Съгласно чл. 13, ал. 3 СК съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или само от единия със съгласието на другия, а действия на обикновено управление могат да се извършват от всеки един от тях.

За отговора на поставения въпрос е от значение да се изясни съдържанието на понятието "акт на разпореждане" и "действия на обикновено управление", вложени в цитирания текст.

Семейният кодекс не дава определение на тези понятия. Съгласно чл. 101 от същия (*3) по въпросите, по които този кодекс не съдържа разпоредби, се прилагат съответно правилата на гражданските закони. Последните съдържат редица текстове - чл. 47 ЗС, чл. 229, ал. 2 ЗЗД и др., които пряко не дават отговор, но смисълът и съдържанието на които определят и смисъла, съдържанието и обема на първите.

Изхождайки от това и от смисъла и съдържанието на чл. 13 СК, следва да се приеме, че разпореждането е такъв правен акт, с който носителят на едно вещно право внася някаква промяна в него, като го прехвърля, видоизменя, ограничава или прекратява. От друга страна, действия, които са насочени към запазване и поддържане на имуществото, събиране на доходи, използуване, изплащане на задължения, сключване на договори за наем до три години и др. такива са действия на обикновено управление.

Защитата на едно субективно право в гражданския процес се осъществява с редица поредни планомерни действия, които започват с предявяването на иска и завършват с постановяването на решението. Тези правни действия могат да бъдат както от материално правно естество, така и от процесуално правно такова. Когато такива правни действия водят до прехвърляне, изменение, ограничаване или прекратяване на вещното право, е налице разпореждане с недвижимите и движимите вещи и права върху вещи. Действия, които са насочени към запазване и охраняване на правата, са действия на обикновено управление.

Искът по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия...