О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50484

гр. София, 15.12.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 1917 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 266901 от 10.12.2021г. по гр. д. № 5124/2020г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение № 250691 от 21.10.2019г. по гр. д.№ 20140/2007г. на Софийски районен съд, 64 състав, за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на допуснатите до делба недвижими имоти:1/ УПИ **, кв. № 272а, по плана на [населено място], местност „Л.“, бул. „Б. ш. - р.“, с площ 260 кв. м., който имот съгласно одобрена кадастрална карта представлява поземлен имот с идентификатор ***, заедно с изградените в дворното място второстепенна сграда с обща площ 15 кв. м.; навес с обща площ 10 кв. м., втори навес; 2/ намиращите се в триетажна жилищна сграда, изградена в посочения УПИ, изба, мазе (сутерен), състоящ се от три помещения, баня и тоалетна, тоалетна и коридор, първи жилищен етаж, състоящ се от две стаи, кухня, баня и тоалетна, коридор, стълби и тераси; трети жилищен етаж, състоящ се от три стаи, хол, кухня и баня и тоалетна, тоалетна, тераса, коридор, стълби и тераси и прилежащия към третия жилищен етаж таван, включващ обособена стая, неразпределена площ и стълби, която жилищна сграда по одобрена кадастрална карта представлява имот с идентификатор **** и гараж с обща площ 22 кв. м., който по одобрена кадастрална карта представлява имот с идентификатор ****, като след извършване на публичната продан получената сума се разпредели между съделителите Н. А. Н. и Г. А. А. при равни дялове - по 1/2 за всеки от тях. Със същото решение Н. А. Н. е осъден да заплати на Г. А. А. на основание чл.30, ал.З ЗС сумата от 411,75 лв. - припадаща се сума за извършени необходими разноски - изрязване на опасни клони от орехово дърво и ремонт на покрива на триетажната жилищна сграда, направени в периода 2013-2014г., като до пълния предявен размер от 8010 лв., касаещ разноски за периода 1990-2014г., този иск е отхвърлен.

Касационната жалба е подадена от Н. А. Н. и има за предмет както решението по извършване на делбата, така и уважената част на претенцията по сметките. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1/ публичната продан допустим способ ли е за извършване на делбата когато за всеки от съделителите може да бъде обособен реален дял в съответствие с квотата му в съсобствеността ; 2/ необходимо ли е одобряване на инвестиционен проект за разделяне на жилищна сграда и обособяване на отделните етажи в самостоятелни обекти, ако тези етажи отговарят на изискванията на ЗУТ за самостоятелни обекти и са нанесени като такива в кадастралната карта; 3/ допустимо ли е изнасяне на публична продан на цялата сграда, след като отделните допуснати до делба жилищни етажи представляват самостоятелни обекти по смисъла на ЗУТ и са нанесени като такива в КК; 4/ извършеното от страните незаконно строителство (преустройства в отклонение на инвестиционен проект) в някои от допуснатите до делба етажи в жилищна сграда, може ли да обоснове извод за неподеляемост на етажите; допустимо ли е узаконяването на незаконно преустройство да бъде поставено като условие за разпределяне на имотите, след като понастоящем ЗУТ не предвижда процедура по узаконяване на незаконно строителство; 5/ налице ли са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, ако въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, не е подложил на преценка доказателствата и тяхната доказателствена сила.

Ответникът по касационната жалба Г. А. А. не е представил писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по делба във фазата по извършването й. Допусната е делба при равни квоти между двамата съделители на поземлен имот, заедно с изградени в него второстепенни постройки; на първия и на третия етаж от изградената в имота триетажна жилищна сграда, заедно със сутерен и таван, както и на гараж, построен в същия имот. Вторият етаж е изключен от делбата като изключителна собственост на съделителя Г. А.. От страна на съделителите е заявено, че Н. Н. желае да получи в дял първия етаж, заедно със сутерена, а Г. А. желае да получи третия етаж, заедно с тавана, както и гаража. Това разпределение съответства на начина на ползване на обектите до момента. Първоинстанционното и въззивното производство се развиват по реда на отменения ГПК на основание §2, ал. 1 от ПЗР ГПК.

Спорът е концентриран върху това дали допуснатите до делба първи и трети етаж от сградата отговарят на изискванията за самостоятелни жилища или е необходимо изготвяне на инвестиционен проект за обособяването им като такива съгласно чл. 203 ЗУТ.

За да приеме неподеляемост на допуснатите до делба етажи въззивният съд се е позовал на изслушаните технически експертизи. Посочил е, че според вещите лица е налице техническа възможност за обособяване на отделните етажи в самостоятелни обекти, но е необходимо изготвянето на инвестиционен проект за разделяне. Такъв по делото не е представен, въпреки дадените от съда напътствия към страните за изготвянето му. Също така съдът е посочил, че е налице пречка за изготвяне на проект за разделяне поради извършеното от страните незаконно строителство (преустройства в отклонение от архитектурния проект), за което е отказано узаконяване. Поради това съдът е приел, че няма възможност за разпределяне на имотите съгласно чл.289 ГПК(отм.) и единственият законосъобразен способ за извършване на делбата е чрез изнасянето на имотите на публична продан.

Досежно уважената от първоинстанционния съд претенция по сметки въззивният съд е посочил, че от неоспореното заключение на техническата експертиза е установено извършването на твърдените строително - ремонтни дейности в претендирания обем, а от показанията на разпитаните свидетели се установява заплащането на тези дейности от Г. А.. Приел е, че твърдението на ищеца за заплащане на част от сумите от наследодателя, е останало недоказано. Намерил е за правилно уважаването на възражението за погасяване по давност на част от претенцията.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива са налице. Съображенията са следните:

Първият правен въпрос е дали делбата може да се извърши чрез публична продан, ако за всеки от съделителите може да бъде обособен реален дял в съответствие с квотата му в съсобствеността. Въззивният съд не е дал разрешение на този въпрос. Той е приел, че реални дялове за всеки съделител не са налице и затова е пристъпил към извършване на делбата чрез публична продан. Вярно е, че според сочената от касатора практика, когато допуснатите до делба сгради или части от сгради съществуват като самостоятелни обекти, то одобряването на инвестиционен проект не е предпоставка за реално извършване на делбата. Но не такива са фактическите изводи на въззивния съд по настоящето дело.

Вторият и третият от формулираните правни въпроси също не са разглеждани от съда и не са намерили място в мотивите. Съдът е приел, че е необходимо одобряване на инвестиционен проект в случая, защото отделните етажи не отговарят на изискванията за самостоятелни жилища и е необходимо преустройство, за да се приведат в такъв вид. Конкретни съображения защо етажите не са самостоятелни обекти и какво преустройство е необходимо съдът не е посочил. Що се отнася до делбата на цялата сграда - съдът не е изнесъл на публична продан цялата сграда, а е съобразил, че вторият етаж е изключен от делбата и предмет на втората фаза на делбата са първия и третия етаж с техните принадлежности. Липсват мотиви на съда по отношение заснемането на етажите с отделни идентификатори в кадастралната карта. Ето защо тези въпроси, тъй като не са поставени в основите на мотивите на съда, не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.

Четвъртият правен въпрос се свежда до това какво значение има за извършването на делбата установеното незаконно строителство (преустройство на жилищните етажи в отклонение на одобрените строителни книжа); представлява ли то пречка за поделяемост и може ли узаконяването му да е условие за обособяване на дялове, след като ЗУТ не предвижда процедура по узаконяване на незаконно строителство. Този въпрос е сред решаващите мотиви на съда и има значение за изхода на спора, въпреки че съдът по никакъв начин не е обосновал в какво се изразява незаконното преустройство и защо пречи на поделянето. Не е налице изтъкваното противоречие с ППВС № 6/1974г. по този въпрос. Постановлението има за предмет въпроси, свързани относно подобренията върху недвижим имот и съдържа указания как се оценяват извършени незаконни подобрения, но не и указания за извършването на делба чрез разпределяне на имотите когато е констатирано незаконно строителство. Същевременно, в практиката по Решение № 413 от 23.10.2012г. по гр. д. № 107/2012г. на І г. о. се приема, че незаконните строежи не се оценяват в делбата само ако подлежат на премахване и съсобствениците не са съгласни да ги запазят; ако незаконни сгради са допуснати до делба, те се оценяват и няма пречка да се извърши делбата им, като се отчита евентуалната възможност за премахването им. Доколкото в случая въззивният съд е приел, че незаконните преустройства (без да уточни кои са те) съставляват пречка за извършването на делбата чрез формиране на реални дялове за двамата съделители, то трябва да се извърши преценка дали е налице отклонение от посочената практика на Върховния касационен съд - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Правнорелевантен за настоящия спор е и въпросът за задължението на въззивния съд, като инстанция по съществото на спора, да подложи на преценка доказателствата и тяхната доказателствена сила. В случая Софийски градски съд в обжалваното решение се е задоволил да посочи, че според приетите технически експертизи за обособяване на отделните етажи като самостоятелни обекти е необходимо изготвяне на инвестиционен проект. От една страна, този извод не кореспондира с посоченото от вещите лица (според заключението на вещото лице Г. и първият, и вторият етаж отговарят на изискванията за самостоятелен жилищен обект, изключая това, че санитарният възел на първия етаж е с вход от стълбището, а третият етаж е в груб строеж; според заключението на тройната експертиза първият и третия етаж също са самостоятелни обекти и от тях, заедно с принадлежностите им, са формирани отделни дялове; и двете експертизи не съдържат препоръка за необходимост от изработване на инвестиционен проект за обособяване на дяловете). От друга страна, съдът не е дал отговор на съдържащите се във въззивната жалба оплаквания, че неправилно са интерпретирани от първата инстанция заключенията на вещите лица, според които отделните етажи представляват самостоятелни обекти - жилища. При тези констатации е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съдът е процедирал в отклонение от посочената практика на ВКС - Решение № 315 от 25.10.2012г. по гр. д. № 1189/2011 г. на І г. о., Решение № 796 от 02.02.2011г. по гр. д. № 1660/2009г. на І г. о., както и от практиката по Решение № 77 от 17.03.2015г. по гр. д. № 2040/2014г. на ІV г. о., Решение № 403 от 23.01.2015г. по гр. д. № 3902/2014г. на ІV г. о., Решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 11096/2010г. на ТК, ІІ т. о.

Предвид изложеното следва да се допусне касационно обжалване на решението в частта по извършването на делбата.

По отношение на уважената част на претенцията по сметки не се сочат никакви основания за достъп до касационен контрол и такъв не може да бъде допуснат.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266901 от 10.12.2021г. по гр. д. № 5124/2020г. на Софийски градски съд в частта му по извършване на делбата по касационната жалба на Н. А. Н..

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 1970 лв.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горепосоченото решение в частта по уважената претенция по сметки, предявена по реда на чл. 286 ГПК/отм./.

При внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: