О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50489

гр. София, 15.12.2022 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1650/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 26925/29.12.2021 г. на В. К. В. и Д. И. В., подадена чрез адвокат М. Г., срещу въззивно решение № 1771/25.11.2021 г. по в. гр. д. № 2065/2021 г. на Окръжен съд - Варна.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената от касационна жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Кога настъпва конститутивният ефект на решение на поземлена комисия за възстановяване на собственост в стари реални /възстановими/ граници, издадено по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ в редакцията преди изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68/1999 г., когато в него не са посочени границите на възстановения имот, а са уточнени едва впоследствие, с изработването на плана на старите имотни граници, част от помощния план по §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Твърди се, че е налице противоречие с решение № 809/14.01.2011 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на ВКС, I г. о. и ТР № 1 от 1997 г. по гр. д. № 11/1997 г. на ВС, ОСГК.

Ответниците по касационната жалба Г. Д. К., В. С. В., С. Р. П., С. Р. П. М. С. Т., Р. Р. В., Й. К. К., В. А. Р., Д. А. В., Р. К. Г., К. Р. Г., М. Р. Д. и В. Д. К. са подали писмен отговор, в който твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация, като оспорват жалбата и по същество. В отговора се съдържа искане за присъждане на разноски.

Касационнaтa жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 261899/10.06.2021 г. по гр. д. № 9128/2020 г. на Районен съд - Варна, с което са отхвърлени предявените от Г. Д. К., В. С. В., С. Р. П., С. Р. П., М. С. Т., Р. Р. В., Й. К. К., В. А. Р., Д. А. В., Р. К. Г. и В. Д. К. против В. К. В. и Д. И. В. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на НИ № * по ПНИ на с. о. „Д.“, с площ от 757 кв. м., вид територия - населени места, при съседи: НИ № 501.173 - О. Б. С.; 501.1448 - собственост на наследниците на В. К. А.; * - улица [община]; 501157 - Ж. Г. Ж.. Вместо него е постановено друго, с което са уважени предявените искове, като е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК и КНА № 157/2015 г., с който ответниците са признати за собственици на процесния недвижим имот на основание изтекла придобивна давност.

Въззивният съд е приел, че всички ищци са наследници по закон на В. К. А., починал през 1962 г. С решение № 12207 от 05.08.1996 г., ПК - А. е възстановила на наследниците на Вл. А. правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот: нива от 6,400 дка. VI категория, находяща се в терен по § 4 на [населено място], в местността П.. С КНА № 187/2015 г. В. В. и Д. В. са признати за собственици, в режим на СИО на основание давностно владение, на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], [община], област В., селищно образувание „Д.“, съставляващ № * с площ от 757 кв. м, при граници: на север - път, на изток - имот № *, на юг - имот № * и на запад № *. От заключението на СТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно, се установява идентичността на възстановения с решение № 12207/1996г. на ПК - А. имот, представляващ нива от 6, 400 дка. в местността „П.“ на [населено място], и процесния имот * по ПНИ. Процесният имот представлява земеделска земя, чието възстановяване се извършва по реда на § 4 ЗСПЗЗ. За частите от бившите имоти, останали след приложението на § 4а и 4б ЗСПЗЗ, давност не тече до приемане на плана за новообразуваните имоти, с който тези части се обособяват като самостоятелни обекти на правото на собственост, или се присъединяват към такива с приключване на процедурата по издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. Следователно най-ранният момент, от който ответниците биха могли да започнат да упражняват давностно владение върху процесния имот е 04.04.2016 г., когато е издадена заповедта на Областния управител. Липсват предпоставки за прилагане на кратката 5-годишна давност, установена в разпоредбата а чл. 79, ал. 2 ЗС, тъй като ответниците не излагат никакви твърдения досежно наличието на основанията, предвидени в чл. 70 ЗС. Тъй като от датата на приемане на ПНИ до датата на предявяване на иска - 04.08.2020 г., 10 годишният срок по чл. 79, ал. 2 ЗС не е изтекъл, то и ответниците не биха могли да придобият имота по давност. Ответниците не се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на придобивна давност. Възраженията на ответниците, че наследодателят на ищците преди колективизацията не е притежавал нива, идентична с възстановената, както и че притежаваният от наследодателя на ищците имот преди колективизацията не е идентичен с НИ № * по ПНИ на с. о. „Д., [населено място], общ. А., са недопустими.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Поставеният в случая въпрос не може да обуслови допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не е налице противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. В съответствие с ТР № 1/1997 г. по гр. д. № 11/1997 г. на ВС, ОСГК въззивният съд е приел, че решенията, издадени при действието на първоначалната редакция на § 4 ЗСПЗЗ преди изменението на нормата /ДВ бр. 68/30.07.1999 г./, след като са стабилизирани имат конститутивно действие. Съобразена е практиката на ВКС, вкл.ТР1/1997г., ОСГК, съгласно която това конститутивното действие настъпва, когато имотът е индивидуализиран. Когато по никакъв начин не може да се установи кой е възстановеният имот, решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и по същество е такова, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността. За тези случаи се приема, че процедурата по възстановяването приключва в по-късен момент /от момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, с издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ/. В този смисъл е и решение № 60/11.01.2021 г. по гр. д. № 4407/2019 г. на ВКС, ІІ г. о. и др. следва да се посочи, че липсва противоречие с посоченото от касатора решение № 809/2011г. по гр. д.№ 1889/2009г. на ВКС, Іг. о., тъй като предмет на тълкувателната част на решението е въпрос относно активната материалноправна легитимация по предявен от ищци, основаващи правото си на собственост на реституция по реда на ЗСПЗЗ, иск за собственост на имот, находящ се в терен по §4 ЗСПЗЗ, срещу ползуватели на същия спорен имот. Освен това в случая въпросът дали въззивният съд е следвало да признае конститутивното действие на решението на ПК, доколкото по делото било установено по недвусмислен начин, кой точно е процесният имот, изисква преценка на доказателствата и фактите по делото, каквато не може да бъде извършена в настоящото производство по реда на чл. 288 ГПК. Ето защо по така поставения въпрос не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което по него не следва да бъде допуснато касационно обжалване.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

Предвид изхода на делото касаторите В. К. В. и Д. И. В. следва да заплатят на С. Р. П. 400 лева, представляващи сторени от нея съдебни разноски пред касационната инстанция. Останалите ответници по касация не са представили доказателства за направените от тях разноски, поради което такива не следва да им бъдат присъдени.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1771/25.11.2021 г. по в. гр. д. № 2065/2021 г. на Окръжен съд - Варна.

ОСЪЖДА В. К. В. и Д. И. В. да заплатят на С. Р. П. 400 лева - съдебни разноски.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: