О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
гр. София, 22.01.2026 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Петрова гр. д. № 2815 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е реда на чл.288 от ГПК.
С решение № 196 от 10.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 101/2025 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, е потвърдено решение № 890/ 28.11.2024 г., постановено по гр. д.№ 545/ 2024 г. на Районен съд - Благоевград, с което установено по отношение на О. Б. че Б. Н. С. е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], местност „С. — Ш. ***“, с площ 1372 кв. м. на основание изтекла в негова полза придобивна давност.
Против така постановеното въззивно решение е депозирана касационна жалба от О. Б. представлявана от юрисконсулт С., с оплакване за неправилност. Касаторът поддържа, че по делото се установява, че процесната земя е била част от масивите на АПК/ТКЗС/ДЗС, както и че имотът попада в протоколно решение № 2 от 25.07.2008 г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ като остатъчен поземлен фонд и е предоставен на О. Б. Поддържа, че като такъв имотът не може да се придобива по давност. Моли въззивното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.
В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят се позовава на чл.280, ал. 1, т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Формулира следните правни въпроси:
1.Длъжна ли е въззивната инстанция да обоснове извършената преценка относно кредитиране на част от събраните доказателства и не кредитирането на друга част?
2.С оглед наличие на нормативно установени забрани за придобиване по давност на земите от общински поземлен фонд, в това число и тази, регламентирана в чл. 7, ал. 1, пр. 2 от ЗОС, налице ли е възможност за придобиването им по давност?
3.Съпоставяйки разпоредбата на чл. 86 от ЗС през 1996 г. и тази на чл. 7, ал. 1 от ЗОС, действаща по същото време, кой е началния момент, ог който придобивната давност по отношение на имоти - частна общинска собственоет започва да тече - юни 1996 г. или ноември 1999 г.?
4.За да се приеме, че даден имот е бил внасян в ТКЗС, задължително ли е същият да се съдържа в опис-декларация за членство в ТКЗС?
5.При липса на опис-декларация за членство в ТКЗС, възможно ли е членството да бъде доказано с косвени доказателства?
6.В случай на безспорно установен факт, че наследодателят на ищеца е бил член на ТКЗС, следва ли да се приеме, че всички негови имоти са внесени в стопанството?
7.Допустимо ли е лице, което е разполагало с правната възможност да обжалва решение на комисията по чл. 19. ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед на директора на ОД „Земеделие“ - Благоевград, да предяви иск за собственост за имот част от фонда по чл. 19. ал. 1 от ЗСПЗЗ?
По първият въпрос жалбоподателят поддържа противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГГК, решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., І г. о. на ВКС, решение № 618 от 23.10.2024 г. по гр. д. № 4328/2023 г., IVг. о. на ВКС, решение № 210 от 14.12.2023 г. по гр. д. № 4866/2022 г., І г. о. на ВКС , решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, решение № 175 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 1855/2010 г. на ВКС. По останалите въпроси твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №212 от 06.02.2017 г. по гр. д. №1493/2016 г., І г. о. на ВКС, решение №203 от 18.10.2016 г. по гр. д. №1703/2016 г., I г. о. на ВКС, решение №118 от 09.01.2020 г. по гр. д. №4115/2018 г., IIг. о. на ВКС, решение №100 от 23.07.2010 г. по гр. д. №3426/2008 г., IVг. о. на ВКС, решение № 59 от 27.05.2021 г. по гр. д. № 3042/2020 г., IIг. о. на ВКС, решение № 184 от 20.01.2020 г. по гр. д. № 1012/2019 г. Iг. о. на ВКС и решение № 157 от 01.03.2010 г. по гр. д. № 5013/2008 г. на ВКС.
По поставените въпрос жалбоподателят поддържа, че е налице необходимост от произнасяне на ВКС за установяване на точното прилагане на закона, поради неяснота на правната уредба. Поддържа и оплакване за очевидна неправилност на решението.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът Б. С., представлявана от адвокат М., моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. В отговор на изложението към касационната жалба ответникът сочи, че не е формулиран правен въпрос, по който въззивната инстанция да се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС. По същество поддържа, че въззивното решение е правилно, изводите на съда - обосновани и законосъобразни.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по иск за защита на право на собственост с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК .
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:
За да потвърди постановеното първоинстанционно решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът Б. Н. С. е наследник на Г. С. К., починал на 06.12.1970 г. Приел е за установено, че Г. К. с нотариален акт за покупко-продажба № 67, дело № 892 от 16.10.1942 г. е закупил от С. В. Я. Р., недвижим имот в землището на [населено място], представляващ ливада в м. “Н...“, от 1.5 дка. Посочил е още, че за процесния имот е съставен АОС № 13038/01.02.2024г. въз основа на Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в който като основание за придобиване е посочено - чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС. С цитираното Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 год. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, като в Приложение № 1, в раздела за землище Б., под пореден номер ***, присъства имот № ***, с площ от 1372.14 кв. м., неизползвана нива (угар, орница), имот възстановен с ПЗ. Съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели по делото и е приел, че те установяват, че процесният имот е принадлежал на дядо Г., след което на бащата на ищеца и след това на самия ищец, който го владее и обработва повече от 20 години. Според свид. А. този имот не е внасян в ТКЗС, тъй като имотите, които са внасяни в ТКЗС ги имала и са заявявани от нея. Свидетелят К. Й. сочи общо, че едно време всички имоти били към АПК, но заявява, че имотът на ищеца е наследствен от дядо му, след това го е работил с баща му, а сега го работи ищецът. Съдът е обсъдил и приетата от районния съд и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, от която установява, че спорният имот и към настоящият момент е земеделска земя. Според вещото лице имот с идентификатор № ***е бил част от масивите стопанисвана земеделска земя на АПК/ТКЗС/ДЗС, но няма данни от кого и кога е внасяна тази земя в ТКЗС, образувано през 1957 год. Вещото лице е категорично, че няма данни за подадени заявления, за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ и няма възстановена земеделска земя върху процесния имот №***на частни лица. Вещото лице е установило идентичност между имота, описан в нотариален за покупко-продажба № 67 от 16.10.1942 год и процесния. Посочило е, че нотариалният акт е съставен при действието на Картата на Воден синдикат „Б.“ от 1934г., като по тази карта няма данни за собственик в разписен лист. Въз основа на тази карта е изработена и Картата на имотите в съществуващи Стари реални граници и регистъра към нея. К. П. за земеразделяне /ПЗ/, за възстановяване на собствеността в нови реални граници, е обявен в ДВ бр. 138 от 24.11.1998 год. Процесният имот е идентифициран по този ПЗ. В картата имотът е записан като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, стопанисвани от О. Б. което според вещото лице показва, че конкретно за искания от ищеца въпросен имот, няма данни за подадени заявления за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ. Поземленият имот към момента на влизане в сила на одобрената кадастрална карта - 12.07.2006 год. е ПИ с идентификатор № ***, с площ от 1372.10 кв. м. /1372 кв. м. по скица/ - земеделска територия - с НТП „ниви /орна земя/”, м.”С.-Ш.***” със записан ползвател О. Б. без документ за собственост и вписан стар пл.№ ***. Вещото лице е посочило, че в Протоколно решение № 3 от 25.07.2008 г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, процесният имот фигурира в Приложение № 1 под пореден номер ***. В заключението вещото лице прави извод за идентичност на земеделски имот № ***, с площ от 1372 кв. м. с имота, описан в Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 13038 от 01.04.2024 г. За спорния имот няма данни за бивши собственици и няма заявления за възстановяване на земи в неговите граници, така че имот с идентификатор № ***е останал невъзстановен. Има влязъл в сила план, посочен в чл.19 от 8 ЗСПЗЗ за земеразделяне /ПЗ/, обявен в ДВ бр. 138 от 24.11.1998г., в който план имотът се явява остатъчен фонд земеделска земя по ЗСПЗЗ. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че от факта на изготвен план за земеразделяне обосновава извод, че става дума за имот в окрупнен масив и че е част от масивите на АПК и ТКЗС. Вещото лице пояснява, че след 1957 г. всичко е част от масивите на АПК, дори и тези, които са възстановявани в стари реални граници.
Въз основа на тези установени факти съдът прави извод, че при предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, изтъквайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, по правилото на чл. 154 ГПК, носи тежестта да докаже наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост по причина, че имотът попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че същият е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. При предявен положителен установителен иск за ищеца е достатъчно да докаже, че е собственик на соченото придобивно основание. Наличието на пречки за придобиване на имота на поддържаното основание – давност следва да се докажат пълно и главно от ответната страна, която противопоставя възражението, че спорният имот представлява земеделска земя по см. на чл.19 от ЗСПЗЗ и по отношение на такъв имот давност не тече. Сочи, че практиката приема, че могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, тези имоти не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. Съдът е посочил, че щом тези земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. Съдът е приел извод, че липсват доказателства спорният имот да е бил включван в ТКЗС, както и липсват данни да е бил заявяван за възстановяване от ищеца или от негови наследодатели приживе. Установява, че за процесния имот наследодателят на ищеца разполага с нотариален акт за собственост на основание покупко - продажба от 1942г. /от преди процесите на масовизация в страната/, съставен в съответната за това форма за действителност и който имот по нот. акт според вещото лице е идентичен със спорния с идентификатор ***по сега действащите КККР на Благоевград. Приел е за установено от разпитаните свидетели, че този имот е бил владян и обработван от ищеца повече от 20 години. Приел е още, че не е установено, че имотът е внасян в ТЗКС и този извод на вещото лице не може да бъде споделен, поради липса на доказателства кога и от кого имотът е внасян в ТКЗС. Фактът, че един имот е земеделски и за района, в който се намира, има изработен ПЗ за възстановване на права в нови реални граници не сочи на извода за това, че се касае до земеделски имот, който в миналото е бил коопериран. Съдът е посочил, че по отношение на факта на внасяне на един имот в ТКЗС/ДЗС/АПК и др. подобни образувания не може да се правят предположения, а този факт подлежи на пълно и главно установяване. Поради липса на такова установяване е приел, че разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ не е приложима по отношение на конкретната земя. Приел е, че няма основание да се приеме, че собствеността на спорния имот, само защото е земеделски към настоящия момент, е следвало да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ. Предвид изложеното съдът приема извод, че не е имало нито фактическо, нито правно основание процесният имот да бъде включван в остатъчния фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ, който се образува само от бивши кооперирани земеделски земи и невъзстановени по реда на ЗСПЗЗ. Приел е, че е достатъчно да се обсъдят ангажираните от ищеца гласни доказателства, установяващи осъществявано от ищеца владение върху имота. Посочил е, че разпитаните свидетели установяват, че става дума за имот, придобит от дядото на ищеца, а впоследствие владян последните 20 години само от ищеца. Приел е още, че показанията на свидетелите следва да се кредитират за достоверни, независимо от роднинската връзка на св.А. с ищеца, тъй като свидетелите били преки очевидци на фактите, които установяват, взаимно се допълват и не си противоречат. При установено от свидетелите владение през определени периоди от време и при необорена презумпция на чл.83 ЗС съдът е извел извод за осъществено от ищеца владение за целия необходим период от 10 години за оригинерно придобиване на недвижимия имот при условията на недобросъвестно такова.
Поради съвпадението на изводите на двете съдебни инстанции въззивният съд е потвърдил изцяло обжалваното решение.
При така изложените мотиви на въззивната инстанция настоящият касационен състав намира, че следва да се допусне решението до касационно обжалване по следните съображения:
Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл. 288 от ГПК. Същевременно, съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.
Решението следва да бъде допуснато до касация по първия поставен въпрос, касаещи правомощията на въззивната инстанция като такава по същество на делото, нейното задължение да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи обосновани от установените факти и от приложимите правни норми изводи по спора. Така поставения въпрос е обуславящ крайните изводи на съда, което покрива общата предпоставка за правен въпрос, въз основа на който може да бъде допусната касация на въззивно решение. В същото време по тези два въпроса решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС - както задължителна такава - тълкувателно решение № 1/2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, така и на казуалната, включително и на решенията посочени от касатора в изложението към касационната жалба. Произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, поради липсата на обсъждане на всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, довело до несъобразяване на факти, установени от изслушаната съдебно-техническа експертиза и необсъждането им в съвкупност с останалите установени по делото обстоятелства.
Изложеното обосновава допускане на касационното обжалване за проверка за съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС по поставения правен въпрос.
Останалите поставени в изложението към касационната жалба въпроси не покриват изискването за обуславящи решението правни въпроси. Това е така, защото въззивният съд е приел, че процесната земеделска земя липсва основание да се приеме за общинска и следователно е без значение как се придобиват общински земи по давност и от кога тече давностния срок. На следващо място съдът е приел, че липсват данни някой, кой и кога да е внесъл процесните земи в ТКЗС, поради което и поставените въпроси за членствено правоотношение в ТКЗС, на основание опис - декларация са неотносими. Шестият въпрос е поставен при предпоставка, която не се установява по делото - липсва безспорно установяване, че наследодателят на ищеца е бил член на ТКЗС , поради което и този въпрос няма обуславящо значение за правилността на въззивното решение. Последният седми въпрос не е обсъждан от въззивната инстнация и е поставен при твърдения за факти - че спорната земя е част от фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ - които не се установяват по делото.
С оглед изложеното по тези въпрос не са налице предпоставките по закон за селектиране на касационната жалба и за допускане на обжалваното решение до касационна проверка.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196 от 10.04.2025 г. по в. гр. д. № 101/2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по касационната жалба на Община - Благоевград.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 25.00 лева по сметка на Върховния касационен съд.
При неизпълнение в срок на даденото указание касационната жалба ще бъде върната.
При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: