

Административен съд гр.Пловдив е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран.

Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски адвокатско възнаграждение, както и приложените доказателства, че същото е заплатено, на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъди П. Й. С. да заплати на Н. А. направените по делото разноски в размер на 900 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 781 от 03.05.2022 г., постановено по адм. дело № 2131/2021 г. по описа на Административен съд гр.Пловдив.

ОСЪЖДА П. С., [ЕГН] от гр.Пловдив, [улица], [адрес] да заплати на Н. А., [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Пловдив, [улица],[адрес], сумата 900 лв. (деветстотин лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА

/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ