Министърът на правосъдието е направил предложение да се издаде от ОСГК на ВС тълкувателно решение по въпроса: има ли детето право да оспори бащинството, установено по презумпцията на чл. 31, ал. 1 СК.

В предложението се изтъква, че практиката на съдилищата по този въпрос е различна.

Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, за да се произнесе, взе пред вид:

Семейният кодекс съдържа правила за определяне произхода на детето. Произходът от майката се определя от раждането - чл. 30, ал. 1 СК. Съпругът на майката се счита за баща на детето - чл. 31, ал. 1 СК. (*1)

Раждането се документира чрез нарочно съставен за целта документ - акт за раждане, какъвто задължително се съставя за всяко новородено дете - чл. 1 - 11 от Правилника за водене регистрите за гражданско състояние (*2). Като акт за гражданско състояние актът за раждане е пълно доказателство за онова, което длъжностното лице е отбелязало, че е станало пред него, докато в тази част не се докаже неговата неистинност по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс. Следователно той не е необоримо доказателство за отбелязаните в него данни.

Чл. 32 СК предоставя правото както на съпруга, така и на майката да оборят презумпцията по чл. 31, ал. 1 СК, като докажат по исков ред, че "детето не е могло да бъде заченато" от съпруга. От съдържанието на тази разпоредба следва да се приеме, че активно легитимирани да водят такъв иск са само тези две лица и че на самото дете такава активна легитимация не е призната. Отричането от законодателя активна легитимация на детето за оспорване презумпцията за бащинство по чл. 31, ал. 1 СК не е пропуск при изготвяне и приемане на Семейния кодекс, тъй като липсва и каквато и да е друга разпоредба в кодекса, от която би могло да се направи противен...