О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50009

гр. София, 06.01.2023 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 2534 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 467 от 04.04.2022г. постановено по гр. д. № 3502/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 264660 от 12.07.2021г. по гр. д. № 4805/2019г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Е. Д. М. против Апелативен специализиран наказателен съд иск по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на ДЕС и Х. на ЕС, извършено по внчд № 91/2019г. на АСпНС.

Касационната жалба е подадена от ищеца Е. Д. М. чрез процесуалния му представител адв. И. Ю., назначен по реда на Закона за правната помощ. Поддържа се неправилност на въззивното решение. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба Апелативен специализиран наказателен съд /АСпНС/, не изразява становище. Считано от 28.07.2022г. този съд е закрит и негов правоприемник е Софийски апелативен съд - §43 и §59 ПЗР ЗИД ЗСВ ДВ бр. 32/2022г.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Ищецът обосновава претенцията си с твърдения, че на 28.02.2019г. по внчд № 91/2019г. ответникът АСпНС в разрез със закона, в производство по чл. 270 НПК е нарушил правото му на справедлив съдебен процес, като не е разгледал наличието на обосновано предположение дали същият е извършил деянието за което е обвинен и има ли опасност да се укрие или да извърши друго престъпление; че ответникът е нарушил правото му на честен съдебен процес, тъй като го е лишил от възможността на използва ефективни правни средства за защита - въпреки изразеното от него желание да участва в производството по делото, което е имало за предмет искането му за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, то той не е бил призован в открито съдебно заседание, а съставът на АСпНС се е произнесъл в закрито заседание; че по този начин ответникът е нарушил правата му по чл. 5 § 3 и §4 и чл. 6 § 1 от КЗПЧОС, нарушени били разпоредби на ДЕС, на Конституцията на РБ и други цитирани норми на международното право; съставът на АСпНС не е изпълнил задълженията си да разгледа делото в открито съдебно заседание, подкрепил е Прокуратурата на РБ и поставил ищеца в по-неизгодно положение, чрез дискриминация и злоупотреба с право, като по този начин осъществил „тайно правосъдие” умишлено недопускайки ищеца и процесуалния му представител в открито съдебно заседание; ответникът не е спазил основните принципи на равенство на страните в процеса и на състезателност; с действията си служителите на ответника са го подложили на жесток психически тормоз, разрушено било здравето му, засегнати били честта и достойнството му, изпитал негативни емоции, развил паник-атаки, депресия, хипертония, изпитвал страх и ужас, разрушена била вярата му в правосъдието. За обезщетяване на тези неимуществени вреди претендира заплащане на 100 000лв.

От приложените материали по делото и след извършена служебна справка решаващият съд е установил, че внчд № 91/2019г. на АСпНС е било образувано по повод частни жалби на Е. Д. М. - подсъдим по нохд № 3555/2018г. по описа на СпНС против протоколно определение от открито съдебно заседание на 06.02.2019г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража”. Съставът на АСпНС по внчд № 91/2019г. в производство по реда на Глава Х, чл. 345 вр. чл. 341, ал. 2, във вр. чл. 270, ал. 4 вр. 1 НПК се е произнесъл с определение № 34 от 28.02.2019г., с което е оставил без уважение искането на подсъдимия М. за отвод на членовете на съдебния състав и е потвърдил определението от 06.02.2019г. по нохд № 3555/2018г. на СпНС за неуважаване на искането му за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража” в друга по-лека. Това определение на АСпНС е постановено в закрито съдебно заседание.

В първоинстанционното производство е представено писмо от зам. председателя и ръководител на Наказателна колегия на ВКС, адресирано до апелативните и окръжните съдилища, съдържащо указания относно производството по чл. 345, ал.1, пр.2 НПК.

При тази фактическа обстановка въззивният съд е потвърдил акта на първата инстанция за отхвърляне на иска. Посочил е, че ищецът претендира неимуществени вреди от това, че ответникът, чрез своите служители, е нарушил правото му на защита и честен съдебен процес, прогласено от чл. 6, § 1 и § 3, б. „б”, вр. с чл. 13 от ЕКЗПЧОС, вр. с чл. 47 от Х. на ЕС, чл. 270, ал.4 от НПК, Конституцията на РБ и други международноправни актове. Конкретното деяние е, че не е бил изправен пред съд, а съдебният състав се е произнесъл в закрито съдебно заседание и противно на вменените му в НПК задължения не е извършил преценката за наличието на обосновано предположение дали ищецът е извършил деянието, за което е обвинен и има ли опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление. По-нататък съдът е отбелязал критериите за справедлив процес по смисъла на чл.6 КЗПЧОС: достъп до правосъдие, равенство на страните/средствата, мотивиране на съдебните актове, публичност на процеса, разглеждане и решаване на делото в разумен срок, решаване на делото от независим и безпристрастен съд, презумпцията за невиновност. След това е обсъдил законовите разпоредби относно вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража”, реда за изменението й и обжалването на съдебните актове за това. Посочил е, че според чл.270 НПК въпросът изменение на мярката за неотклонение може да се постави по всяко време на съдебното производство и ново искане по мярката за неотклонение в съответната инстанция може да се прави при промяна на обстоятелствата. Според ал.2 в редакцията от ДВ, бр. 63 от 2017г., съдът се произнася с определение в открито заседание. Определението по ал. 2 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. Според чл. 345, ал.1 НПК въззивната инстанция разглежда частната жалба и частния протест в закрито заседание в седемдневен срок, а когато намери за необходимо - в съдебно заседание с призоваване на страните, което се насрочва в разумен срок, но не повече от един месец. При тази нормативна уредба и съобразявайки данните по делото Софийски апелативен съд е счел, че не е налице противоправно действие/бездействие на служители на ответника, изразяващо се в неразглеждане в открито съдебно заседание на жалбата на Е. М. и процесуалния му представител против определението на СпНС, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката „задържане под стража”. По време на протичане на производството по внчд № 91/2019г. по описа на АСпНС образуваното против Е. М. наказателно производство е било в съдебна фаза и частната жалба против определението на първоинстанционния съд относно мярката за неотклонение подлежи на разглеждане от въззивната инстанция в закрито заседание. На тази инстанция е предоставено правото на преценка дали да разгледа жалбата в открито съдебно заседание. В случая съставът на АСпНС изрично се е произнесъл по искането на М. за провеждане на открито съдебно заседание по въззивното производство, като е приел същото за неоснователно, доколкото подсъдимият и защитата му подробно са аргументирали позициите си в писмен вид и не са направили искания за ангажиране на нови доказателства. Затова наказателния съд е направил преценка, че не е налице необходимост да се пристъпва към изключението в реда за разглеждане на делото по чл. 345, ал. 1, алт. 2 от НПК. При тези констатации Софийски апелативен съд е достигнал до извод, че не са били нарушени правата на ищеца поради разглеждане на делото в закрито заседание. Липсва противоправно поведение на служители на ответника и във връзка с твърденията на ищеца, че съставът на АСпНС не е разгледал дали е налице обосновано предположение ищецът да е извършил деянието, в което е обвинен и има ли реална опасност същият да се укрие и да извърши друго престъпление. В постановеното определение на 28.02.2019г. по внчд № 91/2019г. АСпНС е достигнал до извод, че не се налага промяна в преценката, направена вече по няколко въззивни произнасяния по контрол на съдебни актове на СпНС по чл.270, ал.2 НПК, относно обосноваността на подозрението за съпричастност на подсъдимия М. към вменените му две деяния, за това дали има опасност да се укрие и да извърши друго престъпление. Ищецът може да е възприел оставянето без уважение на частната му жалба като действие, насочено против честта и достойнството му и като действие, нарушаващо правата му, но това не обуславя противоправност в поведението на служители на ответника. Чувствата са субективно преживяване, отражение на личния мироглед и ценностна система на ищеца; те съществуват изцяло в неговото съзнание. Обезщетение за деликт по чл. 45 ЗЗД не може да бъде присъдено при липса на противоправно поведение на служители при ответника.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

Не е налице релевираното от касатора основание по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидно неправилен би бил съдебният акт, ако е приложен закона в неговия противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно и безпристрастно решаване на правния спор при зачитане равенството на страните, както и при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, може да се обоснове очевидна неправилност в някое от горепосочените й проявления. Изложените от касатора доводи, че е било накърнено правото му на участие в съдебно заседание при разглеждане на обжалваната от него мярка за неотклонение „задържане под стража“, не обуславят допускане на касационно обжалване. Както е изяснено по-горе, законовият ред за разглеждане на жалбата е в закрито заседание, а само по изключение в открито такова по преценка на съда. Извършената от наказателния съд преценка е отрицателна - че не се налага провеждане на открито заседание. Контрол върху нея в настоящето гражданско производство не може да бъде осъществяван.

Позоваването на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е бланкетно. Във връзка с него не е формулиран правен въпрос и в този смисъл не е удовлетворено изискването на закона за посочване на правен въпрос, който е решен от съда и е определящ за изхода на спора - общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. А липсата на такъв въпрос е достатъчна, за да не бъде допуснато касационно обжалване - Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК, т.1.

Предвид изложеното следва да бъде отказан достъп до касационен контрол.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 467 от 04.04.2022г. постановено по гр. д. № 3502/2021г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на Е. Д. М..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: