7определение по гр. д.№ 2428 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
№ 50538
София, 15.12. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.
М. Д.
като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 2428 по описа за 2022 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Й. Н. срещу решение № 1190 от 17.11.2021 г. по гр. д.№ 484 от 2021 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което е:
- потвърдено решение № 4010 от 06.07.2020 г. по гр. д.№ 1591 от 2016 г. на Софийския градски съд, I-8 състав за уважаване на предявения от В. М. В. срещу А. Й. Н. иск с правно основание чл.23, ал.2 СК за признаване за установено по отношение на Н., че В. е индивидуален собственик на 53 000/59 400 ид. ч. от придобития по време на брака им имот, представляващ апартамент № .... с площ от 101,90 кв. м., състоящ се от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, тоалетна и входно антре, находящ се в [населено място], [улица], пети надпартерен етаж в жилищна сграда от три секции, построена в УПИ с площ от 1250 кв. м., съставляващ парцел IX-...., кв.66а по плана на [населено място], м.“Х. С.- С.“;
- потвърдено решение от 23.10.2020 г. на Софийския градски съд по същото дело, с което е поправена допусната в основното решение № 4010 от 06.07.2020 г. очевидна фактическа грешка по отношение лицето, което е осъдено да заплати съдебни разноски и
- отменено определение от 23.10.2020 г. на Софийския градски съд по същото дело и вместо него е изменено решение № 4010 от 06.07.2020 г. в частта за разноските, като е осъдена А. Й. Н. да заплати на В. М. В. сумата 1 738,14 лв. разноски по делото и на адв.Б. Г.- адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно - основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните правни въпроси:
1. Парични средства, получени от единия съпруг на основание договор за заем, сключен непосредствено преди сключване на гражданския брак между съпрузите, следва ли да се считат за лично имущество на съпруга - заемател по смисъла на чл.22 от Семейния кодекс, имащо като последица преобразуването в лична собственост на придобитите по време на брака вещи, при положение че задължението по заема е поето единствено с цел задоволяване на нуждите на семейството /по смисъла на чл.32 СК/ от семейно жилище, което от своя страна е юридически придобито по време на брака ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 72 от 07.07.2017 г. по гр. д.№ 3056 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 86 от 07.05.2019 г. по гр. д.№ 1653 от 2018 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 38 от 25.03.2019 г. по гр. д.№ 878 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 39 от 14.02.2011 г. по гр. д.№ 1358 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 74 от 15.04.2011 г. по гр. д.№ 897 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г. о. и решение № 193 от 06.01.2015 г. по гр. д.№ 2647 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г. о.
2. Доколкото законът придава на нотариалния акт конститутивно действие и вещно-прехвърлителен ефект, към кой момент следва да се преценява вещноправният режим на имота, вкл. наличието на пълна или частична трансформация на лични средства по смисъла на чл.23 СК ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 39 от 14.02.2011 г. по гр. д.№ 1358 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 74 от 15.04.2011 г. по гр. д.№ 897 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 193 от 06.01.2015 г. по гр. д.№ 2647 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 86 от 18.07.2011 г. по т. д.№ 682 от 2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 118 от 06.10.2010 г. по т. д.№ 1053 от 2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.
3. В хипотезата, в която паричните средства, за които се твърди, че са предвидени за придобиване на недвижим имот, са установени като заемни, но не е категорично доказан нито моментът на сключване на договора за заем, нито размерът на заетите средства, нито начинът и моментът на тяхното връщане, нито влагането им за придобиване на конкретния имот, следва ли и при какви условия би могъл съдът да приеме, че същите са заплатени по предварителен договор за строеж и за построяване, с което да обоснове извод за частична трансформация на имущество съгласно чл.23, ал.2 СК ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 347 от 15.10.2012 г. по гр. д.№ 1071 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 218 от 01.02.2016 г. по гр. д.№ 1872 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 62 от 08.05.2018 г. по гр. д.№ 1840 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 35 от 13.07.2021 г. по гр. д.№ 1783 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г. о.
4. Допустимо ли е да бъдат заличени вече допуснати по делото свидетели, само въз основа на факта, че същите са доведени за разпит в открито съдебно заседание от поискалата ги страна, а не е осигурен разпитът им по делегация, при все че това процесуално действие на страната е спомогнало за провеждане на принципа за непосредственост, от който разпитът по делегация е само изключение ? Допустимо ли е съдът, без да е сезиран с такова искане, самосиндикално да измени направено от страните доказателствено искане, включително по отношение на метода за събиране на конкретно доказателство ? По тези въпроси се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
5. Съставляват ли допустимо доказателствено средство свидетелските показания на продавач по писмен предварителен договор за продажба на право на строеж и застрояване на недвижим имот за доказване на плащането на цената по такъв договор, с оглед ограниченията на чл.164, ал.1, т.3 и т.4 ГПК и доколкото се касае от една страна за погасяване на парично задължение, установено с писмен акт, а от друга - за сума в размер над 5 000 лв. ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 126 от 10.10.2018 г. по гр. д.№ 4602 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 190 от 23.01.2014 г. по т. д.№ 483 от 2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 239 от 08.06.2015 г. по гр. д.№ 7200 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о.
6. В случаите, в които свидетелските показания са твърде общи, неопределени и неконкретни както относно момента /дата, година/ на предоставяне на заемните парични средства, размер на сумата, начин на предоставяне, така и по отношение на влагането им за придобиване на имота, би ли могло да се счете, че се касае до непълна или прекъсната верига от косвени доказателства, което препятства извеждането на еднозначен извод за конкретните факти от значение за изхода на делото, съответно пълното и главно доказване на фактите, които са основание за допускане на частична трасформация по смисъла на чл.23, ал.2 СК ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 347 от 15.10.2012 г. по гр. д.№ 1071 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 218 от 01.02.2016 г. по гр. д.№ 1872 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 62 от 08.05.2018 г. по гр. д.№ 1840 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 35 от 13.07.2021 г. по гр. д.№ 1783 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 72 от 07.07.2017 г. по гр. д.№ 3056 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 355 от 09.01.2012 г. по гр. д.№ 430 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г. о. и решение № 144 от 09.08.2016 г. по гр. д.№ 566 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г. о.
В писмен отговор от 09.03.2022 г. ответникът по жалбата В. М. В. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото на ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответница по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че между страните е безспорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че А. Й. Н. и В. М. В. са били в брак от 14.10.2001 г. до 30.01.2015 г.; че по време на брака си /на 16.10.2002 г. с нотариален акт № .... от 16.10.2002 г./ са придобили правото на строеж върху процесния апартамент за сумата 59 400 лв. и че това право на строеж се е трансформирало в право на собственост през 2003 г., посредством реализирано строителство на сградата, в която се намира апартаментът.
Във връзка с твърденията на ищеца В. В. за вложени при придобиването на апартамента лични средства, съдът е приел за доказано, че на 16.09.2001 г. /преди сключването на брака му с ответницата/ ищецът е сключил с „Вила-парк“ О. два договора: договор за продажба на право на строеж на недвижим имот и предварителен договор за строителство. По първия договор дружеството се е задължило да прехвърли на ищеца правото на строеж върху процесния апартамент, а ищецът се е задължил да заплати сумата 7 400 лв. на две вноски: 7 000 лв. в деня на подписване на договора и 400 лв. при нотариалното прехвърляне на имота. По втория договор дружеството се е задължило да построи апартамента, а ищецът - да заплати на дружеството сумата 52 000 лв. на две вноски: 46 000 лв. в деня на подписване на договора и 6 000 лв. при подписване на акт - образец 15 на сградата. Въз основа на заключението на съдебно-почерковата експертиза е прието, че направеното от ответницата А. Н. оспорване на истинността на тези два договора не е доказано.
Съдът е приел още, че макар да няма преки доказателства за датата на плащане на цената, на която е придобит процесният апартамент, събраните косвени доказателства /показанията на свидетеля Р. В.- управител на „Вила-парк“ О., договорите от 16.09.2001 г. и заключението на съдебно-почерковата експертиза/ са достатъчен брой и при това достатъчно убедителни, за да бъде направен извод, че ищецът е заплатил на „Вила-парк“ О. 7 000 лв. и 46 000 лв. по двата договора именно на 16.09.2001 г. /малко преди сключването на брака му с ответницата/.
В решението въззивният съд е обсъдил и показанията на останалите разпитани по делото свидетели /М. Г.-сестра на ищеца, Б. В.- брат на ищеца, Р. Ш.-братовчед на ответницата/, както и представените писмени доказателства /договор за кредит за текущо потребление от 23.08.2002 г., договори за заем от 14.09.2002 г., договори за дарение от 10.10.2002 г. и от 12.10.2002 г./, които са свързани с доказване на твърденията на ищеца и на ответниците за получени от техни близки /сестра на ищеца и родители на ответницата/ заем и дарения за закупуване на жилището и за полаганите от съпрузите грижи за семейството и за роденото от брака дете.
В обобщение въззивният съд е достигнал до извод, че за придобиване на процесния апартамент ищецът е вложил лични средства в размер на 53 000 лв. /7 000 лв. и 46 000 лв., внесени по двата договора от 16.09.2001 г./. Ответницата също имала принос за придобиването на имота, но нейното участие се свеждало до останалата част от цената му в размер на 6 400 лв.
Налице е основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на това решение по четвъртия поставен от касаторката въпрос, а именно: Допустимо ли е да бъдат заличени вече допуснати по делото свидетели, само въз основа на факта, че същите са доведени за разпит в открито съдебно заседание от поискалата ги страна, а не е осигурен разпитът им по делегация, при все че това процесуално действие на страната е спомогнало за провеждане на принципа за непосредственост, от който разпитът по делегация е само изключение ?
Този въпрос е от значение за конкретното дело, предвид следните установени по делото обстоятелства:
- първоинстанционният съд е допуснал на ответницата А. Н. двама свидетели за разпит по делегация /двамата й родители/ за установяване на конкретно посочени в отговора на исковата молба обстоятелства, включително за доказване на твърдението на ответницата, че плащането на покупната цена на процесния апартамент е извършено по време на брака на А. Н. с ищеца В. В., а не преди сключването на този брак, както е твърдял В. в исковата си молба - обстоятелство, което е от съществено значение за правилното решаване на спора по предявения иск по чл.23 СК;
- с молба от 05.10.2017 г. А. Н. е поискала тези свидетели да бъдат разпитани не по делегация, а лично от съда в следващото насрочено по делото съдебно заседание;
- в това следващо заседание, проведено на 30.11.2017 г., а и до приключване на разглеждането на делото, първоинстанционният съд е отказал да разпита тези свидетели и фактически ги е заличил;
- във въззивната жалба на А. Н. срещу първоинстанционното решение се съдържа довод за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с недопускане разпита на тези свидетели в проведеното на 30.11.2017 г. съдебно заседание и е направено доказателствено искане за допускане разпита на тези свидетели пред въззивния съд и
- с определение № 846 от 24.03.2021 г. въззивният съд е оставил без уважение искането на А. Н. за допускане разпит на свидетели.
Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по този конкретен въпрос няма известна на настоящия състав на ВКС практика на ВКС или на ВС и въпросът касае тълкуването и прилагането на нормите на чл.9 ГПК, чл.25 ГПК и чл.169, ал.3 ГПК.
По изложените съображение настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1190 от 17.11.2021 г. по гр. д.№ 484 от 2021 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав.
ДАВА едноседмичен срок на касаторката А. Й. Н. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на 502,30 лв. /петстотин и два лева и тридесет стотинки/.
УКАЗВА на същата, че в случай на невнасяне на таксата в срок жалбата ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.