О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50921
гр. София, 19.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков
2.Десислава Попколева
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2274 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. В. против решение № 82/11.10.2021 г., постановено по в. гр. 216/2021 г. от състав на АС - Бургас.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение съдът е приел, че предварителния договор, чието обявяване за окончателен се претендира, е нищожен поради противоречие със закона, предвид разпоредбата на чл.152 ЗЗД.
Съдът се е произнесъл по въпроса допустими ли са гласни доказателства, без да са налице изключенията, предвидени в чл.165, ал.1 и ал.2 от ГПК, когато страната твърди, че договор между нея и противната страна е нищожен поради противоречие с чл.152 от ЗЗД, тъй като прикрива съглашение, с което се уговаря предварително начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Прието е, че за установяване на обезпечение на договор за заем чрез предварителен договор за продажба са допустими всички доказателствени средства и ограничението по чл.164, ал.1, т.6 ГПК не намира приложение. Когато страната твърди, че сделката е сключена в нарушение на чл.152 ЗЗД за обезпечение на заем, тя следва да установи съществуването на заемното правоотношение. В този случай, доколкото не се претендира изпълнението на договора за заем, е неприложима забраната и по чл.164, ал.1, т.3 ЗЗД. Доказването на заемното правоотношение е за необходимостта...