№ 50006

София, 06.01.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1853/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дием“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. А. Т. и А. Р. Р., чрез пълномощника му адв. П. С., срещу въззивното решение № 682 от 30.12.2021 г. по в. гр. д. № 1466/2021 г. на Бургаския окръжен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изисквания на чл. 284 ГПК, към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и същата е насочена срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. а/ „допустимо ли е въззивният съд да прилага служебно материалноправна норма от публичен ред тогава, когато се касае за материален закон, който не е приложим към въведеното придобивно основание“; б/ „длъжен ли е съдът да уведоми страните, че прилага тази материалноправна норма, като даде възможност на ответника да ангажира доказателства, както по отношение осъществяването на твърдяното от ищеца придобивно основание; сочи се противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г., ТР № 1/2001 г., т. 10...