О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 282

гр. София, 22.01.2026 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

като изслуша докладваното от съдия Петрова гр. д. № 3502 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е реда на чл.288 от ГПК.

С решение № 247 от 06.06.2025 г. , постановено по в. гр. д. № 316/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, е потвърдено решение № 37/ 04.02.2025 г. по гр. д.№ 1255/2023 г. на Районен съд - Пещера в обжалваната част, с която по искове на С. А. Т. и Р. А. П. срещу Ю. М. П. е намалено завещателно разпореждане, извършено от наследодателя А. М. П., починал на 11.12.2019 г., обективирано в саморъчното завещание, съставено от А. М. П. на 27.01.2014 г., обявено на 13.12.2019 г. от нотариус № 545 в регистъра на НК, с район на действие Районен съд - Пещера и вписано на 17.12.2019 г., направено в полза на Ю. М. П., с 2/3 ид. части, като е възстановена запазената част на С. А. Т. и Р. А. П. от наследството на А. М. П. по 1/3 ид. част за всеки от тях двамата.

Против така постановеното въззивно решение е депозирана касационна жалба от Ю. М. П., представляван от адвокат К., с оплакване за недопустимост и неправилност. Касаторът поддържа, че по делото е останало неясно твърдението на ищците за имуществото, което наследодателят е оставил в наследство, както и защо считат за накърнени запазените си части. Поддържа, че по делото е установено, че наследодателят е имал и друго имущество, което е останало необсъдено от съда. Оспорва като необоснован извода на съда за универсалния характер на завещанието.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят е посочил, че съдът в решението си се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че решението е недопустимо и очевидно неправилно. Поддържаните основания за допускане до касация могат да се квалифицират като такива по чл.280, ал.1, т.1 и ал. 2 от ГПК. Формулира следните правни въпроси:

1. Преклудирана ли е възможността за представяне на доказателства за опровергаване на неоспорено доказателствено твърдение на противната страна, само в тежест на която съдът е поставил доказването на твърдяния факт и може ли съдът да приеме този факт за осъществил се само поради липсата на оспорване на твърдението на противната страна, без да обявява на страните, че го приема за безспорен ? По този въпрос поддържа противоречие с т.2 на Тълкувателно решение № 1 /09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС , решение № 106/25.02.2025 г. по дело № 4828/2023 г., II г. о., решение № 37/19.09.2022 г. по дело № 2417/2021 г., II г. о., решение № 74 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2999/2018 г., IV г. о.; решение № 69 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1742/2020 г., III г. о. и мн. др.

2. Равнозначно ли е неоспорването в съдебно производство на твърде­ние за факти с признание за съществуването им в действителност?

3. В производство по чл. 30 ЗН, достатъчно ли е да не е оспорено от от­ветника твърдение на ищеца за идентичност на наследствената маса със за­вещаното имущество, за да се приеме за доказано, че завещанието е „универсално?- поддържа противоречие с решение № 549 от 29.Х1.1988 г. по гр. д. № 470/88 г., I г. о. на ВС, решение № 36 от 9.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 73/2021 г., I т. о., решение № 117 от 8.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1076/2010 г., II т. о., решение № 469 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 328/2009 г., IV г. о., решение № 527 от 15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 943/2010 г., IV г. о., решение № 70 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 579/2012 г., II г. о. и мн. др., според които дори признанието на неизгоден за страната факт е само доказателствено средство, което не освобождава противната страна от тежестта на доказване, освен ако този факт е обявен от съда за ненуждаещ се от доказване, както не освобождава и съда от задължението да го преценява с оглед на всички обстоятелства по делото

4. Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, отнесени към въведените в производство допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?- поддържа противоречие с ТР № 1 от 04.01.2001гг. на ОСГК на и ТР № 1/2013 г. На ОСГТК на ВКС.

5. Длъжен ли е ответникът, когато е оспорил изцяло предявения иск, да оспорва поотделно и всички твърдения на ищеца за фактите, обуславящи претендираното от последния право, за да не приеме съдът за безспорни и ненуждаещи се от доказване тези факти? По този въпрос касаторът посочва, че няма тълкувателна практика, а разрешаването му е от значение за точното прилагане на чл. 153 ГПК.

В писмен отговор на касационната жалба ответниците С. А. Т. и Р. А. П., представлявани от адвокат Т., молят обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Считат, че в изложението към касационната жалба касаторът не е формулирал правен въпрос, което е основание да не бъде допускано обжалваното решение до касация. По същество поддържат, че въззивното решение е правилно, изводите на съда - обосновани и законосъобразни.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна - ответник по иск за намаляване на завещателно разпореждане, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.З от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че ищците по делото са наследници - деца на А. А. П., починал на 11.12.2019 година. Със саморъчно завещание, обявено на 13.12.2019 г. А. П. е завещал на своя брат - ответник по делото недвижим имот, описан в завещанието като идеална част от дворно място и две жилищни сгради. Това обстоятелство според съда е обявено за безспорно. Завещанието е вписано, като завещаните имоти са описани като поземлен имот, с площ по документи - 398.000 кв. м., ниско застрояване, номер по предходен план ***, кв.***, [населено място], [улица], № ***с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда, апартамент с идентификатор :***и еднофамилна жилищна сграда с площ по документи - 94.000 кв. м., с идентификатор ***. Съдът е посочил, че с доклада си по делото на ищците е указано, че в тяхна тежест е да установят включеното в наследствената маса имущество, принадлежало на А. П.. По повод тези указания ищците са заявили, че наследството се състои само от завещания имот и ответникът не е оспорил тези твърдения. Съдът е приел, че наведените във въззивното производство доводи, че в наследствената маса е включено и друго имущество са преклудирани.По същество е приел, че представените доказателства не установяват в имуществото на починалия наследодател да е имало и други права. Посочил е, че тежестта да установи размера на наследствената маса е на ищеца по претенцията по чл. 30, ал. 1 ЗН, ответникът също има интерес да установи, че в наследството се включват и други имущества. Затова, ако липсват доказателства за някои от елементите на масата по чл. 31 ЗН, тя се формира без тях. Въззивната инстанция е споделила извода на първоинстанционния съд, че завещанието има универсален характер, тъй като липсват доказателства, че в наследството, останало след смъртта на наследодателя на ищците се включват и други имущества, извън недвижимите имоти, предмет на завещателното разпореждане. Съдът е приел, че по тази причина не е необходимо да се образува наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН. Образуване на такава маса е необходимо само тогава, когато е завещано определено имущество, за да се определи чистия актив, тъй като само от този актив могат да се облагодетелствуват заветниците. При универсалните завещания намаляването им, за да се възстанови запазената част, следва да се извърши направо в дробната част, съгласно разпоредбите на чл. 29 ЗН. Позовал се е на Тълкувателно решение № 3/2013г. на ОСГК на ВКС, т.4, според което изискването за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, т. е. изискването не е приложимо за универсално завещателно разпореждане. По изложените съображения въззивният съд е приел, че следва да се възстанови запазената част на ищците, които като деца на извършилия завещателните разпореждания имат права съобразно чл.29, ал. 1 от ЗН в размер на 2/3 идеални части.

При така установените факти и възприети правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение.

Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват.

Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл. 288 от ГПК. Касационно обжалване на решението се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Съгласно чл.127 от ГПК исковата молба следва да съдържа обстоятелствата, на които се основава искът. В нея ищецът следва да индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като посочи фактите, от които то произтича. Фактическите твърдения за спорното право легитимират страните като надлежни. Съответни на твърденията за факти на ищеца следва да са формулираните искания към съда.

Исковата молба, по която е образувано настоящото дело отговаря на изискванията на закона. Ясни са твърденията на ищците за накърнените им от завещателното разпореждане на техния баща наследствени права, описано е имуществото, което ищците твърдят наследодателят им да е притежавал, адекватно е искането към съда за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на техните запазени части. Въпрос по същество, а не по редовност на исковата молба, е какво имущество е притежавал в действителност наследодателя. Описанието на имотите, за които се твърди, че са били предмет на завещанието, е достатъчно ясно, за да бъдат разграничени процесните имоти и да е ясно за съда и за ответника кои имоти са предмет на спора.

Първият поставен въпрос в изложението към касационната жалба, имащ процесуално правен характер, съдържа два подвъпроса. Първата част на въпроса касае настъпването на преклузията за представяне на доказателства за установяване на факт, по отношение на който на страната не е разпределена доказателствената тежест и за който страната не е оспорила доказателствено твърдение на насрещната страна. Втората част от въпроса касае процесуалните последици от неоспорването на факт, който не е отделен от съда за безспорен. Втората част от въпроса има свои варианти в следващите въпроси - дали неоспорването на факт е равнозначно на признание/ въпрос №2/ и дали при оспорване на иска ответникът следва да оспори и твърдяните от ищеца факти, за да не ги приеме съда за безспорни/въпрос № 5/.

Първият поставен въпрос, в частта, касаеща преклузията за посочване и събиране на доказателства не е обуславящ изводите на съда, поради което не може да послужи за правен въпрос, въз основа на които да се селектира касационната жалба по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Въззивният съд не е отказал на настоящият жалбоподател събиране или обсъждане на доказателства поради настъпила преклузия. Напротив – посочените от въззивният жалбоподател доказателства са приети от съда в о. с.з. на 04.06.2025 г. и са обсъдени в мотивите на постановеното решение. Даването на отговор на поставения въпрос не би имало значение за правилността на обжалваното решение, доколкото няма поставен въпрос във връзка с изводите на съда, направени въз основа на на представените пред въззивната инстанция доказателства.

По втората част от първия въпрос и неговите варианти, съдържащи се в изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК съдебният състав намира, че не отговарят на изискването да са обуславящи. В обжалваното решение въззивният състав не е приел факт за установен само поради обстоятелството, че не е бил оспорен от ответната страна. Изводите на съда за универсалния характер на завещанието на А. П. се обосновават и от приетата от съда липса на доказателства, обосноваващи извод, че към момента на смъртта на А. П. той е притежавал друго имущество, освен завещаното на относимите доказателства.

На следващо място следва да се изясни, че оспорването на иска от ответника като неоснователен няма отношение към признаването на някой или някои от фактите, твърдяни от ищеца като правопораждащи. Това са различни процесуални действия на ответника като твърдението, че исковата претенция е неоснователна не е равнозначна на оспорването на всички твърдяни факти от ищеца, нито неоспорването или признаването на някои от правопораждащите факти е пречка ответникът да твърди неоснователност на иска. Съдът обосновава вътрешното си убеждение като съобразява становищата на страните, техните възражения, доводи, събраните доказателства и приложимия закон.

С оглед изложеното съдебният състав приема, че поставените въпроси не са правни, обуславящи, съобразно разясненията, дадени с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и не могат да послужат за допускане на обжалваното решение до касация.

Третият поставен въпрос е конкретизиран вариант на предходно обсъжданите въпроси. По изложените вече съображения въпросът не е обуславящ изводите на въззивния съд, тъй като в обжалваното решение е прието, че завещанието е универсално при съобразяване на множество обстоятелства, а не само въз основа на липсата на оспорване от страна на ответника на твърдението на ищците, че оставеното от А. П. наследство е идентично със завещаното.

Съдебният състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по четвъртият поставен въпрос, касаещ задълженията на въззивната инстанция като инстанция по същество. Така поставеният процесуален въпрос е обуславящ всяко въззивно решение. В случая въпросът е решен от второинстанционния състав в противоречие със задължителните указания за правомощията на въззивната инстанция, дадени с цитираните от касатора ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, т. 12, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2, както и в множество други съдебни решения, в които подробно е разяснено, че въззивната инстанция е такава по същество и дължи да обсъди всички наведени твърдения, доводи, възражения на страните, да обсъди събраните доказателствата и да обоснове правни изводи по съществото на спора. С оглед тези съображения въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради липсата на обсъждане от страна на въззивния съд на всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а именно не е обсъдена представената справка от Агенция по вписванията - ИР и удостоверените с нея факти за това, какви права е притежавал и учредявал приживе А. П.. Изложеното обосновава допускане на касационното обжалване за проверка за съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС по поставения правен въпрос.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 247 от 06.06.2025 г. по в. гр. д. № 316 /2025 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик по касационната жалба на Ю. М. П..

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 210.65евро/двеста и десет евро и шестдесет и пет евроцента/ с левова равностойност от 412 /четиристотин и дванадесет/ лева по сметка на Върховния касационен съд.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: