Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 6751 / 2022 г.

Настоящото произнасяне е по реда на чл. 227, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

По жалба на П. Б. срещу Заповед № 19РД09-623/6.11.2019г. на кмета на район Северен, община Пловдив е образувано адм. дело № 3716/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, който с решение № 418/25.02.2021г. е отхвърлил оспорването. С решение № 13091/21.12.2021г. постановено по адм. дело 5423/2021г. Върховен административен съд, второ отделение е отменил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане, от друг състав на същия съд. Дадени са изрични указания при новото разглеждане да бъдат „установени безспорно релевантните за изхода на спора обстоятелства относно яснотата на нареденото за премахване, характера на строежа и предпоставките за търпимост, респективно липсата на такива“.

При новото разглеждане на делото с решение № 907/18.05.2022г., постановено по адм. д. № 3327/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив отново е отхвърлена жалбата на П. Б. против Заповед № 19РД09-623/6.11.2019г. на кмета на район Северен, община Пловдив.

Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба на П. Б. от Пловдив, чрез адв. Г. от Пловдив, [улица], ет. 2, сочена и като съдебен адрес против постановеното при повторното разглеждане решение № 907/18.05.2022г., по адм. д. № 3327/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. С решение № 491/17.01.2023г. постановено по настоящото дело е отменено решение № 907/18.05.2022г., по адм. д. № 3327/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. Предвид разпоредбата на чл. 227, ал. 2 от АПК, недопускаща повторно връщане на делото за ново разглеждане от административния съд, настоящият състав следва да се произнесе по спора по същество, а именно досежно законосъобразността на оспорената заповед № 19РД09-623/6.11.2019г. на кмета на район Северен, община Пловдив. С последната е наредено премахването на „пристройките към сграда за обществено хранене – „М. М. , ситуирана в УПИ І – „обслужваща дейност“, кв. 2, по плана на Международен панаир – Пловдив с административен адрес [улица], които според административния орган представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

Пред настоящата инстанция е изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата се установява, че постройка обозначена като „№ 1“ в обжалваната заповед и намираща е западно от съществуващия ресторант отговаря на проекта одобрен през 1999г. Към първоначално изградения навес /за който се отнася одобрения през 1999г. проект/, вещото лице е установило, че са изпълнени монтажни работи, различени от одобрения проект – отваряема алуминиева дограма по северната и южната фасада на навеса, а западната фасада на навеса е двустранно покрита с винил, като се забелязва алуминиев профил на дограма. Демонтирана е дограмата, затваряща западната стена на ресторанта и по този начин площта под навеса е усвоена /съединена/, като е образувана една обща зала за консумация. Според вещото лице, описаното преустройство е възможно да бъде премахнато и да бъде възстановено съществуващото преди състояние, чрез премахване на монтираните дограма и винил и изграждане отново на западната стена на ресторанта. Изрично е посочено в заключението, че преустройството може да бъде премахнато без да се засегне конструкцията на навеса.

Вън от съмнение е, че посредством описаните монтажни работи е осъществен незаконен строеж изразяващ се в остъкляване на навеса и приобщаването му към залата за консумация на ресторанта. Това е така по следните съображения.

Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии. В случая обаче се касае за остъкляване на тераса, покрита с навес. Терасата съгласно легалното определение съдържащо се § 5, т. 59 от ДР на ЗУТ е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена. Относимо към конкретния случай е третото предложение на цитираното легално определение, а именно – използваема площ разположена върху терена. В изключението по чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, попадат балкони и лоджии, но терасите не са включени в това изключение. Следователно във всички случаи на остъкляване на тераси е необходимо издаване на разрешение за строеж, каквото в случая липсва. Нещо повече за процесния строеж е необходимо както разрешение за строеж, така и инвестиционен проект, тъй като не се касае само за остъкляване на терасата и за извършен текущ ремонт, а за преустройство на съществуващия ресторант, представляващо приобщаването на площта на терасата /под навеса/ към залата за консумация на ресторанта. Променено е предназначението на процесната тераса, като същата е изгубила характеристиката си на „открита използваема площ“ по смисъла на § 5, т. 59 от ДР на ЗУТ. В този смисъл Решение № 8040 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10082/2019 г., II о. и Решение № 12522 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4432/2018 г., II о. По делото не се спори, че строежът е извършен след 31.01.2001г. поради което не е възможно да попадне в нито една от хипотезите за търпим строеж по смисъла на правните норми на § 16, ал. 1-3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПР на ЗИДЗУТ, поради което и с оглед изложеното по-горе подлежи на премахване.

Въпреки тези изводи, заповедта следва да бъде отменена в частта й с която е наредено премахването на цялата пристройка, посочена като „номер 1“ в заповедта. Целта на премахването на незаконни строежи е да бъде възстановено състоянието, съществуващо преди осъществяването на съответния незаконен строеж. В настоящия случай тази цел би била постигната ако с административния акт, бе наредено да бъде премахнато незаконосъобразното остъкляване на навеса, както и да бъде възстановена съществуващата западна стена на ресторанта. Като е наредено да бъде премахната цялата пристройка, находяща се западно от ресторанта, е нарушен принципа на чл. 6, ал. 2 от АПК и са засегнати права на жалбоподателката в степен по-голяма от най-необходимото за целта.

По отношение на пристройката, находяща в източна посока от ресторанта и посочена в оспорената заповед под „№ 3“, по делото не се събраха доказателства, които да опровергават извода на административния орган, базиран на установяванията отразени в констативния акт, че същата е незаконна. По отношение на тази пристройка, съдът намира, че правилно е разпоредено нейното премахване и оспорването в тази му част следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора, претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката следва да бъде уважена пропорционално на уважената част от жалбата. Площта на навеса по отношение на който заповедта следва да бъде отменена е 126 кв. м. и представлява 86 % от общата площ разпоредена за премахване. Следователно в полза на Барбова следва да бъдат присъдени 3225,- лева, представляващи 86 % от сторените от нея разноски в цялото производство възлизащи общо на 3750,- лева.

По изложените съображения и на основание чл. 227 и чл. 172 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на П. Б. заповед № 19РД09-623/6.11.2019г. на кмета на район Северен, община Пловдив в частта й, с която наредено премахването на пристройка, подробно описана в обжалваната заповед под „номер 1“, с площ 126 кв. м. намираща западно от сграда за обществено хранене – „М. М. , ситуирана в УПИ І – „обслужваща дейност“, кв. 2, по плана на Международен панаир – Пловдив с административен адрес [улица].

ОТХВЪРЛЯ оспорването на П. Б., в частта му против заповед № 19РД09-623/6.11.2019г. на кмета на район Северен, община Пловдив в частта й, с която наредено премахването на пристройка с площ 21 кв. м., подробно описана в обжалваната заповед под „номер 3“, намираща източно от сграда за обществено хранене – „М. М. , ситуирана в УПИ І – „обслужваща дейност“, кв. 2, по плана на Международен панаир – Пловдив с административен адрес [улица].

ОСЪЖДА О. П. да заплати на П. Б. с [ЕГН] сумата 3225,- /три хиляди двеста двадесет и пет/ лева. разноски за цялото производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ